Малката корупция намалява, голямата остава
(ДНЕВНИК) - 2005/2/21
Корупцията все още е един от основните дългосрочни рискове пред успешната интеграция на България в Европейския съюз. През последните години се забелязва позитивната тенденция на намаление на дребната и административната корупция. Политическата и свързаната с нея голяма корупция обаче са останали слабо засегнати от проведените реформи. Тези са основните изводи в доклада "Антикорупционните реформи в България" на "Коалиция 2000", който ще бъде представен в понеделник по време на седмия годишен общественополитически форум срещу корупцията.
Докладът прави обзор на проведените в страната антикорупционни реформи след 1997 г. и анализира сферите на разпространение, равнището и динамиката на корупцията. Основната тенденция, характерна за периода, е постепенното намаляване на корупцията в България. Около два пъти е отчетеният спад на корупционните сделки. Ако през 1998 г. средномесечният брой на признатите от пълнолетните българи участия в корупционни взаимодействия е между 180 хиляди и 200 хиляди месечно, през 2004 г. той варира около 80-90 хиляди. Това намаление засяга по-чувствително т.нар. малка корупция (ежедневна, битова, неорганизирана), показват данните на "Коалиция 2000".
Бизнес корупцията продължава да е сериозен проблем
Равнището на разпространение на корупцията в стопанската сфера е над два пъти по-високо, отколкото сред населението. След регистрираното намаление на корупционните действия и натиск в сферата на бизнеса през периода 2000-2002 г. през последните две години равнищата се запазват. Въпреки това се отбелязва намаляващият дял на българските фирми, които са участвали в корупционни сделки. Като цяло през 2004 г. около 60% от фирмите оценяват като еднакво разпространението на корупцията в обществения и в частния сектор, макар че непосредствената острота на проблема се възприема значително по-слабо.
И при бизнеса, и при населението се забелязва ясна тенденция към нарастване на стойността на извършените корупционни сделки. При гражданите само за шест месеца се е удвоил броят на корупционните сделки на стойност между 100 и 500 лв. При бизнеса даваните неофициално суми са се увеличили още повече, като част от "най-скъпоплатените" обществени услуги вече надхвърлят сумата от 5000 лв. При всеки шест от десет обществени поръчки неофициалната сума за спечелването им е била над 1000 лв.
Митничарите, полицаите, лекарите, служителите в съдебната система и общинските служители са сред професионалните групи, оказващи най-често корупционен натиск върху гражданите. Те могат да се определят като проблематични професионални групи, които се проявяват като основни носители на "малката" корупция. Като професионални групи, в които корупцията е най-широко разпространена, освен тях се възприемат и политиците, народните представители и министрите.
Като най-разпространени зони за осъществяване на корупционни практики представителите на бизнеса посочват
приватизацията, държавните поръчки, лицензирането
и разрешенията за стопанска дейност, назначаването на роднини и приятели на ръководни служители. Над три четвърти от стопанските ръководители смятат, че корупцията в тези сфери е разпространена във висока степен. Около две трети са и представителите на бизнеса, според които корупцията е широко разпространена във връзка с финансирането на политически партии и предизборни кампании, укриването на данъци, за благоприятен изход на водени съдебни спорове и др.
Данъчната система е сфера, която остава силно засегната от корупция и генерира скрита икономика. Половината от представителите на бизнеса и 43% от населението смятат, че "почти всички или повечето" данъчни служители са въвлечени в корупционни действия. Според изследване на социологическа агенция "Витоша рисърч" сред самите данъчни служители най-много случаи на корупция има при извършването на оперативния данъчен контрол, а най-големи като размер са корупционните сделки, свързани с данъчните ревизии.
Регулативните режими са сред трите най-често споменавани причини за наличие на корупция в отношенията бизнес-държава. По данни на Министерството на икономиката и "Витоша рисърч" най-масово създаващите трудности за бизнеса документи са санитарно разрешително за въвеждане в експлоатация от ХЕИ, регистрация на търговски обект; виза за строеж, разрешение за ползване на строеж, за въвеждане в експлоатация от ДВСК и разрешение за превози на пътници и товари с автомобилен транспорт.
В доклада на "Коалиция 2000" се посочва, че още при първите изследвания на корупцията през 1997 г. Агенция "Митници" и митническите служители са били идентифицирани като най-непрозрачната институция и като най-корумпираните служители. Високите приходи, които агенцията ежемесечно обявява през периода 2003-2004 г., са били използвани като възможност да се намали общественият натиск за ограничаване на корупцията в митниците. Същевременно начинът, по който се формират приходите на агенцията, е силно обвързан с вноса и износа на страната, които са нараснали значително.
Обществените поръчки са основен канал за насочване на държавни средства
към частния сектор от най-податливите на корупция сфери, се казва в изследването. За периода 1998-2005 г. корупцията при обществените поръчки в България остава висока, като всеки втори-трети договор се съпровожда от корупционно плащане. Корупционната цена за получаване на договор за поръчка в обществения сектор в масовия случай е била в рамките на 3-10% от сумата по договора, като към 2004 г. се наблюдава покачване на подкупите до 11-20%.
Броят на изпратените доклади за констатирани нарушения на процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП) е нараснал от 29 за 2003 г. на 93 за 2004 г. Увеличили са се и общите нарушения по ЗОП - през 2000 г. те са били 33, през 2001 г. - 235, 2002 г. - 509, a до юни 2003 г. - 404. За периода 2000-2003 г. са сключени и 914 договора, без да е провеждана процедура за възлагане.
Оценките, които бизнесмените дават за антикорупционните действия на управляващите, са по-благоприятни, когато става въпрос за служителите в обществения сектор. Предприетите от правителството действия са насочени главно към ограничаване на административната корупция и не включват конкретни мерки за противодействие на политическата корупция, разпространена и в самата изпълнителна власт. Според "Коалиция 2000" с голяма острота продължава да стои въпросът за необходимостта от сериозно ангажиране на Народното събрание с проблемите на противодействието на корупцията. Законодателният процес не е достатъчно прозрачен. Отказът на парламента да подкрепи мерките на Министерството на финансите за закриване на безмитните магазини например е създал впечатление за защита на интереси на конкретни бизнес среди, свързвани в общественото съзнание с контрабанда и корупция.
Провеждането на наказателната политика на държавата по отношение на корупцията в най-голяма степен зависи от ефективността на съда, прокуратурата, следствието и институциите извън съдебната власт непосредствено свързани с дейността й, както и от успешното взаимодействие между тях. През разглеждания период България е отбелязала напредък със създаването на модерна наказателноправна уредба на престъпленията, свързани с корупция. В същото време практическото приложение на тази уредба е в значителна степен възпрепятствано от непоследователните и недостатъчни реформи в наказателния процес, а в отделни случаи и поради недоброто взаимодействие между различните компетентни органи и наличието на вътрешна корупция в тях.
Статистиката за наказателните дела за корупционни престъпления за периода 1999-2004 г. показва
изключително малък брой на делата за подкуп
и други престъпления, свързани с корупция, което сравнено с реалния брой на корупционните сделки свидетелства за незадоволителните резултати от работата на съдебната власт и взаимодействието й с органите на изпълнителната власт. Според данните на Националния статистически институт за 2003 г. приключилите с осъдителна присъда дела за престъпления по служба са само 1.18% от всички дела, а тези за подкуп - едва 0.13%.
Същевременно много голяма част от предварителните производства въобще не стигат до съда и приключват още на стадия на досъдебното производство. За първата половина на 2004 г. едва 15.8% от предварителни производства за престъпления по служба са приключени с мнение за съд. От "Коалиция 2000" обобщават, че държавата провежда ефективно наказателната си политика само по отношение на по-маловажните случаи на корупция, докато тежките случаи остават ненаказани. От началото на 2002 г. до средата на 2004 г. само по 7 дела за подкуп съдът е наложил наказание лишаване от свобода за повече от 3 години и само в един от случаите наказанието надхвърля 10 години.
Една от основните причини за ниската разкриваемост и наказуемост на корупционните престъпления безспорно е специфичният им характер, изразяващ се, от една страна, във взаимната изгода на участващите в корупционната сделка, а, от друга, в липсата на стимул да бъдат сигнализирани компетентните органи.
Слабата ефективност на органите на съдебната власт се дължи и на честите промени в процесуалните закони, постоянното прехвърляне на правомощия и функции между различни органи, липсата на достатъчна координация във фазата на досъдебното производство между звената на съдебната власт и другите компетентни органи, наличието на вътрешна корупция, връзките на отделни представители на тези институции с организираната престъпност, казват от "Коалиция 2000".
Автор: ПАНАЙОТ АНГАРЕВ