"Отворено общество" продължава да е най-популярната фондация
(ДНЕВНИК) - 2003/6/17
Гражданските организации в България, започнали да се развиват преди малко повече от десет години, се ползват вече с относително висока степен на популярност, показва представително за пълнолетните жители на градовете изследване, проведено от социологическата агенция "Алфа рисърч" през юни 2003 година.
Най-широко известни в обществото нестопански организации са "Отворено общество" и "Бъдеще за България". С доста по-нисък дял, но все пак с относително добра разпознаваемост след тях се нареждат фондация "Ценности", Център за изследване на демокрацията, Център за икономическо развитие, Свободна и демократична България и други.
Според анкетираните организацията, допринасяща в най-голяма степен за развитието на обществото, е "Отворено общество". Останалите места в класацията са по-спорни - 37% отдават предпочитания на "Бъдеще за България", 14% - на "Ценности". Едва 22 процента от интервюираните смятат, че тези организации не спомагат за развитието на българското общество.
Въпреки че медийното популяризиране безспорно играе важна роля в общественото налагане на една организация, не бива да се пренебрегва и активността й в отделните населени места. Това обяснява добрите позиции на "Отворено общество", която със своята установена и очевидно активно действаща регионална мрежа е най-позната и ценена организация, функционираща на местно равнище. Изследването обаче регистрира и следния феномен - независимо от високата степен на запознатост с част от гражданските организации в обществото невинаги съществува яснота за предмета им на дейност - така например в списъка със спонтанно споменатите от интервюираните имена, като граждански организации са посочени например и проект "Красива България", компанията "АКБ Форест", сдружението на телевизионните и радиооператори АББРО. Прави впечатление и това, че единствената местна организация, събрала по-съществен дял от посочванията, е фондация "Дъга" в Стара Загора.
Обществените очаквания свързват работата на гражданските организации приоритетно с подпомагането на хора, срещащи трудности при интегрирането в обществото - бедни, болни, в неравностойно положение, с решаването на значими за отделните населени места проблеми, подпомагане на образованието. Значителен също е делът на хората, които очакват от тях съдействие за поставяне проблемите на различни социални групи пред управляващите, подпомагане борбата срещу корупцията, съдействие за откритост и прозрачност в управлението.
С малки изключения тази йерархия е валидна за всички социални групи, като не само хората с ниско образование и доходи, но и всички останали акцентират върху ролята на гражданския сектор в подпомагането на рисковите социални групи. Наблюдават се обаче и някои специфични изисквания към гражданските организации. Така например хората с по-висок социален и материален статус акцентират върху подпомагането в решаването на значими проблеми и лобирането пред управляващите на различни равнища. Висшистите и учащите пък повече от всички останали разчитат на нестопанските организации да подпомагат борбата с корупцията. Като цяло в настоящия момент преобладава позитивното отношение към гражданските организации. То обаче е насочено към относително малка част от тях - най-популярните.