Безмитните магазини - голямото разминаване
(ДНЕВНИК) - 2003/5/28
Средният дневен оборот на вносни цигари във всички 57 фришопа в България е над 100 000 кутии. Един магазин продава на ден между 5000 и 15 000 кутии, зависи от това къде се намира. Така поне твърди Министерството на финансите. Тези продажби предполагат огромен пътникопоток, какъвто не съществува.

Според председателя на Асоциацията на валутните оператори Радостин Генов изнесените числа за оборотите на безмитните магазини нямат нищо общо с реалността. Според данните на Генов за 2002 г. целият безмитен сектор е реализирал оборот от 92.7 млн. евро. Милен Велчев сочи сумата 344.5 млн. лв.

Разминаването на касовите обороти на безмитните магазини с пътникопотока според министерството показва, че в тях се осъществява не само търговия на дребно, но и на едро, което е забранено. Според Асоциацията на валутните оператори цените в българските магазини са по-ниски и затова оборотите им са по-високи от тези на останалите магазини. Версията на финансовото министерство обаче е, че се отчитат нереални касови обороти, които прикриват контрабандата. Затова искат да закрият фришоповете с изключение на тези по летищата.

По официални данни над 60% от оборота на безмитните магазини в България се дължи на продажбата на цигари и алкохол. В доклад на антикорупционната организация "Коалиция 2000" се твърди, че през 1999 г. едва 10% от вносните цигари, реализирани на вътрешния пазар, са били внесени законно. През 2000-2001 г. 70% от вносните цигари продължават да се внасят контрабандно. Според доклада една от най-добре работещите схеми за нелегален внос при цигарите включва използването на безмитните магазини. По оперативни данни на митницата през 2001 г. тези магазини са платили около 60 млн. лв. акциз. Тоест вносните цигари, продадени през безмитните магазини, са 8-9 пъти повече от легално продадените в страната.

Експертите твърдят, че две трети от цигарите, регистрирани в безмитните магазини, по различни схеми се изнасят за Западна Европа, докато останалата една трета е насочена за вътрешния пазар. Според източници от митниците групите, които се занимават с контрабанда на цигари през фришоповете, са на ниско или средно ниво в йерархията на организираната престъпност. В повечето случаи ставало въпрос за


самостоятелни "играчи"


които внасят малки количества над разрешеното - често два или три стека цигари например, но го правят всеки ден, с което оборотът като цяло нараства много. Те не печелят големи суми, но като сбор причиняват значителни щети на държавата, обясняват експертите. Този тип престъпност не се осъществява от големи мощни групи, а от малки звена, които влизат в контакт с хора от пограничните райони, твърдят наблюдателите. Това прави контрола върху този сегмент невъзможен, обясняват от митниците.

Според експертите на агенцията проблемът може да бъде решен, ако се вземе европейският пример - на Запад дюти фри шопове има само на летищата. Обяснението е просто - пътник, който ползва даден полет, лесно може да бъде проверен и контролиран впоследствие. Той има билет с конкретна дестинация и задграничен паспорт, с който удостоверява, че няма да внесе купената току-що стока обратно в страната. Няма точна статистика каква част от пътниците мамят на границата. Практика е за малки нарушения да не се съставя акт. В същото време по неофициални данни на финансовото министерство половината от пътниците пренасят в багажа си по-голямо от разрешеното количество акцизни стоки.


Другата гледна точка


"Когато купувах "Кореком", на дружеството беше предоставено правото да извършва такива дейности по границите на България. Купил съм "Кореком" за $8 млн., инвестирах още толкова, теглих и кредит. За първи път правителството взема решение с неприятни последици за мен като инвеститор. Интересът е взаимен, защото от валутните магазини влизат приходи в бюджета. Това е все едно - както съм инвестирал в "Тримонциум", да ми го вземат от ръцете. Пълна загуба", заяви турският бизнесмен Суди Озкан пред вестник "Марица". Той има четири безмитни магазина.

Според търговците в безмитните магазини, дневният оборот на един обект на Капитан Андреево (където пътникопотокът е най-голям) е около 20 хил. долара. "Ако бъде забранена търговията с цигари и алкохол, държавата ще се лиши от тези обороти, а за нас това ще бъде изключително тежък удар, понеже ще останем без работа", заявиха те. Фришоповете, нарочени за закриване, са 44 от общо 57. Петнадесет от тях са на "Трансимпекс", за което се твърди, че е контролирано от Васил Божков, въпреки че той отрича. На този фон битката на финансовото министерство изглежда насочена срещу него.

Проблемът обаче е финансов, тъй като според Милен Велчев загубите за бюджета от нелегалната дейност на безмитните магазини се изразява в 50 млн. лв. годишно, а платеният от тях данък върху печалбата е едва 9,36 млн. лв. Разликата е фрапираща. От Асоциацията на безмитните оператори опонират, че кредитират краткосрочно държавата в рамките на акциза - около 4. 425 млн. евро месечно. Причината е, че фришоповете плащат акциз, който впоследствие им се възстановява. Освен това са длъжни всеки месец да отчисляват по 2% от реализираните от тях продажби в сметките на митниците. През безмитните магазини минават половин милиард лева годишно, беше оповестено на кръгла маса на Центъра за изследване на демокрацията във вторник. Ако бъдат закрити, тези пари ще се пренасочат към Румъния, Гърция и Турция, където безмитната търговия не е забранена. От това ще изгубят и търговците, и държавата.

Велчев предлага веднага да се промени наредбата, която регламентира търговията в безмитните магазини. Юристи обаче твърдят, че условията, на които трябва да отговарят валутните оператори за получаването на лиценз, са в Закона за акцизите. А закон не може да бъде отменен с наредба. Няма никаква гаранция, че ако промените в Закона за акцизите влязат в пленарна зала, ще бъдат приети, напротив -


ще срещнат сериозен отпор


както от страна на опозицията, така и на част от мнозинството. Бъдещото гласуване пък ще покаже отново силите на различните лобита.

Законовата уредба на дейността на дюти фришоповете беше една от най-динамично променящата се в последните четири години. В приетия през 1998 г. Закон за митниците беше записано, че безмитните магазини на територията на България трябва да бъдат закрити след изтичането на договорите, които имат с Агенция "Митници". Те са с 10-годишен срок на действие, а повечето от договорите бяха подписани през 1991 г. След идването на власт на НДСВ на безмитните магазини им беше разрешено да продължат своята дейност до десет месеца след изтичането на договорите с митниците. След изтичането и на този срок през есента на 2002 г. финансовото министерство издаде наредба, с която валутните оператори, спечелили конкурса, трябваше да получат лиценз за още 10 години. По-късно стана ясно обаче, че текстовете трябва да бъдат преместени в закон и през декември 2002 г. те намериха място в Закона за акцизите. В него се казваше, че първият конкурс за подновяване на лицензите или избиране на нови валутни оператори ще се проведе до средата на февруари 2003 г. Този срок не беше спазен. Според финансовото министерство той е бил забавен, тъй като още тогава се е обмисляло затварянето на безмитните магазини.

Сериозният проблем за бюджета идва от големия внос на


акцизни стоки, които се декларират като безмитен внос


Официално те са предназначени за безмитните магазини, но се пласират на вътрешния пазар на доста по-ниски цени. Според експертите над 60 на сто от внасяните контейнери с цигари в страната се декларират като предназначени за фришоповете. Изчисленията обаче показвали, че от декларираните пред митническите власти, в безмитните магазини се продават 40 на сто. Останалите се пласират в търговската мрежа, без за тях да е платен акциз и ДДС.

От доклада на "Коалиция 2000" става ясно, че около 30% от пазара на вносен алкохол преминава през безмитните магазини. Според документа през 2002 г. могат условно да се посочат два вида нарушения по отношение на вноса на спиртни напитки. Първият се осъществява основно чрез използване на схеми за незаконен внос на малки количества, изнасяни през безмитните складове на официалните дистрибутори за страната, което става чрез техни служители или свързани с тях лица. Освен дребните нарушители големите заведения ползват безмитните магазини като основен източник на доставки, като ощетяват сериозно бюджета. Вторият тип митнически нарушения продължават да се извършват чрез паралелен внос на занижени цени.

Опит да бъде пресечена контрабандата през тях беше направен миналата година, когато се въведоха задължителните бандероли "Duty free" за алкохола и стикерите "For duty free only" за цигарите. Тогава се създаде хаос, тъй като утвърждаването на образец и отпечатването на бандеролите се забави, а българските фришопове бяха принудени да спрат продажбите на алкохол и цигари, заради което понесоха огромни загуби.

Каквито и да са доказателствата на Министерство на финансите обаче не могат да обяснят


нелогичното поведение по отношение на регламентацията


на дейността на безмитните магазини. Затварянето им беше и един от проблемите при преговорите по глава "Митнически съюз" с ЕС, но по късно стана ясно, че българската администрация е успяла да се пребори за съществуването на безмитните магазини поне до приемането ни в Евросъюза. Изграждането на митнически съюз в рамките на единния вътрешен пазар обезсмисля преференциите, от които се ползват валутните оператори. Петнадесетте държави от Европейския съюз затвориха своите безмитни магазини по вътрешните граници на 1 юли 1999 г. Привилегията остана само за пътуващите извън границите на съюза. Затварянето обаче стана, след като бяха предприети мерки за неутрализиране на негативния ефект за валутните оператори там. За да се помогне на сектора да се адаптира към новите правила, съветът реши да установи преходен период до 30 юни 1999 г., въпреки че решението беше взето още през 1991 г. (за ДДС) и 1992 г. (за акцизите). Забраняването на безмитната търговия е засегнало 50 хил. работни места директно и 140 хил. индиректно. От гледна точка на постъпленията от данъци тази мярка е струвала около 2 млрд. евро на европейските данъкоплатци.



Go back BG Online