Тихомир Безлов, ЦИД: В "икономическите досиета" има безобидни бележки и изрезки от вестниците
(ДНЕВНИК) - 2010/3/16
Президентът Георги Първанов говори за отваряне на "икономическите досиета". Какво означават те?
- Не знам защо президентът заговори за това сега, защо не го направи 2001 г. Вероятно това е усилие на съветническия му екип, опит да се измисли нещо ново и харесващо се на средния българин, надяващ се на възмездие. Но това е просто странна и неясна метафора. Първо, досиетата, ако ги имаше някъде подредени, наредени - да се извадят. За разлика например от досиетата на ДС, които са описани, размножени и дори изнесени от подходящите хора, тук имаме безкрайно количество източници, митове, слухове и интерпретации. Второ, опитът показва, че икономическата информация при прехода е нещо много "лично". Бивши и настоящи полицейски служители и служители в приходната администрация имат специално отношение към нея, защото тя може да "храни". Така от полезната информация всеки си е взел по нещо. Като се провери какво има за конкретно лице или фирма, зад дебелите корици се намира две-три безобидни листчета и изрезки от вестниците. Пример - Доктора. Адвокатът му (бивш вътрешен министър) поиска да се види какво има за него в НСБОП и нищо не беше намерено. Ако се питат полицаи, следователи, прокурори, работили по Доктора, може да се напише текст с дължината на сценарий за турски сериал. Но когато се опре до документи, остава вестникарска снимка от яхта с министри и депутати.
- С тази метафора президентът иска да се хареса на средния българин, надяващ се на възмездие
- Не може да наричаш нещо "Октопод", ако имаш обвинени 5-7 човека
- Никой от ранга на Алексей Петров не може да бъде осъден без радикални промени в НК и НПК



А възможно ли е да се намерят механизми и "изваждането на икономически досиета" да не остане само на думи?
- Ако говорим за сериозна работа, трябва да се направи проследяване как някой е направил например приватизационни сделки, взел кредит, в по-ново време направил заменка. Как парите от продажбата на предприятията или от кредита са отишли през офшорки, в швейцарски банки, след това са се върнали в инвестиционни фондове, накрая са се превърнали в собственост на конкретни хотели и фирми. Според мен на този етап в тази държава това няма кой да го направи. Няма нито хора, нито компетентност. Ако говорим все пак за капацитет, в някои банки в страната, в някоий адвокатски фирми има неголям брой хора с конкретни знания, но дори и да им бъде платено достатъчно, те не биха имали особено желание да се занимават с това.

Значи проследяването на "мръсните пари" в България е невъзможна мисия?
- По света това се прави от големи компании, специализирани за счетоводни и финансови разследвания, но срещу много пари. А и това би било процес само за отделни компании и хора. Разследвания за стотици случаи не виждам кой може да направи. Дори в най-богатите и подредени държави се занимават с по 1-2 случая - Enron, Tyco, WorldCom, Siemens и пр. За радост има някакви шансове за откриване на швейцарски сметки (поради германската помощ) и ограничаване на офшорните зони. Искрено се надявам да се появят поне десетина имена, които подобно на Вальо Топлото да получат неочаквано възмездие. Съвременно парите вече са легализирани, чисто законово много малко може да се направи. Така че възниква въпросът, като отворим "досиетата", какво следва? Единственият начин да вземеш откраднатото е да ги национализираш. Ако президентът казва "дайте да национализираме", това е по-интересна теза. Мисля си, че идеята за национализация на "спорно частно богатство" в бъдеще ще се появи, защото преходът донесе твърде много несправедливост. Освен това има много частни активи, които продължават да разрушават националното богатство и конкурентоспособност. Пример в това отношение е туристическият бизнес - от отделни хотели до цели комплекси по морето и планинските курорти, в резултат на алчността и безскрупулността на собствениците си драстично свалят стойността останалата частна и публична собственост.

Как оценявате акциите на МВР от последните няколко месеца, ще имат ли реален ефект или са по-скоро медийни и демонстрация на сила?
- И двете. Безспорно цялата криминална тематика добре се "продава" в медиите. Този модел на полицейско-медийни акции като че ли бе създаден от Богомил Бонев, а след 2001 г. с първите публични убийства темата безапелационно стана №1. Самата предизборна кампания на Борисов и ГЕРБ бе насочена към обещание за възмездие и си мисля, че значима част от подкрепата беше именно заради това. Такъв тип акции очевидно предизвикват внимание, печелят одобрение, качват рейтингите. Вътрешният министър Цветан Цветанов преди 6 месеца беше средно известен политик, а сега вероятно ще мине президента по популярност. Интересно, ако изпревари Борисов, какво ще стане. Не знам доколко съзнателно и доколко интуитивно се следва политиката криминалната тема да конкурира новините от кризата - ниските приходи, забавени плащания и пр. Вероятно по този начин се избягва ефектът на самосбъдващото се предсказание. Това според мен беше добра стратегия - да се привлича вниманието към кримизрелището и да се избягват негативните социално-икономически теми, по които България самостоятелно много малко би могла да направи. Ще си позволя да се отклоня и да кажа, че каквото и да е правителство да има, то почти няма шанс да направи нещо срещу фаталната комбинация валутен борд и спукал се балон (кредити и имоти).

Казахте обаче "и двете", какъв е реалният ефект?
- Данните ни от виктимизационни проучвания (независими от полицейската статистика) показваха рязко покачване на криминалната активност за януари - март 2009 г. Прогнозата беше за увеличение на престъпленията при влошаваща се икономическа ситуация. Октомври-ноември започнаха да се виждат симптомите на ескалация на уличната и битовата престъпност успоредно с ръст на по-тежки и сложни престъпления. Тогава дойде операция "Наглите" и след нея - вижда се от статистиката (не бива да забравяме, че е полицейска) - рязък спад. Подобно бе развитието при "Октопод" и последвалите акции. Беше задържан активен контингент, в ъндърграунда се усети страх и въздържане. Трябва да се каже обаче, че някак си не може да наричаш нещо "Октопод", ако имаш 5-7 човека обвинени. Ако се върнем на активността на полицията и прокуратурата, е, трябва да уточним, че тя засяга по-сложните престъпления, а уличната престъпност остава проблем и не виждам как може да намалее, докато икономическият натиск се увеличава.

Очаквате ли след тези акции да настъпи някакво прегрупиране в престъпния свят и по-сериозните играчи?
- "Октопод" беше нещо, което засегна много високи нива. Въпросът е това да се докаже и да издържи в съда.

А ако не се стигне до присъди?
- Според мен какъвто и да е крайния резултат и каквото и да са решенията на съда, тези структури няма да са същите. Не знам дали е било планирано, но действително ефектът в сивата зона се усети. В момента, в който имахме решение на първа инстанция при мярката за неотклонение, много хора започнаха да говорят. И се получи ефектът на снежната топка. След първите заекващи се появиха ясно говорещи, последваха ги и по-страхливите. Появиха се много факти, които не бяха известни за широката публика, а някои от тях, при това ключови, не се знаеха дори и от хората, следящи българските криминални мрежи (включително и от чужди специални служби). Медиите извършваха паралелни разследвания, като намираха анонимни свидетелски разкази, проследяваха връзките в легалния бизнес около "Октопод", намериха зависимости между публични лица, които се оказа, че МВР и ДАНС са пропуснали да направят. Що се отнася до възможността за присъда, опитът показва, че при такива големи организации е много трудно да се докаже престъпната дейност на лидерите. Типичните жертви, станали свидетели, нямат никакъв личен опит с горните нива на криминалната структура. Например изнудваният предприемач, директор, служител е бил натискан от човек, специализиран в изнудването, от наказателни бригади, пълномощници и т.н. Те не могат да дадат показания срещу лидерите на голяма структура. Реален пробив е възможен едва когато хора отвътре започват да свидетелстват. Когато се "пречупят" хора от близкото обкръжение на босовете. Така е било още от времето на Ал Капоне, така е сега в Мексико, Колумбия или Италия. Същевременно наистина се забелязва широка вълна от свидетелстващи. Прави впечатление, че вече хората в криминалните мрежи по-често свидетелстват отпреди. Така че ситуацията е доста различна в сравнение с края на 90-те години.

Ще има ли още акции срещу хора, подобни на Алексей Петров?
- Това е интересният въпрос. Ако попитате наблюдателите, които имат опит със сенчестата икономика, те ще ви цитират поне 2-3 големи олигарха, за които има обвинения, че са използвали насилие не само при създаването на икономическите си структури, но и до момента. Според мен те се чудят дали не са следващите и се опитват да се договорят. Но и Алексей Петров се държеше "лоялно". Въпросът е дали този, с когото "олигарсите" се договарят, не го прави привидно, за да има достатъчно време. От тук следват два проблема. Първо, ако последва втора акция срещу някой голям, всички, които имат от какво да се плашат, може да решат, че те са следващите и да се организират. Второ, дали няма да се появи усещането за полицейска държава и авторитарност.

Откога е тенденцията вътрешни за групировките хора да сътрудничат?
- Малките наказания пречат на тази тенденция, а това затруднява присъдите срещу големите криминални авторитети. В САЩ сътрудничеството намалява присъдата от примерно 90 години на 20. В българската практика имаме анекдотичност - договорът примерно сваля присъдата от 6 месеца условно на 3 месеца. Как този човек ще свидетелства срещу някой, който може да посегне на живота и семейството му? Друг проблем е, че СРС-та и анонимните свидетели у нас са много слабо доказателство, дори двете едновременно не са достатъчни за присъда. Така е много трудно да се постигне присъда срещу представители на организирана престъпност. Неанонимен свидетел, който и да не е криминално лице, граничи с чудо.

Тоест Алексей Петров трудно ще бъде осъден?
- И който и да е от неговия ранг. Докато няма радикални помени в НК и НПК, ще е така. Съгласен съм, че в полицията и службите има много некомпетентност. Бих се съгласил и с тезата на съдиите, че не им се предоставят годни доказателства. Но за 20 години няма осъден нито един министър, нито един голям криминален бос на национално ниво. Достигаме до тъжни парадокси с чужди доказателства и експертиза, като случая "Борилски". За тези 20 години има стотици процеси, които завършват оправдателно срещу всякакви криминални знаменитости и олигарси. След това, като ги застрелят на улицата, хората се радват. Често чужденците не могат да разберат тази страна реакция. Всъщност това е радост от справедливостта. Често съм се чудил защо се случва така. Личният ми отговор е, че магистратите изхождат от чувството си за самосъхранение и предпочитат всичко спорно да бъде "свирено" в полза на обвиняемия. Защото има страх от последиците. Били те директни - за него и семейството му. Или индиректни - влиятелните адвокатски и политически лобита, които организират израстването или маргинализирането на един магистрат.

Но ако няма присъди срещу "Октопод", няма ли да има обратен ефект, чувство за безнаказаност?
- Решилите се на тази акция поемат много голям риск. За разлика от другите криминални процеси тук има шанс за политически и вероятно "силови" последици. Това ще е дълъг процес, с много перипетии - отказващи се свидетели, може би нови свидетели. Не знам какво ще се случи при влошаваща се икономическа ситуация и евентуална политическа нестабилност, какво ще направи съдебната система и дали ще продължи да следва линията на обвинението.

Може ли да се търси друг мотив зад ареста на Алексей Петров - бизнес или политически?
- Не мога да видя къде е бизнес интересът. Например застрахователният пазар вече е собственост на големи чужди компании. Дори големите български фирми в средносрочен план нямат шанс срещу мултинационалните корпорации - или ще продадат, или ще бъдат изядени. За политически също не мога да се сетя. Не виждам някакъв печеливш политически проект, който да е спрян.

Как ще коментирате изнесените данни за ключови фигури от сенчестия свят, които под една или друга форма са сътрудничили на МВР и спецслужбите?
- Винаги седи този проблем - как да се контролира процеса така, че информаторът да си остане информатор. Не мога да си представя ситуация, в която информаторите да са само лица без криминална дейност. Без хора в криминалния контингент и криминалните мрежи, дейността на институциите за сигурност би била силно неефективна. Същевременно трябва да има механизми, които да пресичат възможностите полицейският служител да направи такива услуги на криминалния лидер, че той да увеличи влиянието си, да завземе територия и т.н. или дори самият служител да започне да работи за него. В развиващите се и бедни страни като нашата много често не е ясно дали конкретен отдел в полицията или в специалните служби не е продължение на съответната криминална мрежа. Голямата слабост в тези страни е, че структури, които трябва да контролират и да защитават интереса на държавата, гледат в противоположната посока.


Автор: Юлиана Колева

Go back BG Online