Тодор Ялъмов: Конфликтът на интереси в общините е по-ясен, на централно ниво се "връщат услуги"
(ДНЕВНИК) - 2009/6/15
Шест месеца след като Законът за конфликт на интереси влезе в сила, макар че подаването на декларациите на публичните личности беше забавено умишлено до май, продължават да се трупат примерите за неговото нарушаване главно в сферата на обществените поръчки. Законът беше приет по настояване на Европейската комисия заради скандалния случай с бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, раздал поръчки за над 120 млн. лв. на компания, управлявана от брат му. За прилагането му разговаряме с експерта от Центъра за изследване на демокрацията Тодор Ялъмов, който следи темата от години. Ялъмов е преподавател по управленски дисциплини в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Прилага ли се вече Законът за конфликт на интереси? Работещи ли са текстовете, има ли някакви реални последици за нарушителите?
- Влиянието на закона върху съществуващите конфликти на интереси все още е много слабо. На практика около половин година нито една от предвидените в закона институции не работеше.
Може би единственият ефект беше излизането на част от министрите, шефове на агенции и техни заместници или секретари от неправителствени организации, с които имат конфликт на интереси. Един от проблемите е, че на практика публичните декларации не предоставят никаква публична информация заради неправилно тълкуване на това какво представляват личните данни. A и парламентарната комисия, и инспекторатът към Министерския съвет не са излезли с нито една публична проверка по декларираните обстоятелства.
Досега има няколко случая, в които са подадени жалби за конфликт на интереси по закона. Обикновено те идват от малки и средни общини, в които опозицията сезира съответните органи за неразкрит конфликти на интереси или за някакви проблеми около закона. Имаше и примери на оставки на близки до властта хора, но те по-скоро имаха за цел да осмеят закона, без да имат никакво правно основание. Никой нямаше интерес от това законът да даде резултат преди изборите.
След като опозицията сезира за нарушения, има ли някакви наказания ? В Кърджали например съветник беше принуден да напусне общинския съвет, защото в противен случай трябваше да се откаже от поръчка за над 4 млн. лв. В същото време други съветници от същия град, печелели общински поръчки, трябва да се проверят сами себе си за конфликт на интереси, защото са членове на местната комисия. Нормално ли е?
- Това е риторичен въпрос. Естествено, че не е нормално. Според този закон те нямат право да участват в тези разглеждания. Ако има такива случаи, това е нарушение на закона.
Кой трябва да ги провери?
- Има възможност да се вземат мерки, тъй като Върховният административен съд е последна инстанция. До изборите и формирането на ново правителство няма как да се случи нищо от чисто политическа гледна точка. Ако това правителство имаше политическото желание да покаже, че конфликтът на интереси е приоритет, не трябваше да дават картбланш на всички политици, които с мълчаливата подкрепа от най-високо равнище постигнаха забавянето на прилагането на закона. Трябва да се отбележи обаче фактът, че министърът по европейските въпроси Гергана Паси все пак успя да защити гледната точка на гражданското общество и на всички, които бяха за по-бързото му прилагане. Тя успя да предизвика реакция от Еврокомисията и в крайна сметка не се приеха промените, които щяха да обезсмислят закона.
Управляващите преследваха две цели. Едната - ако може да се обезсмисли законът, което не успяха да направят. Другата, по-важната, в която успяха, е да няма възможност процедурно да бъде приложен законът с резултат, т.е. да има санкционирани на високи позиции в публичната власт. А имаше редица министри, депутати и кметове, които трябваше да бъдат санкционирани. Очаквам след изборите виновници за забавянето на прилагането на закона да бъдат и първите критици към следващото управление за забавеното му изпълнение
Какво очаквате да се случи след изборите? Ще излязат ли нови случаи на конфликт на интереси?
- Има достатъчно известни случаи - като започнем с бившия шеф на пътния фонд, който случай и натискът от Брюксел смениха нагласата на правителството и то стигна до извода, че трябва да приеме закон за конфликт на интереси. Освен това една голяма част от важните закони, които се приемат в парламента, също става в условия на конфликт на интереси. Много малко депутати разкриваха, че имат такъв конфликт, когато гласуват. Впрочем имаше и депутати, които гласуваха за промените в закона на първо четене в нарушение на същия закон, защото имаха интерес. Има много примери с обществените поръчки в общините като тези в Дулово и Кърджали. Вероятно от големите поръчки поне половината са в някакъв конфликт на интереси.
Само в общините ли има конфликт на интереси? Как е в държавната администрация?
- В общините нещата са много по-ясни и по-очевидни. Моделът на развитие е да се подпомага местният бизнес и много често партийно обвързания. В администрацията също се наблюдават подобни неща. Освен в пътния фонд има случаите със съпрузи на министри, които "печелят" поръчки, или пък дъщерите и синовете им за благодарност получават стипендии да учат в чужбина. Като обеми и честота обаче явлението е доста по-видимо на местна почва. В централната държавна администрация, общо взето, взаимоотношенията са по-сложни и доста често може да се окаже, че няма преки конфликти на интереси, каквито се обявяват в общините. Един от най-фрапиращите случаи са многото заменки на гори, извършвани от фирми, пряко свързани с управляващите. По оценки на Центъра за изследване на демокрацията загубата за бюджета е около 3 млрд. лева.
Очевидно е, че действието на Закона за конфликт на интереси не плаши управляващите и те продължават да дават поръчки на братови фирми. Тогава какво следва?
- В случая с Дулово, където фирма, в която братът на кмета е търговски директор на фирма, спечелила обществена поръчка за изграждане на ВиК мрежата в града, много по-голямо значение има Законът за обществените поръчки и доброто управление на целия процес по възлагане на поръчката, отколкото Закона за конфликт на интереси. Тази практика на дисквалифициране на очевидно по-добрия кандидат е известна отдавна и се прилага от много администрации, без да е необходимо да има някой роднина. Връщането на услугата, особено на централно равнище, може да е много далечно свързана и на практика да не може да се докаже. Например има чужди компании, които, като дават стипендии или пък назначават роднина или партиен другар на висока заплата в някоя странична фирма, която много трудно може да бъде проследена.
Вие знаете ли за такива случаи?
- Такива случаи има, но е трудно е да кажа конкретно име, защото ще ни вкара в съдебни спорове, без да има някакъв ефект. Силно рисков фактор и индикатор за корупция са случаи, когато има двама, трима кандидати, включително известни, чужди фирми и те не биват допускани до участие в търговете по чисто формални причини. Разбира се, винаги може да се окаже, че и най-добрият е забравил да се подпише някъде, но когато тази вероятност започва се превръща в закономерност, се събуждат подозрения. Не е възможно например 50 търга да бъдат спечелени само от единствения допуснат кандидат до поръчката. Проблем е, че при такъв тип провеждане на процедура санкцията е много ниска. Това е една вратичка в закона, която всички използват.
Какво показват изследванията на центъра - чуждите фирми вече приспособили ли са се към българските условия при провеждането на поръчки?
- Този въпрос е изследван в редица страни, включително и в България. Когато чуждите фирми навлязат в непрозрачно функционираща страна, някои от тях се адаптират много по-лесно от други. По-успешните фирми в по-корумпирани страни са тези, които идват от държави, в които също има корупция. Ако дадена страна чувствително подобри средата си от гледна точка на корупцията, фирмите от по-корумпирани държави губят пазарни дялове, а печелят по-чистите, показва още изследването. Южните страни като Гърция, Малта, Италия, както и Русия, са по-корумпирани от северните. В това отношение България не е в много благоприятно положение, защото както инвестициите, така и търговията става с държави, които не са най-чистите. В този смисъл имаме известен проблем и с чуждите фирми. Инвестициите от офшорни зони също са удобен инструмент за прикриване на следите, включително и за прикриване на конфликти на интереси.
Как се процедира според Закона за конфликт на интереси в заварените случаи?
- В общата разпоредба на закона е казано, че не само не могат да сключват договори между свързани лица, но и нямат право да извършват всички последващи действия като контрол, мониторинг, което е част от изпълнението на договорите. Така че някои договори ще трябва или да бъдат подновени, или управляващите компании да напуснат обществената позиция, която заемат. Но иначе законът няма обратно действие и не може да се изведе общо правило, което да важи за всички договори и за всички служители.
Най-същественият принос на този закон е, че конфликтът на интереси вече не е морален въпрос, както ни го обясняваше премиерът преди една година, а престъпление. В дългосрочен план най-фрапиращите случаи няма да бъдат възможни. Може да има и домино ефект, както се случва в другите страни с престъпниците. Като вкарате три, четири високопоставени престъпници в затвора, винаги ще може да се договорите с един от тях, така че той да представи необходимата информация, за да се стигне до осъдителни присъди за другите. Случаят с общинските съветници във Варна Данови е точно такъв.
Възможно ли е в България да се вкарат високопоставени чиновници в затвора?
- Малко вероятно е, но ако не сме оптимисти, трябва да отидем да живеем някъде другаде.