Тодор Ялъмов: Промените в закона за конфликт на интереси саботират борбата с политическата корупция
(ДНЕВНИК) - 2009/3/4
Приетият в края на миналата година закон за разкриване и предотвратяване на конфликта на интереси, въвеждащ правила, за които Европейската комисия отдавна настоява, влезе в сила от 1 януари. Последва бърза поправка, с която срокът за подаването на декларации от публичните личности за свързаностите и интересите им се измести на 1 април. Така на практика се отложи и проверката дали се изпълняват изискванията на закона. Отсрочката пък беше използвана от депутати от БСП, ДПС и независими за внасянето на нови изменения. В скоро време поправките ще бъдат гледани на първо четене. Потърсихме за коментар експерта от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Тодор Ялъмов, който от години следи темата за конфликта на интереси във властта.
Първите по-сериозни поправки в неотдавна приетия закон за конфликт на интереси вече са внесени в парламента. Как ще ги коментирате и какъв ще е ефектът от тях?
- Това е груба промяна на духа на закона, въпреки че се предлагат като редакционни и прецизиращи поправки. Резултатът, независимо дали ще бъдат приети или не, е сериозно подозрение имаме ли политическа воля за справяне с политическата корупция. Добре поне, че се внасят от депутати, а не от правителството. Дано Министерството на правосъдието не ги подкрепи.
Въпреки че в момента законът е действащ, повечето институции бездействат покрай очакването за отслабване на ограниченията - да не би да санкционират някого за нещо, което след месец вече няма да е нарушение на закона. Възможността за оттегляне на вече подадените декларации и преподаване пък допълнително ще забави прилагането на закона. Както от Центъра за изследване на демокрацията предвидихме в доклада от тази година "Престъпление без наказание" за корупцията в България - продължава опитът за саботиране на ефективно средство за борба с политическата корупция.
Предвижда се да отпадне наказателната отговорност за невярна декларация за конфликт на интереси. Аргументът на вносителите на изменението е да не се стига до сериозни санкции, ако някой само недогледа при попълването на данните. Какво мислите за това изменение и мотивите за него?
- Неприемлива е сегашната практика при невярно попълване на декларациите за имуществото до Сметната палата да не се случва нищо. Времето за подаване на декларациите за конфликт на интереси е достатъчно, за да могат управниците ни да вземат пълен списък на свързаните с тях лица от гражданско състояние, а от търговския регистър да получат точна справка за собствеността и участието им в бордове. Ако има някакви юридически пречки за това, е по-добре те да бъдат премахнати. Може да се търси и алтернативен вариант - по Закона за електронно управление администрацията сама да попълва данните в декларациите, а лицата, ако искат - доброволно да дописват или променят нещо. Това може да стане с много малко софтуер и, разбира се, много политическа воля. Под предлог да защитим "невинните забравани" обезсмисляме цялото деклариране. А съм убеден, че никой български съд не би осъдил за очевиден дребен пропуск никого.
Как бихте разтълкували промяната, с която вместо забраната за разпореждане с ресурси в интерес на свързани лица се забранява това разпореждане да е в "частен интерес"?
- В момента законът изрично изброява редица случаи, в които лицата, заемащи публична длъжност, не могат да се разпореждат с имущество, да харчат бюджетни или европейски пари, да регулират или контролират в интерес на юридически лица, в които като собственици или управители фигурират свързани с тях лица. Строго, но справедливо ограничение, тъй като почти всички скандали досега следват този модел - фирма на брат ми получава пари, фирма на жена ми обслужва данъчно или митнически тези, които трябва да контролирам, фирма на шефа на политическата партия, издигнала ме за кмет, получава обществените поръчки и т.н. С новата "редакция" отпадат тези ограничения, защото частният интерес се свързва с облага към свързано физическо лице или фирма, спрямо която аз съм в зависимо положение. Т.е. разследващите органи ще трябва да доказват, че брат ми е получил пряка облага от това, че фирмата, която той управлява, е сключила договор с мен. Това е практически невъзможно.
Искате да кажете, че например в случая с пътния фонд, при който бившият вече шеф Веселин Георгиев беше сключил договори с фирми, управлявани от братята му, на практика пак няма да се констатира конфликт на интереси, освен ако не се открие пряко облагодетелстване лично на братята на Георгиев?
- И да, и не. Вследствие на тези поправки ще трябва да се намери договор, в който пише, че ако се сключи сделка, братът взима определен процент или нещо подобно. Иначе си е обичайна бизнес дейност, ако няма нарушение на процедурите. Т.е. братът няма да има проблем да вземе пари по европейски фондове например. В същото време има изрична забрана в параграф 12, която не позволява участие в процедура по обществени поръчки при подобни свързаности. Така че пряко повторение на случая с пътния фонд е невъзможно. Но ако разпореждането с имуществото, изразходването на бюджетни и европари не минава през обществена поръчка, ограничението няма да е приложимо.
Едно от сериозните ограничения на закона беше забраната за участие на публичните личности в неправителствени организации (НПО). В доклада си ЦИД пък посочи, че именно завладяването на неправителствения сектор от властимащите е една от сериозните нови корупционни практики. С промените няма ли да се преодолее тази забрана за участие в НПО, или поне да се даде възможност местата на публичните личности да бъдат заети от тясно свързани с тях лица?
- Въпреки че вносителите публично оспорваха тези ограничения, не видях конкретна промяна в условията за несъвместимост. Но все още широк кръг хора, започвайки от кметовете и заместниците им, секретари и други влиятелни лица на висши публични длъжности, имат право да са в управителните съвети на НПО. В това нямаше да има нищо лошо, ако, както по света, тези участия са въпрос на престиж и лична финансова подкрепа от страна на политиците на определена кауза - по-добра природа, повече здраве и знания за деца в риск и т.н. В България обаче НПО-тата, в които участва властта, вземат пари от бюджета и европейските фондове, правят платени курсове за фирми в областта на длъжностната им компетенция, което е абсолютно неприемливо, откъдето и да го погледнете. И да, новата редакция на чл. 9 ще позволи на властта да дава средства на НПО, в които участват техни роднини. Необходима е висока гражданска и медийна активност, за да се предотвратят подобни случаи, и натиск към политиците да не приемат, че тази практика е нормална, дори и да е законова.
Какъв ще е ефектът от ограничаването в декларирането само до консултантски договори?
- Първо е спорно изобщо дали имат право на консултантски договори. Досега се разрешаваха договори по закона за авторското право и доходи, свързани с интелектуалната собственост, както и академично-преподавателска дейност в университетите и, разбира се - доходи от разпореждане с имущество (например да дадеш под наем апартамент, къща, нива и т.н.). Ако се ограничи декларирането само до консултантските договори (каквото и да е това), няма да можем да видим например договор за наем, който е в пъти над пазарната стойност, което е елегантен начин легално да получиш облага за някаква услуга към някоя фирма.
Автор: Юлиана Колева