Корупцията в България - престъпление без наказание
(ДНЕВНИК) - 2009/1/29
Олигархични структури са най-големите "политически инвеститори". Организираната престъпност все повече се ориентира към назначаване на "собствени служители" в полицията, следствието, специалните служби, прокуратурата, а разследванията се "пробиват" както от политици, така и от служители на правораздаването, за да не бъдат разкрити връзките им. Това са някои от изводите в годишния доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за корупцията в България, озаглавен "Престъпление без наказание". Като нови дефекти и проблеми в страната, откроили се през миналата година, от центъра посочиха "олигархирането на икономиката", както и завладяването на структурите на гражданското общество - неправителствените организации, от хора във властта, които извличат печалба и удовлетворяват свои интереси.

Основният фокус на тазгодишния, десети пореден доклад е политическата корупция

Според експертите основен белег на тази корупция е това, че управляващите оправдават действията си със съществуващото законодателство. Успоредно с това законовата уредба се използва за облагодетелстване на близки до властта представители на частния сектор. Политическите инвеститори, или олигарсите, са типът организирана престъпност, който има най-голямо влияние в България в момента, посочват от ЦИД. По техни наблюдения възможностите на българските олигарси са силно ограничени от големите международни компании, особено след присъединяването на страната към ЕС. Някои сектори на икономиката обаче остават силно зависими от местното законодателство и тясно обвързани с държавни решения, които са непробиваеми за чуждестранен инвеститор без подходящ местен партньор. През последните няколко години подобни отношения се наблюдават при концесионирането на летища и пристанища, установяването на правни фирми и др., пише в документа.

Според анализа олигарсите завладяват управлението, като контролират ключови фигури в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, овладяват ръководствата на политически партии, завземат позиции в държавни или смесени фирми. Според констатациите "контролирането на публични ресурси в полза на малка група предприемачи е особено фрапантно на местно равнище - групи от 2-3 до 5-6 лица (или семейства) успяват да контролират в града и региона не само местната власт, но и представители на централните държавни институции - полиция, данъчни, строителни и други служби, а също и местните съд и прокуратура".
Често срещу финансиране политици се намесват, за да бъдат прекратени проверки срещу престъпни групи или хора, извършили нарушения.
От центъра дават като
примери

случая с "известен бизнесмен с инвестиции в енергетиката, туризма, търговията на дребно, подкрепящ една от партиите в настоящата управляваща коалиция и създател на нова политическа формация с претенции да влезе в следващия парламент", обвинен, че е участвал в мащабна схема за ДДС измами. "Вторият случай е на двойка бизнесмени, подкрепящи управляващата коалиция", получила проект за европейска субсидия, също участващи в престъпна схема.
В доклада се посочват нови техники, използвани от структурите на организираната престъпност, като назначаване на "собствени служители" в правораздавателните и охранителните органи с цел държавните институции да изпълняват поръчки.

Заради обвързаностите на хора в службите и в политиката с организираната престъпност се забелязват две тенденции за блокиране или разпадане на разследванията. В първия случай разследването се "пробива" на ниско ниво - това става, когато има заплаха да бъдат разкрити хора и структури, които имат общ "бизнес" с полиция, данъчни служители, магистрати. "Прекъсването" се осъществява от някое от звената по веригата оперативна полицейска работа. Вторият модел е политическа намеса - когато разследването може да компрометира дългогодишни "политически инвеститори". В доклада се дава пример със срещата на бившия вече министър на вътрешните работи Румен Петков със "скандалните лидери на Дупница - братя Галеви".
От ЦИД наблюдават през периода 2007 - 2008 г.

намаляване на наказателната репресия

срещу корупционните престъпления и организираната престъпност, което според тях не е заради намаляване на този вид престъпления. По техни данни между 2005 и 2008 г. броят на внесените обвинителни актове в съда за корупционни престъпления и за престъпления, свързани с организираната престъпност, намалява с повече от 30 %. През 2004 - 2007 г. близо 80% от образуваните досъдебни производства за корупционни престъпления не са достигнали до съда и са били спрени или прекратени още на фазата на досъдебното производство. Само в една пета от случаите делата са били внесени в съда с обвинителен акт. Отбелязва се и слаба ефективност на Висшия съдебен съвет за търсене и налагане на дисциплинарна отговорност. Липсата на убедителни наказателни действия срещу магистрати се наблюдава на фона на продължаващите признания на висши съдии за запазване на корупционното влияние на политически и олигархични интереси в съдебната система, се посочва в документа.

В доклада се очертава нова опасна тенденция - завладяване на неправителствения сектор

от хора във властта. "Политиците и местната администрация видяха в неправителствените организации инструмент за допълнителен доход, уреждане на политически и лични приятелски кръгове и защитен изход от властта", се посочва в документа. По изчисления на ЦИД 76% от депутатите, също такъв дял от министрите и председателите на държавни и изпълнителни агенции и над 90% от кметовете на общини участват в управителните съвети на НПО. Редица други влиятелни държавни служители и членове на политически кабинети пък участват в организации със същата сфера на дейност като държавната им служба. Сериозна зависимост се поражда и от това, че правителството става определящ фактор за финансиране на неправителствените организации. Друг идентифициран риск е

навлизането на близки до руските олигарси организации

Основен акцент в частта за корупцията в икономиката от ЦИД поставят върху концентрацията на държавни пари в неголяма група едри предприемачи. Експертите обясниха, че това води до създаване на олигархична икономика. Сериозни критики в доклада се отправят към начините за възлагане на обществени поръчки, концесиите, замените на земи и гори, които според центъра са основните канали за политическа корупция в подкрепа на престъпната скрита икономика.
Експертите изчисляват, че преките фискални загуби и намаляването на общественото благополучие в резултат на организираната корупция при обществените поръчки, включително по отношение средствата на ЕС, се запазва на равнище 25-30% от стойността на пазара за обществени поръчки. Това предполага общи загуби в размер от 1.5-1.6 млрд. лв. годишно за 2007-2008 г. от злоупотреби при обществени поръчки. Отбелязва се, че делът на фирмите, които участват в процедури по възлагане на обществени поръчки, продължава да спада, като за последните шест години намалява от над 40% през 2003 до под 10% през 2008 г. От друга страна, 25-те най-големи възложители на обществени поръчки контролират през последните три години над 45% от общия обем на пазара, се посочва в доклада.
Според експертите планирането, изпълнението и контрола на концесии създава сериозни предпоставки за корупция, злоупотреби и безстопанственост в особено големи размери. Допълнителен проблем е неяснотата кои форми на публично-частно партньорство да се прилагат в различните случаи. Най-грубото нарушение в това отношение с потенциални много сериозни фискални и социални последствия е използването на обществена поръчка, която по принцип е инструмент с по-краткосрочен или повтарящ се характер, за построяване на АЕЦ "Белене" например, смятат от ЦИД.

Замените на държавни и общински имоти

са основна, а през 2008 г. - и емблематична форма на корупция по високите етажи на властта и злоупотреба с държавна длъжност, посочват експертите. Отбелязва се, че не се спазват принципите на публичност, прозрачност, свободна и честна конкуренция и равнопоставеност на кандидатите при сделките поради липса на законови изисквания за това. Решенията за замяна пък не се базират на икономически мотиви, а официално се обосновават единствено чрез нуждата от комасация на земеделска земя или получаване на гори в държавния фонд, без да се взема под внимание по-широкият обществен интерес.
Нанси Макълдауни, посланик на САЩ у нас:

Защо за десета година говорим за престъпление без наказание

От 10 години американски посланици се присъединяват към вас на подобни конференции. Защо за десета поредна година говорим за престъпление без наказание? Защо България, след като е доказала, че е способна да постигне толкова много, все още се опитва да спре корупцията и организираната престъпност? Българите все още чакат действителна присъда срещу значима фигура от организираната престъпност. Все още чакат да се разплетат връзките между политиците и сенчестия бизнес, както и да видят в затвора политици, злоупотребили с общественото доверие. Някои се опитват да обяснят и дори да извинят тези пропуски. Време е това да се промени. В глобалната криза не можем да си позволим нито една проява на корупционни механизми, нито разхищение на парите от европейските фондове. Необходима е отговорна кампания срещу корупцията - не нови закони, не нови бюрократични структури, а конкретни практически стъпки, които да вкарват престъпниците в затвора. Делата за присвояване на евросредства трябва да бъдат приключени без забавяне. Процедурите за обществени поръчки трябва да станат прозрачни. Възможно и лесно е правителството да сложи детайлите за всички поръчки в интернет. Трябва да се направи всичко, за да се осигури чист и прозрачен изборен процес.

Константин Пенчев, председател на Върховния административен съд:

Наблюдавайте ни, критикувайте ни

Не се доверявайте, реформата не е завършила. Дишайте във врата ни, гледайте ни, наблюдавайте ни, критикувайте ни за всяко нарушение, за да можем наистина да свършим работата.

Още през 2003 г. казах пред един вестник баналната истина - че корумпирани магистрати има, че обществото знае кои са те и неизвестно защо само специалните служби не знаят. Два дни след това получих гневно, заплашително писмо от тогавашния Висш съдебен съвет, с което ме призоваваха незабавно да дам обяснение на думите си, даже да назова корумпирани магистрати. Тези магистрати продължават да работят и да процъфтяват в системата. Много е важно час по-скоро във Висшия съдебен съвет да изработим ясни, прозрачни правила за атестиране и за конкурси. Друго - магистратите трябва да бъдат мотивирани. Според мен при всяко съмнение за корупция съответният магистрат трябва да бъде изгонен от системата. Ние не съдим, но тъй като досега не съм видял някой магистрат затворен за корупция, поне да направим това, което можем. Когато чуя за подкупен съдия, не мога да се примиря с тази мисъл. Това е все едно лекар убиец. Дано в близко време словосъчетанието подкупен съдия стане пример за оксиморон.

Портрет на олигарха

Той е

- Бивш висш стопански ръководител

- Бивш комунистически партиен функционер

- Бивш служител на специалните служби

Методите му

- Преразпределя националното богатство, като използва новите политически елити и създава холдинги от десетки компании

- Доминира във финансови институции, превзема държавни финансови институции и медии

- Завзема ключови пазари чрез модела "контрол на входа и изхода", организиране на картели, присвояване на евросредства с помощта на връзки с политици и висши чиновници и др.

Михаел Гайер, посланик на Германия: В Германия най-голямото престъпление срещу пощите приключи за два дни. Представете си в България можеше ли това да стане - някой съдия или следовател щеше да се разболее със сигурност.

Go back BG Online