Голямата корупция превзела обществените поръчки
(ДНЕВНИК) - 2006/3/21
Обществените поръчки, концесиите, фондовете на ЕС и източването на ДДС са дейностите, станали основно поле за корупция през 2005 г., установи годишният доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Броят на корупционните сделки се е увеличил от 80 хил. месечно през 2004 г. на около 130 хил. през миналата година.
По този механизъм политическите сили са си осигурили между 320 и 370 млн. лв., получавани като "рента" от организаторите на "обръчите" от фирми. Рентата се разпределя за партийно строителство и осигуряване на подкрепа на избори, твърди докладът.
Източването на ДДС и укриването на обороти се засилват спрямо 2003 г., когато бяха регистрирани най-ниските им нива, твърдят изследователите. По различни оценки размерът на източвания ДДС е средно между 600 млн. и 1.2 млрд. лв. годишно, а това според доклада осигурява на сенчестата икономика достатъчно голям ресурс за проникване в държавните структури.
От ЦИД предупреждават, че съществуването на кръгове от фирми около партиите създава предпоставки за нелегитимен контрол над важни сектори от икономиката и допуска проникването на криминални интереси и капитали в политиката. Това от своя страна се превръща в удобен канал за запазване на наказателна неприкосновеност за представителите на организираната престъпност и легализирането на бизнеса им при влизането на България в ЕС, се казва в доклада.
Според изследването все по-малко предприемачи участват в процедурите за обществени поръчки заради ширещото се сред бизнеса убеждение, че резултатите са предрешени. Въпреки засилващия се корупционен натиск върху бизнеса самите предприемачи все по-малко са склонни да дават подкупи спрямо 2004 г. Все пак, за да си осигурят обществени поръчки, фирмите са платили на ръка 55 млн. лв., като средният процент, който са плащали, за да си гарантират договор, е 7.5 на сто, твърдят от ЦИД.
Докладът констатира и голямо разминаване между броя на извършените корупционни престъпления и наложените наказания за тях. През първата половина на 2005 г. само 72-ма са осъдените за подкуп и престъпление по служба. Най-често присъдата е затвор до 3 години, а това означава, че само маловажните случаи на корупция получават публичност, коментират авторите на изследването. Според тях почти не се прилагат глоби и конфискации, а така извършителят продължава да се възползва от незаконната облага и разполага с финансов ресурс да продължи с подкупите.
Според Центъра за изследване на демокрацията образователните кампании, въвеждането на етични кодекси и други подобни мерки за справяне с корупцията вече са изчерпани. Те препоръчват да се наблегне върху пазарно ориентирани мерки като създаването на електронен търговски регистър, обслужване на едно гише, по-широко прилагане на принципа на мълчаливото съгласие.