Корупцията - необходимото зло на прехода
(КАПИТАЛ) - 1999/3/15
Когато преди време един социолог каза, че това управление е по-корумпирано от предишното, премиерът Костов реагира остро и поиска среща, за да получи доказателства. След това не прие неговите аргументи. Изобщо винаги, когато някой направи проучване на общественото мнение за представите за размерите на корупцията в страната, все някой е крив. Тази седмица излязоха нови социологически проучвания, които измериха индексите на корупцията у нас. Веднага след като бяха изнесени резултатите, социолозите бяха обвинени, че нещо са ?нагласили резултатите?, защото определени професии попаднали в по-челните места.
В самото изследване, което Коалиция 2000 представи миналата седмица на базата на изследването на агенция ?Витоша рисърч?, няма кой знае колко скандални неща.

Подкупността - крачка напред сред проблемите

Според проучванията корупцията започва да заема все по-предни места в класацията за проблемите на българското общество, макар издигането й да не е така драстично. През юли миналата година тя се нарежда на пето място от общо десетте проблема на България. При февруарското проучване на общественото мнение тя е вече на четвърто. Проучването е представително, т.е. в него са били включени 1143 граждани над 18 години от различни социални групи. Обезпокоителното в този факт е, че една трета от анкетираните и в средата на 1998 г., и сега я поставят сред трите приоритетни проблема на обществото след безработицата и престъпността. Интересен е социалният профил на тази група от анкетираните - те са активно работещата и образованата част от населението на възраст под 50 години. С увеличаване на образователното ниво на анкетираните и участието им в обществения живот на страната рязко се покачва и становището, че корупцията е основен проблем за обществото ни. Това твърдение е по-разпространено сред предприемачите, интелигенцията и работниците, отколкото сред пенсионерите - и това е естествено, защото корупцията влияе най-много върху тези групи от хора и те са пряко засегнати от негативните последствия.

Кой е по-корумпиран

Особен спор предизвика класацията за най-корумпираните професии. Веднага след традиционното първо място за митничарите се класира лекарското съсловие, а на трета позиция са адвокатите, следвани от полицаи, съдии, бизнесмени, данъчни и прокурори. И докато митничарите са винаги фаворити в подобни анкети, недоумение буди появата на лекарите, адвокатите и бизнесмените в това преброяване, а нито министрите, нито депутатите попаднаха в челната десетка. Вероятното обяснение за това е, че голямата корупция има доста абстрактен образ в по-голямата част от обществото - най-много човек да си зададе въпроса с какви пари депутат си е купил луксозна къща в центъра на столицата. Обикновеният гражданин най-често се среща с лекаря, полицая, данъчните и те решават или не решават неговите проблеми, докато министри и депутати са значително по-далеч от ежедневния му кръгозор. Ето защо гражданите посочват за основни средища на корупция служителите на обществения сектор. Отделно, че чисто битовият обмен на информация естествено помага за идентифицирането на подкупността в тези професии. В този ред на мисли е и представата за корупцията в малките населени места и в големите градове. В селата и малките градове проблемът корупция почти не занимава населението, докато в големите градове, където съществува анонимност, той е посочен от близо половината от анкетираните.
Малко парадоксална е появата в челните места на класацията на адвокатите и бизнесмените, тъй като те работят за себе си. Очевидно анкетираните са погледнали на тях като на реални участници в корупционния процес между гражданите и институциите - посредници или комисионери. И тъй като адвокатите наистина се явяват в голяма степен свързващо звено, което решава проблемите на един човек, като дава подкуп на държавен чиновник или магистрат и освен това го калкулира в хонорара си, са заели това призово място.

Медиите раздвижват представите

Интересен е анализът на покачването на корупционните индекси по отношение на размерите на корупцията в страната, допустимостта на подкупността и податливостта към приемане на рушвети. В цитираното изследване според оценката на хората индексът за размерите на корупцията е нараснал от 5.9 на 6.5 за шест месеца по десетобалната система. В същото време индексът за допустимостта (толериране на корупционни действия) също е нараснал от 1.5 на 2. Към по-добро се е променил индексът за практическата ефикасност на корупцията - той е намалял от 7.4 на 6.9 в сравнение с юни миналата година. В едно по-обширно представено изследване на ?Коалиция 2000? се казва, че голямата част от обществото е съгласна с мнението, че корупцията е негативно явление в обществото. Когато обаче се яви сблъсък с личния интерес, податливостта към корупция рязко нараства, защото хората са склонни да правят компромиси, за да решават проблемите си. Изобщо се налага убеждението, че корупционните действия са един много ефикасен начин за справяне с проблемната ситуация, а корупцията се превръща в социална норма, която премахва пречките и се стига до масово наложената житейска философия, че ?корупцията е необходимо зло, което решава проблемите?. Снижаването с 0.5 на корупционния индекс все пак е някакъв напредък, защото параметрите на този сегмент са останали почти непроменени за цялата 1998 г. Близо половината от запитаните тогава са отговорили утвърдително на въпроса ?ако имате сериозен проблем и ви поискат подкуп, ще го дадете ли?.
Според социолозите обяснението на раздвижването в относително устойчивите представи за корупцията през миналата година се дължи главно на експонирането на проблема в медиите. Ето защо в момента се разработва мониторинг за следене на публикациите и информациите в пресата и централните електронни медии по темата корупция, които ще бъдат съотнесени към промяната на корупционните индекси, за да се измери медийното влияние върху проблема.
Любопитна е оценката, че корупцията е продукт на прехода. Съответно факторите, които генерират корупцията сред чиновниците, са свързани с липсата на контрол и нивото на заплащане на държавната администрация. Най-важният фактор обаче за корупцията според 53% от анкетираните е стремежът към бързо забогатяване. Според общественото мнение от прехода към пазарна икономика най-много са спечелили политиците и държавните служители, но не и гражданите. Тези мнения са устойчиви и не търпят съществени изменения през времето. Изключението е, че при изследването през юни 1998 г. споделящите тезата, че от прехода са спечелили най-много политиците и държавните служители, са нараснали с 6%, докато делът на бившата номенклатура е намалял с 3%.


Основните проблеми, пред които е изправена България
Безработицата 58,40%
Ниските доходи 51,30%
Престъпността 45,40%
Корупцията 38,50%
Бедността 31,60%
Високите цени 22,90%
Политическата нестабилност 17,70%
Здравеопазването 11,50%
Замърсяването на околната среда 3,60%
Образованието 2,70%
Етническите проблеми 2,10%


Go back BG Online