Невидимият университет
(КАПИТАЛ) - 2003/10/11
Сянката, която Невидимият университет хвърля върху българските висши училища, става все по-плътна. Толкова плътна, че останалите университети са застрашени да се разболеят от пневмония и съвсем да предадат богу академичния си дух. Въпреки че е метафора, Невидимият университет съществува. Никой не забеляза първата му копка, нито дори първия етаж. Просто в един момент той беше там - появил се ей така, изведнъж, върху опожареното поле на българското образование. Всеки купен изпит или диплома, всяка поискана сума са все тухли, с които е построен този университет. Тухли, изпечени със срещи на четири очи извън приемното време на преподавателя, с посредничеството на вездесъщите трети лица и с реплики, отправени към аудиторията, като „много ще бъде сложно да вземете изпита, ако не си купите моя учебник“. Разбира се, изключително трудно и в някакъв смисъл ненужно е да се описват всички коридори, кабинети и аудитории на този университет. Много по-важни са причините всичко това да се случва.
Дебатът за размерите, които е придобила корупцията сред преподавателите във висшите учебни заведения, започна след огласяването на данните, събрани в „Корупционен мониторинг“ на „Коалиция 2000“. Всъщност проучването за тази година, направено от Vitosha Research, е за периода 24.06 - 04.07.2003 г. Според него преподавателите в университети заемат първо място в класацията за оказване на „корупционен натиск по професионални групи“, като убедително изпреварват полицейските и митнически служители, лекарите и бизнесмените. Нещо, достатъчно важно, за да предизвика
Бурна вълна от протести
на ректори и преподаватели, които веднага започнаха да атакуват изнесените данни. Сред говоренето на висок глас не стана ясно обаче нещо много важно - защо се обидиха те. Дали защото някой публично е заявил, че са по-корумпирани от митничари и полицаи (което разрушава основна обществена митологема), или че изобщо се твърди, че са корумпирани. Принципна разлика, нали? Според преподавателите, с които „Капитал“ разговаря, корупция във висшето образование има, при това голяма. Те обаче твърдят, че шуменето около тезата „университетските преподаватели са най-корумпираните хора в държавата“, което проглушава ушите през последните седмици, може единствено да потисне онези, които не взимат подкупи. И толкова. Вместо това, казват те, следва да има някакъв административен отговор на корупцията. Като например създаване на разследваща комисия към министерството на образованието, работеща на междуведомствено равнище. Същите тези преподаватели считат, че от говоренето „по принцип“ няма никакъв смисъл.
Разбира се, говоренето за корупцията може да се възприеме и като насочване на общественото внимание в тази посока. Ако обаче наистина просто се спре дотам, тази тема ще продължи да бъде част от „градските легенди“ - с хвърлени някога в пространството обвинения и силен недостиг на конкретни доказателства. И до момента на повърхността изплуват
Само единични случаи
на заловени след разработки на полицията преподаватели с белязани банкноти. Както и случайно доловени разкази на студенти, чиято достоверност може да бъде потвърдена единствено от еднаквите детайли при описанието на условията и начините за приемане/предаване на подкупа и неговите размери. Но съпоставки рядко се правят. Ето защо сега разразилият се дебат може да бъде използван за насочване на вниманието в по-смислена посока. Тоест да се отиде отвъд взирането в конкретните случаи, за да могат да се видят причините.
А те са изключително прости. Според Георги Николов, председател на Сметната палата, те се намират в механизмите, чрез които действа висшето образование. А именно:
- свободата на посещение на лекции и упражнения - там, където са задължителни, понякога се дават подписи за заверка срещу сума в брой или срещу купена книга на преподавател
- продължителността на изпитните сесии - ако изпитите са подредени „през два дни“, е очевидно, че материалът не може дори да бъде прочетен
- писмените изпити - където проверяващият спокойно може да допусне някой друг да се яви вместо теб и да ти вземе изпита. Срещу заплащане, разбира се
- изнесеното обучение - много вузове имат факултети на най-невероятни места, а има случаи, в които един преподавател чете между седем и единадесет курса. Така не може да се упражнява контрол и освен липсата на качество на преподаване, съществуват неизброими възможности за размяна на пари (в някакъв клон на университет поради липса на база лекциите, упражненията и изпитите се провеждали в хотелските стаи на преподавателите)
- широко разпространената практика при писмените изпити да се позволява внасянето на учебници, писани от преподавателя, в които има тестове, давани на изпита (и изобщо употребата на учебника като „пропуск“)
- ниското възнаграждение на преподавателите
- платеното обучение чрез фирми, което преподавателите наричат „издаване на бележки за спонсорство“
- инфлацията на дипломите - отношението към дипломата за висше образование, която всеки трябва да има за самочувствие.
И така нататък.
Всъщност дебатът за корупцията във висшето образование е част от друг, все още
Несъстоял се дебат
- oнзи за качеството му. Или по точно за това, в което образованието вече се e превърнало. За това необходими ли са толкова висши учебни заведения (около 80% от завършилите висшисти в България не търсят и не намират работа по специалността си). И дали (през призмата на управлението) на университета трябва да се гледа като на обикновена търговска фирма. Всичко това са част от причините корупцията да подменя функциите на висшето учебно заведение и да го приравнява с обикновеното държавно учреждение. Така университетът от място на духа и чистата наука постепенно се превръща в институция, в която, за да ти свършат някаква работа или услуга, плащаш. Но не със знания, а с пари. И докато Невидимият университет продължава да се издига сред хаоса на държавността, под сянката му останалите университети ще изглеждат все по-мрачно и демонично. Докато не изчезнат напълно.
P.S. Не трябва да се пропуска още едно лице на корупцията - страхът. Но не абстрактният страх от това да не те хванат с белязани пари, да речем. А страхът да говориш за нея в първо лице. Преподавателите, с които разговаряхме по темата, поискаха имената им да не се споменават. Дори и когато разказват за това как са отказвали предлагани им от студентите подкупи. Не за друго, а заради логиката на техните колеги. Логиката, че ако са ти предлагали, не може да не си взел. И страхът да не тръгнат слухове, защото в една отровена среда много трудно можеш да изчистиш името си. Дори и да продължиш да ходиш на работа с „Трабант“.
Класацията на „Трансперънси интернешънъл“
За първи път от 6 години България падна в класацията на „Трансперънси интернешънъл“ (ТИ) за нивото на корупция в света. Индексът на ТИ за страната е 3.9, а през 2002 г. е бил 4.0. Международната организация измерва нивото на корупцията в 133 държави чрез анкети до бизнесмени, анализатори и университетски преподаватели. Така България падна с 9 места надолу от миналогодишната си позиция.
Държавите се класират по 10-точковата система от 0 (висока степен на корупция) до 10 (ниска степен на корупция.) Индексът на ТИ измерва усещането за корупционност на държавите според чуждестранни и местни инвеститори, 17 независими изследвания, 13 института, сред които и Световния доклад за конкурентоспособността на форума в Давос и на Световната банка за бизнес климата в икономиките в преход за 2002 г.
Макар че влошаването на позицията на България е минимално, анализаторите отбелязват, че е налице усещане за липса на власт, което е повлияло върху респондентите. В това се включват както приватизационните скандали около БТК и „Булгартабак“, така и нерешителността при вземането на управленчески решения и слабата ефективност на кабинета. Към влошаването на бизнес климата се е добавила и слабата работа на прокуратурата и съдът в борбата срещу корупцията. За класирането на държавата с 9 места назад вероятно е повлияло и включването на още 31 страни. Миналата година в международното изследване бяха включени 102 държави.
На едно място с България са Чехия и Бразилия, а Полша е няколко места назад. Като най-некорумпирана държава е отново Финландия, следвана от Исландия и Дания, а на последно място са Бангладеш, Нигерия и Хаити.
Автор: Яна ЙОРДАНОВА, Свилен ИВАНОВ