Еквадор е държава в Латинска Америка с малък, но героичен народ, който от началото на годината е станал свидетел на два държавни преврата: напълно достатъчно обяснение защо в последното изследване на конкурентността на икономиките на общо 59 държави от цял свят тя заема незавидното последно място. Три позиции преди Еквадор е Зимбабве, южноафриканска държава, станала известна на света през последната година най-вече с неконтролираното разграбване на земите на белите земевладелци, което разбираемо далеч не оформя най-мечтания инвестиционен климат. Две позиции назад от Зимбабве и само една по-напред от Еквадор анализът на групата водещи световни икономисти е поставил конкурентоспособността на икономиката на България. Изследването е направено в началото на 2000 г., т.е. три години след идването на власт на правителството на ОДС, най-стабилното и най-подкрепяно управление на страната за последните десет години.
По-малко от година преди новите парламентарни избори през 2001 г. единственият неоспорим плюс на икономическата и инвестиционната среда остават макростабилизацията и цената на човешкия труд, сравнима с тази на страните от третия свят. За напредък по останалите условия за икономически растеж - преодоляване на административните бариери пред бизнеса, намаляването на данъчно и осигурително бреме, адекватна законова и съдебна система, работеща финансова система, която да поощрява новите предприятия и предприемачи, преодоляване на все по-голямата технологична пропаст между България и развитите страни - три години и половина се оказаха твърде кратки.

Стабилност - да, но...

"Всички условия за изпълнението на правителствената "Програма 2001” са налице: надеждното изпълнение на бюджета на страната, добрите темпове на икономически растеж, бързо разширяване на пазара и паричната маса, изключително бързото нарастване на износа и външния стокообмен, убедително нарастване на нашите валутни резерви”, заяви не без гордост министър-председателят Костов в речта си при откриването на есенната сесия на парламента преди седмица. "Структурните промени се задълбочиха от връщането на земята и горите, от приватизацията, от реституцията, от нарастването на конкурентоспособността на българските фирми и от нуждата от удовлетворяване на европейските стандарти на производство”, допълни той. На фона на последните проучвания на икономическата среда в страната това изказване и особено частта за увеличената конкурентоспособност не може да се оцени като нищо друго освен като класическо предизборно заклинание, което може и да имат някакъв ефект върху електората, но слабо ще повлияе на хората, които вземат решенията в толкова обичания и често спряган от правителството частен сектор на икономиката.
Освен стабилизираната макроикономическа рамка, друга голяма гордост на управляващите (и със сигурност основен рефрен в предизборния период) е намаляването на данъците за бизнеса от 2001 г. Дори и принципните поддръжници на правителството на ОДС от международните финансови институции обаче предупреждават, че това далеч не е достатъчно за запазване на крехкия растеж от последните години. "Разумната данъчна политика трябва да е придружена от мерки за подобряване на конкурентоспособността и дълбока структурна реформа, подобряване на гъвкавостта на пазара на труда, преструктуриране на енергийния сектор, завършване на приватизацията по прозрачен начин и подобряване на бизнес-климата”, заяви Стенли Фишер, първи заместник на управителния директор на МВФ, след одобрението на поредния транш от 68 млн. долара за България в началото на септември. Всичко това звучи странно познато на всеки, който си спомня дори и смътно серията критики - обещания - нови критики - нови обещания, разменяни между правителството и неговите донори през тези години.

Бизнесклиматът е неблагоприятен, все още или все повече

Че стабилността на икономическо и политическо ниво е от първостепенна важност за всяка инвестиция, е нещо, в което чуждестранните инвеститори са последните, които трябва да бъдат убеждавани. Повтарянето на едни и същи послания през последните три години обаче все повече губи желания убеждаващ ефект сред инвеститорите. "Факт е, че след оптимизма от миналата година в началото на 2000 г. бизнессредите са доловили и отчитат признаци, които намаляват конкурентоспобността на икономиката”, лаконично отчита изследването на конкурентоспособността на икономиката, извършено в България от Центъра за икономическо развитие (ЦИР)и "Витоша рисърч” по методология на екип от Харвардския институт за международно развитие.
Истинските проблеми пред така желаните чужди инвеститори са свързани най-вече пряко с административните и законовите аспекти на икономическата среда. Изследване на KPMG от юни тази годино дава добър отговор на въпроса дали и доколко обвиненията за корупция в администрацията витаят само в медийното пространство: над 86% от запитаните поставят процъфтяващата бюрокрация като най-голямата бариера пред инвестициите (при 80% през 1998 г.), близо 63% от тях поставят корупцията сред водещите проблеми при едва 8% преди две години!
Оценката на изследването за конкурентоспособността е в същата насока: оценката за корупцията е по-негативна (3.36 при 3.55 през 1999 г.), както и тази за облагодетелстване на определени частни фирми от държавната администрация - 2.79 при 3.04 през 1999 г. Неработещата и нестабилна правна система е следващият негативен фактор пред инвестициите: невъзможността за използване на съдебната система в търговски спорове и за подвеждане на държавата под отговорност за нанесени вреди, заедно с престъпността са сред основните бариери пред идването на нови и повече чужди инвеститори. Неслучайно измежду факторите за успех в страната чуждите инвеститори посочват гъвкавост, търпение, доброто сработване с българските институции (какво ли се крие зад това?!). Последният доклад на "Икономист интелиджънс юнит” за бизнессредата в България, издаден само преди месец, е още по-директен: "Един от най-добрите начини за сработване и преодоляване на бюрокрацията сред администрацията е назначаване на бивши служители, които да използват личните си контакти в полза на своя нов работодател.”

Крехкият икономически растеж

Прогнозите на специалната част от изследването на перспективите за икономически растеж от изследването на ЦИР и "Витоша рисърч” далеч не споделят предизборния оптимизъм на Костов. Финансовата система е далеч от основните си функции на посредник в притока на капитали в реалната икономика: оценката на нивата на спестявания и на инвестиции в икономиката, на развитието на финансовите пазари и фондовата борса и на достъп до ресурси, особено за стартиращ бизнес, са възможно най-негативни. Технологииите и инфраструктурата са следващото слабо място - за близо 40% от изследваните чужди мениджъри те са пречка през инвестициите. Който е видял статистика за двойните темпове на нарастване на Интернет-потребителите в България, ще трябва да бъде по-малко оптимистичен, защото изследванията показват, че България не се е придвижила напред по нито един съществен показател, свързан с новата икономика, като качеството на телефонните услуги, използването на електронната поща и електронната търговия.
Дисекцията на факторите на икономически растеж и негативната оценка за състоянието им в България поставят под най-голямо съмнение всички прогнози за икономически растеж, които са базирани на формулата "приватизация плюс данъчни облекчения от 2001”. Дори те да доведат до някакъв икономически растеж, той далеч няма да е в двуцифрените стойности, които сам министър-председателят спомена като жизнено-необходими за настигане на последните страни в Европейския съюз в обозримо бъдеще. Освен ако пак не иде реч за номинален растеж, но се надяваме, че тази смешна теза вече е забравена от управляващите.

Има ли светлина в края на тунела

В края на миналия век един отиващ си от София западен дипломат заявява на своя идващ по-млад колега: "Най-хубавото нещо в София е, че оттук цели два пъти седмично минава влак за Виена.” През 2000 г., когато Виена е на по-малко от два часа със самолет от София, настроението поне между представителите на международни компании изглежда по-оптимистично: 91% от чуждестранните мениджъри заявяват, че се радват да живеят и работят в България, или с 3% повече отпреди две години. Високият процент на мениджърите, които заявяват, че обмислят бъдещи инвестиции в България (83% според изследването на KPMG), звучи на пръв поглед успокоително, но всъщност, ако и половината от изброените преди седмица постижения във връзка с "Програма 2001” в изказването на премиера Костов пред парламента беше вярно, процентът на тези, които твърдо отказват да обмислят допълнителни инвестиции, не би се увеличил за две години от 12% на 17%.
След финансовата стабилност най-големият актив на страната остава работната сила (най-важните фактори за успешни инвестиции според KPMG), където България е традиционно силна поради ниския жизнен стандарт, който позволява наемането на сравнително квалифицирани хора срещу заплащане за държави от третия свят. Като се изключи типичният за всяка посткомунистическа страна недостиг на икономисти и финансисти по западен стандарт, инвеститорите не пестят суперлативите си по отношение на техническата грамотност и мотивацията. Липсата на инвестиции в образованието и изтичането на мозъци (по която България е оценена най-негативно от всички изследвани страни за тяхната конкурентоспособност) обаче ясно показват още колко време страната ще може да разчита на тези фактори за и без това илюзорния си икономически растеж.