Задачата на закона за конфискация е да покаже, че престъпността не е доходно занятие
(КАПИТАЛ) - 2004/7/17
Джон Танер* и Стивън Гоудби** пред "Капитал"
Кое наложи приемането на Закон за конфискуване на имуществото, придобито по незаконен начин в Англия?
Стивън Гоудби: В законодателната история на Великобритания съществува такава традиция, имали сме законодателство за конфискуване на облагите, придобити от престъпна дейност, след постановяването на осъдителна присъда. Но това законодателство беше твърде хаотично. Така през 1988 г. беше сформирана работна група на Министерството на вътрешните работи и нейната задача беше да направи преглед на използването на това законодателство. Заключението на работната група беше, че прилагането на системата е изключително трудно. В отговор на това беше решено, че трябва да бъдат добавени други правни институти подобни на тези, които съществуваха в Ирландия, свързани с възможността да се конфискува имущество от престъпна дейност, независимо от това дали е постановена осъдителна присъда или не. Така през 2001 г. правителството пое курс, ангажира се да направи финансовото разследване и отнемането на незаконно придобити имущества в по-централен елемент, в общата стратегия за борба с престъпността.
Кога беше приет законът?
С.Г.: Самият закон беше приет през 2002 г., въпреки че изцяло разпоредбите му влязоха в сила в началото на 2003. През периода 2000-2001 г. отнетото имущество, придобито по незаконен начин, беше на стойност по-малко от 25 млн. британски лири. Докато през последната година вече доближаваме 50 милиона. Но законът е в сила изцяло едва от година - година и нещо. Така че ефектът от прилагането му много по-ясно и по-широко ще се прояви в следващите няколко години.
Само събирането на пари ли е задачата на агенцията?
Джон Танер: Събирането на пари изобщо не е основната задача на агенцията. Намаляването на престъпността е задачата на агенцията. Задачата на този закон е да докаже, че престъпността не е доходно занимание.
Колко са санкционираните по този закон?
С.Г.: От гледна точка на заповедите за конфискация след постановена осъдителна присъда при действието на новия закон са издадени 1331 съдебни разпореждания. А що се отнася до гражданските производства за отнемане на незаконно придобито имущество независимо от осъдителната присъда агенцията досега се е занимавала с 59 дела и има 7 дела за неплатени данъци, които са под отговорността и ведомството на нашия директор. Може числата да изглеждат ниски, особено числата, които ви дадох за заповедите, или съдебните определения за конфискация след постановяване на осъдителна присъда. Но този закон се прилага само по отношение на деяния, извършени след влизането му в сила.
Тоест той няма сила със задна дата?
С.Г.: Не, не, няма.
Това означава ли, че не засяга тези, които са натрупвали богатства чрез престъпления до 2003 г.?
Д.Т.: Те съвсем не са се скрили, защото, ако извършат престъпно деяние след влизането в сила на закона, може да бъде постановено определение за конфискация във връзка с това деяние, стига да бъдат осъдени за него и може да бъде засегнато цялото им имущество, и то имущество, придобито в 6-годишен срок преди постановяването на осъдителната присъда. А ако няма възможност за извършване на наказателно преследване и не може да се стигне до осъдителна присъда, тогава може да се проведе гражданско производство за отнемане на незаконно придобитото имущество. И в контекста на гражданския процес вече може да се отнеме имущество, придобито в 12-годишен период.
Има ли вашата агенция отношение към наказателния процес?
Д.Т.: Ние не сме прокурорски орган, тоест не извършваме наказателно преследване за деянието. Но прокуратурата може да се обърне към нас с искане да поемем финансовото разследване след постановяването на осъдителна присъда и евентуално да доведем този процес до постановяване на заповед за конфискация.
Трябва ли да има задължително осъдителна присъда, за да се намесите или да извършите конфискуването?
Д.Т.: Да, ако става дума за конфискация, тогава предпоставката е осъдителна присъда. Но ако става дума за отнемане на имущество в граждански процес, тогава осъдителната присъда не е предпоставка. Същото е и за отнемане на имущество, за което не са платени данъци.
Задавам ви тези въпроси, защото проектозаконът на министър Петканов у нас предизвика много дискусии. Според вашия закон кой доказва, че имуществото е незаконно - агенцията или обектът на разследването?
С.Г.: Когато стигнем до окончателното производство по конфискацията, има два отделни режима, което може да звучи малко объркващо. Първият режим се отнася до случаите, в които има причинно-следствена връзка между престъпното деяние, за което се отнася присъдата, и сумата, която подлежи на конфискация съгласно определението на съда. Пример - банков грабеж, ограбени са 50 хил. евро. Естествено съдът ще разпореди тези 50 хиляди да бъдат конфискувани. Но има и втори режим, който е свързан с много по-голяма намеса. Ако лицето е извършило деяние от списък, включен в закона, или се ангажира с определен вид престъпна дейност - това показва, че лицето е престъпник от кариерата. Пример за такова престъпление от списъка, включен в закона, е трафик на наркотици и трафик на хора. Това означава, че лицето си вади хляба с престъпления. Тогава съдът може да постанови определение, че всичко, което е придобило това лице, се презюмира за придобито от престъпна дейност; и всичко, придобито 6 години назад преди присъдата, подлежи на конфискация, като в такъв случай тежестта на доказване пада върху подсъдимия.
Каква е процедурата при граждански процес?
Д.Т.: Единственият орган, който може да започне такова производство, е агенцията. Когато образуваме такова дело, когато го завеждаме в съда, ние завеждаме делото срещу имуществото, а не срещу лицето. Това, което се изисква от агенцията, е тя да докаже, че е в сферата на вероятното съответното имущество да подлежи на отнемане.
И това, което правим, е когато предявяваме иска си пред гражданския съд, ние излагаме доказателствата и казваме: това са всичките доказателства, които ни карат да смятаме, че имуществото, описано в исковата молба, подлежи на отнемане. И в този момент вече тежестта на доказване преминава върху ответника; върху субекта, чието имущество е обект на това производство. Той трябва да докаже, че това имущество има законен, правомерен източник.
Имали ли сте искания за информация за "бизнесмени" от България?
Д.Т.: Да, имаме около 85 запитвания.
Знаете ли за какво става въпрос?
Д.Т.: Страхувам се, че не зная отговора на този въпрос, защото колегите от отдела за правна взаимопомощ само ми дадоха числото - 85 искания. Те казаха, че исканията са главно за издаване на постановления за претърсване и изземване; и също така за събиране на информация от финансови институции, която да подпомогне компетентните български органи.
Интервюто взе Йово НИКОЛОВ
*Джон Танер е зам.-директор на британската Агенция за възстановяване на имуществото
** Стивън Гоудби е съветник в работната група по финансови престъпления към "Хоум офис"