Проектозаконът за конфискуване на имущество, придобито от престъпна дейност: Кой е точният фокус на
(КАПИТАЛ) - 2003/9/20
Случвало ли ви се е да сте принудени да „отстъпите“ законно свое право на някого, защото ви е страх да не пострадате - вие или ваши интереси и близки? Да не „желаете“ да изпълните служебните си задължения, защото знаете, че това може да ви се отрази „нездравословно“? Да отделяте значителни средства за сигурност - застраховки, камери, аларми, „покровители“, и пак да не чувствате бизнеса си предпазен? Вероятно сте от онези 81% от хората в страната, които не вярват в съдебната система, и сте съгласни с американския посланик, че престъпността в България е „твърде видима и твърде организирана и това се знае и от българските институции, и от външните инвеститори“. Тогава следите внимателно едногодишната дискусия по законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, предложен от МВР, и трябва да настоявате дебатът да не се плъзва към „технически въпроси“, а да се фокусира върху истинския, вашия проблем - престъпността.
Повечето политици подкрепиха проекта принципно, защото според проучвания 93% от избирателите настояват за идеите му.
Сериозността на засяганите интереси
от евентуалното приемане на подобен закон обаче принуди мнозинството политици бързо да преместят фокуса на дискусията върху „технически“ аргументи и да забавят придвижването му към парламента вече с повече от година - реални действия срещу престъпността няма.
Разбира се, че един законо-
проект, колкото и силен да бъде, не може да промени статуквото, ако не е съпроводен с пакет от действия за реформи в съдебната система и органите за сигурност и обществен ред. Става въпрос за конкретни стъпки, които „Коалиция 2000“ в сътрудничество с местните институции и чуждестранни експерти предлагат отдавна, като регламентиране на мястото на специалните служби, техните функции и начините за взаимодействие помежду им, повишаване на статута на звената, работещи по противодействие на корупцията, въвеждане на мандатност за всички ръководни постове в специалните служби, прокурорите и съдиите и др. От централно значение обаче е наличието или отсъствието на политическа воля за действие срещу престъпността. В това отношение законопроектът е изключително полезен инструмент за тестване и мобилизиране на политическата воля в страната, защото поставя твърдо фокуса върху проблема с престъпността. От една страна, принципите, залегнали в него, се подкрепят силно от избирателите и откритото им отхвърляне е политически недалновидно. От друга, приемането на подобен закон без цялостна реформа в правоприлагащите и правозащитните органи е неразумно. Тоест политическият избор не е между приемане и отхвърляне на законопроекта, а е за цялостна и дълбока реформа (включително с приемането на подобен закон) или против борбата с престъпността.
„Техническите“ юридически аргументи
против проекта варират от противоречие на конституцията, на Международната конвенция за защита правата на човека до пренебрегване ролята на съда, неясно съотношение с Наказателния кодекс, прекалено широко приложно поле и др. Една значителна част от аргументите са верни, но изместват фокуса на дебата. Очевидно има начин подобен закон да съществува в синхрон с международните разпоредби и демократичните права на гражданите, след като функционира в редица страни (Ирландия, САЩ, Германия, Швейцария, Холандия, и др.) и те не са залети от дела в Страсбург. Законът може да бъде формулиран и да се изпълнява, без да нарушава гражданските свободи.
Преди всичко внимателно трябва да се стесни приложното поле на закона до дейности, свързани с организираната престъпност, които са с изключително висока степен на обществена опасност - контрабанда, трафик на хора и наркотици, търговия с оръжие, корумпиране на висши държавни служители и т.н.
На второ място следва прецизно да се определят основанията за започване на производство. Преди да се пристъпи към отнемане на имущество, трябва да са налице достатъчно доказателства, че имуществото действително е придобито в резултат на престъпна дейност.
На трето място следва внимателно да се обмислят компетентните органи, на които ще бъдат предоставени правомощия във връзка с отнемането на имуществото, както и въвеждането на ефективни механизми за контрол върху тяхната дейност. В тази насока е от особена важност да се прецизира съдебният контрол върху прилагането на мерките и въобще ролята на съда в това производство.
На четвърто място следва да бъдат създадени гаранции за защита на лицата, които ще се окажат потърпевши от приложението на закона, особено всички трети лица.
Своевременното отнемане на придобитото от престъпна дейност имущество е и израз на правния принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
„Технически“ икономически аргументи
също бяха изказани, но макар и точни, те бяха извадени от контекста и подменяха фокуса на дискусията: опасност от повече и произволна намеса на държавата в бизнеса, накърняване на правото на частна собственост, повишаване стимулите за изнудване и корупция (при сегашното състояние на администрацията), възможност за разправа с бизнес конкуренти чрез прокуратурата. Данни на социологическата агенция „Витоша рисърч“ за 2003 г. показват, че над 50% от представителите на бизнеса в страната поставят на първо и второ място като пречки пред започването и развиването на бизнес нелоялната конкуренция (която идва най-вече от контрабанден внос) и престъпността. Тези проблеми изпреварват по важност размера на данъците и лицензионните и разрешителните режими.
Ако законопроектът бъде приет с цял пакет от мерки за противодействие на престъпността, ще се създаде реална възможност за разрушаване на основния монопол на организираната престъпност - да упражнява насилие и да подкупва ключови официални представители на държавата. Така ще се създаде механизъм за ефективно отнемане на средствата за поддържането на реална заплаха. Това обяснява и яростната атака срещу проектозакона от определени среди в бизнеса. Ако допуснем, че проектът бъде приет без необходимите съпътстващи реформи, и предположим, че престъпни интереси и в момента контролират важни механизми на държавата за принуда в свой интерес (т.е. администрацията не работи), то вероятността този допълнителен инструмент да бъде използван за злоупотреби, без да наруши баланса на власт между различните групировки, не е голяма. С голяма доза сигурност може да се твърди, че действието на подобен закон в рамките на цялостни мерки срещу престъпността ще има пряк и косвен положителен фискален ефект, както и ще допринесе за значително подобряване на условията за свободна конкуренция. В Ирландия прилагането на подобни мерки е довело до запор и отнемане на имущество на стойност 70 млн. евро, а в САЩ годишно се „задържат“ 1.5 млрд. щатски долара.
Автор: Руслан СТЕФАНОВ, Димитър Марков, Център за изследване на демокрацията