Проектозаконът за конфискуване на имущество, придобито от престъпна дейност: Вземи от другия
(КАПИТАЛ) - 2003/9/20

Министерствата на правосъдието и на вътрешните работи твърдят, че има над 90% обществено одобрение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Това е точното название на проекта за такъв закон. В общественото мнение той битува като закон за конфискуване на незаконно придобитото имущество.
Поддръжниците на закона от средите на широката публика мислят, че става дума за национализация на активи, преминали в частни ръце чрез приватизация и разпореждане с държавни имущества.
Авторите на законопроекта от Министерството на правосъдието имат предвид друго. Става дума за девет типа дейности, част от които попадат в областта на т.нар. черна икономика (тероризъм, трафик на наркотици, контрабанда, пране на пари, търговия с хора, фалшификация на пари), а други по-скоро се отнасят към сивата икономика (подкуп, измама и др.).
Смесването на тези две области само по себе си е основание за произвол.

Предлаганата „процедура“

По неизвестни причини процедурата, която ще преразкажа по-долу, се прилага за посочените деяния само когато те са извършени след 01.01.1990 г. Измама в международен мащаб, организирана от правителството контрабанда, подкрепа на действия и организации, които днес еднозначно се определят като терористични, както и трафик на наркотици, извършени преди тази дата, не попадат под подозрение и не биха се преследвали, ако този проект стане закон.
Този закон би имал ретро активно действие до 01.01.1990 г. Очевидно престъпления като изброените според Министерството на правосъдието са възникнали на българска почва именно тогава. Иначе казано, една от скритите цели на проекта е един вид оневиняване на организации и личности, които са се занимавали с подобни дейности преди тази дата. В проекта няма определение на престъпна дейност, защото голяма част от определенията са дадени в Наказателния кодекс.

Ето как би трябвало да се действа, ако законът бъде приет

Окръжният прокурор преценява, че „съществуват достатъчно данни, че [дадено имущество] е придобито от престъпна дейност“ (чл.8, ал.1).
„До доказване на противното“ (чл.6, ал.3, ал.4) имуществото се смята за незаконно придобито. То подлежи на блокиране, изземване и отнемане. Това производство трае 6 месеца. Води се от окръжен прокурор. Апелативният прокурор може еднократно да удължи този срок с още 6 месеца. Ако в съд някой успее да докаже обратното на предположенията на прокурора, особеното производство се прекратява и се преминава към образуване например на данъчно производство.

Основанието за беззаконие

Така описаната процедура нарушава три основни принципа на правото.
Първо, не е допустимо действието на закон с обратна сила. Тъй като в замисъла на проекта се смесват очевидно недопустими деяния от морална гледна точка (например търговия с хора) и деяния, които са повече или по-малко всекидневни (например подкуп), очевидно намерението на съставителите е да манипулират общественото мнение.
Второ, обикновената хипотеза в правото е, че всеки е невинен до доказване на противното. Проектът тръгва от точно противоположната гледна точка. Доколкото инициативата е в ръцете на прокуратурата, а прокуратурата е независима и в действителния живот реално се движи между различни сфери на влияние, идеята на законопроекта е онзи, който конт­ролира прокуратурата, да преценява към кого да се прилага подозрението, че всеки е виновен до доказване на противното. Подобен проблем може да възникне не само с този проект. Единственият начин прокуратурата да не бъде обект на подозрение е тя да бъде извадена на светло, като отговорност за нейното функциониране поеме изпълнителната власт (като подлежащ на контрол и сменяемост представител на „абстрактната държава“).
Трето, известно е, че всичко, което не е изрично забранено, е разрешено. Ясно е също така, че тълкуването на правото и закона в България обикновено е в обратния смисъл, т.е. забранено е всичко, което не е изрично разрешено. Цялата идея за такъв законопроект е открито признание, че макар описаните престъпни дейности да са били винаги класифицирани като такива в българското право, по отношение на тях не са се взимали никакви мерки.

Отговорността

Всъщност законопроектът е доста полезен. Той показва какъв е основният проблем на функциониране както на съдебната, така и на законодателната и изпълнителната власт в България. И този проблем е, че няма нито длъжностни лица, нито политически партии, нито дори отделни политически водачи, които да поемат отговорност.
Тъй като дейностите са класифицирани като престъпни, въпросът е защо по отношение на тях не са предприемани действия. Със законопроекта всъщност се изисква законодателното събрание (представителите на народа) като един колективен и неподлежащ на осъждане орган да узакони безотговорността на онези, които биха прилагали този закон. Между другото, дори и това да стане, законът е неприложим чисто технически.
Вероятно той се предлага, за да оправдае бъдещи бездействия. Междувременно общественото мнение все още вярва, че става дума за изземване на имущества предимно на другите и никой не подозира, че цялата тази система ще се обърне срещу всеки един отделен човек.

Преди близо година министърът на вътрешните работи Георги Петканов и екип от „Коалиция 2000“ предложи на обществено обсъждане своя закон за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин. Проектът беше предложен в Центъра за изследване на демокрацията, където правни експерти и общественици направиха предложения и мнения за прецизиране на текстовете, „за“ и „против“ тази идея. Правни експерти на Съюза на работодателите също направиха своя анализ, който „Капитал“ публикува. Наскоро вътрешният министър заяви, че до края на годината ще предложи преработения законопроект за разглеждане в правителството. Правните експерти, които са работили по този проект, признават, че като основа при неговото създаване са използвали подобен закон, който е в сила в Ирландия, както и такива в САЩ, Холандия, Швейцария и Италия. Един от основните мотиви за създаването на закон за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин, е, че за да се води успешна борба с организираната престъпност, тя трябва да бъде лишена от финансовия ресурс. Социологическите проучвания показват, че над 90 на сто от българското общество искат такъв закон, за да има възмездие за незаконно забогателите през последните 13 години на прехода от планова към пазарна икономика. Предвид важността на законопроекта и обществения дебат по темата „Капитал“ предложи на радетели и противници за такъв закон да изложат своите аргументи.





Автор: Красен Станчев, Институт за пазарна икономика

Go back BG Online