Инстинкт за самосъхранение обзе следствието
(КАПИТАЛ) - 2003/7/26
И.д. шефът на НСлС: Ведомственият „патриотизъм“ радикализира идеите за промяна на конституцията

„Беглият преглед на готвените промени в конституцията издава нагласа по същество да се ликвидира несменяемостта на магистратите. Ако се стигне до тази противоположна на сегашната крайност, заслуга за това ще има и либералната, но на гърба на обществото, кадрова политика на съдебната система.“ И.д. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Румен Георгиев, изглежда, ще се окаже един от малкото представители на правосъдната система у нас, осъзнали, че капсулирането на магистратурата и сляпата съпротива срещу промените в нея са по-скоро губеща позиция, която може да има катастрофални последствия за всички. Миналия вторник по време на шестмесечния отчет на следствените служби Георгиев съвсем недвусмислено алармира, че магистратите сами трябва да променят своя стил на работа и да се реформират, защото в противен случай ще бъдат принудени да направят това. „Изследванията на „Коалиция 2000“ при Центъра за изследване на демокрацията подсказват нарастване на общественото недоволство и обвинения в корупция както към съдебната система, така и към следователите, които са и единствените разобличени“, обяви и.д. шефът на следствието във вторник, добавяйки, че ведомственият „патриотизъм“ е един от факторите, довели до „радикализиране“ на идеите за промени в конституцията.
Съвещанието в НСлС може да се разглежда като отговор на обявените през седмицата идеи на правосъдното министерство и МВР за реформиране на предварителното производство. Изказванията на правосъдния зам.-министър Севдалин Божиков дадоха основание на следователите да се опасяват, че техните правомощия ще бъдат сериозно редуцирани при бъдещите поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, които трябва да бъдат приети във връзка с евроинтегрирането на България и затварянето на преговорната глава „Правосъдие и вътрешен ред“. Тенденцията, която най-вероятно ще се следва, е прехвърляне на все повече разследващи функции към дознателския апарат на вътрешното ведомство. Според Божиков следователите ще бъдат ангажирани само с най-сложните престъпления - срещу мира и човечеството, шпионаж, деяния, засягащи националната сигурност, закононарушения на депутати, магистрати и висши държавни чиновници. Всичко това обаче трябва да бъде извършено постепенно, а не изведнъж. За целта първо трябва да бъде доизграден дознателският апарат на МВР, твърди Божиков.
Ограничаването на кръга от престъпления, които са в юрисдикцията на следствените служби, обаче поражда още един друг доста важен въпрос - ще се запазят ли териториалните звена, които сега съществуват във всеки окръжен град и следват структурата на съда и прокуратурата. Всички споменати от Севдалин Божиков противозаконни деяния всъщност попадат в кръга на правомощията на НСлС и това вероятно е породило сериозно подозрение сред магистратите, че в средносрочен план може да се чака закриването на следствените служби из страната.
От всичко това обаче следва един още по-сериозен проблем - какво би станало с действащите следователи при прилагането на подобна мярка. По-голямата част от тях вече имат статут на несменяеми магистрати и изваждането им от системата на магистратурата би било противоконституционно. На практика това би имало силата на уволнение, без обаче да има извършено нарушение. Просто основанието за предсрочно освобождаване на несменяеми магистрати поради структурни промени в органите на съдебната власт не присъства в конституцията - нито в сегашната, нито в готвените промени. От друга страна, следователите не могат просто да бъдат прехвърлени към НСлС, тъй като в службата работят достатъчно хора. От трета страна, те не могат и да бъдат автоматично преназначени и в дознателския апарат, защото това би означавало местене на служби от съдебната в изпълнителната власт, което отново влиза в конфликт с нормите на конституцията. В момента в 29-те следствени служби работят 949 магистрати.
И.д. шефът на НСлС Румен Георгиев подходи далеч по-смислено от своя колега. Съзирайки все по-ясно очертаващата се тенденция следствието да бъде превърнато в изкупителна жертва заради проблемите във функционирането на цялата правораздавателна система, той се опита да пребори опонентите си с рационални аргументи, вместо да се конфронтира с тях и сляпо да брани статуквото. Според него за първи път от девет години насам се наблюдава ръст на новообразуваните дела. Очевидно има увеличаване на тежката престъпност, за която в момента се предвижда предварително производство, водено от следовател, твърди той. Според последните промени в НПК рязко се увеличава броят на престъпленията, за които се предвижда следствие, допълва Георгиев, защитавайки необходимостта от съществуването на специализирания следствен апарат.
Въпреки 15-процентното намаление на приключилите дела като абсолютни числа в сравнение с миналата година, от следствието твърдят, че завършените производства са с 20.5% повече от новопостъпилите и 32.35% от всички следствени дела в наличност, което е най-добър резултат от 10 години насам. Паралелно с това НСлС отчита подобряване качеството на работата - 14% спад в следствията, приключени с мнение за прекратяване, и 33% - за приключените с мнение за спиране. „Иска ни се да вярваме, че причината е в снижаване броя на необоснователно образуваните дела“, каза Румен Георгиев.
И.д. шефът на НСлС не пропусна да разкритикува и дейността на магистратите от Столичната следствена служба, които се превърнаха във фаворити на главния прокурор след охладняването на отношенията между него и националното следствие. Според Георгиев в София са натрупани повече дела, отколкото във всички останали служби, взети заедно. „Резултатите в столицата, меко казано, не кореспондират с тенденциите на престъпността“, каза той и добави, че след съдебната ваканция спешно трябва да бъде проведено съвещание със Софийската районна и Софийската окръжна прокуратура. Магистратите в столицата водят класацията и при най-проблематичните дела, където е прескочен т.нар. разумен срок. С последните изменения в НПК парламентът прие, че всеки обвиняем може да поиска следствието му да бъде внесено в съда, ако се е проточило над две години. Общо за страната броят на този тип залежали дела е 9789, около една четвърт от които са в София. И въпреки че все още не се наблюдава очакваният порой от искания за разглеждането им, в следствието сериозно ще трябва да се замислят как да разрешат проблема, ако действително искат да докажат смисъла от съществуването на разследващите магистрати.



Go back BG Online