Черните фирми за митниците излязоха на бяло
(КАПИТАЛ) - 2003/8/2
Директорът на Агенция „Митници“ е утвърдил черен списък на „некоректните“ вносители в България на 21 юли. Фактът стана известен седмица по-късно (в понеделник). По неведоми пътища в радиоефира и вестниците изтече откъслечна информация за 112-те фирми от първоначалния списък, съпътствана от коментари „защо някои са там, а други - не“. В сряда, видимо огорчен от разконспирацията, директорът на Агенция „Митници“ Асен Асенов потвърди, че списъкът съществува, като наблегна, че информацията в него е само за служебно ползване. „Изтичането на информацията е опит да се блокира работата на митническата администрация, като се предупредят заинтересуваните фирми, че ще бъдат проверявани и така по-лесно ще избегнат митническия контрол“, коментираха от пресцентъра на агенцията. И спуснаха информационната завеса с обяснението, че става дума за класифицирана информация. Така около списъка останаха да висят серия въпроси, например какви са правните основания да го има, доколко е съставен по обективни критерии, какво цели и не на последно място - кой е в него.

Известна яснота за целите

внася заповедта на Асен Асенов до началниците на районните митнически дирекции и митниците, която също неофициално стана публично достояние. Най-общо идеята е да се насочи вниманието на митничарите към определени рискови фирми, които задължително да бъдат проверявани. В заповедта митничарите се задължават занапред, когато регистрират всяка митническа операция в Българската интегрирана митническа система (БИМИС), да проверяват името на фирмата в полето „некоректни фирми“. Понятието „некоректни“, изглежда, е митнически жаргон, залегнал в програмата на информационната система.
Ако на екрана на компютъра се появи съобщение „задължителна проверка“, митничарят трябва незабавно да информира за това координационния център на митническите мобилни групи. Групите, както е известно, бяха създадени от Агенция „Митници“ съвместно с консултантската фирма „Краун ейджънтс“ и в тях има служители на МВР. Идеята им е да следят трафика на товари във вътрешността на страната. Митничарите трябва да изчакат до един час координационният център да им каже какви действия да предприемат. След като от центъра извършат проверка (неясно каква) или изрично съобщят, че проверка няма да има, митничарят може да продължи да обработва декларацията.
Отлично запознат източник от Агенция „Митници“ коментира за „Капитал“, че митничарската операция със списъка е нещо като

Тест на новия модул

„Митническо разузнаване и разследване“ в БИМИС, който трябва да бъде завършен до края на годината. Предвижда се в него да бъде заложена информация за вносители, превозвачи, стоки с висока степен на риск, които митничарите задължително да трябва да проверяват. По-нататък данните ще се въвеждат в информационната система централно. Митничарите няма да имат достъп до пълния списък с рискови фирми, който освен всичко друго непрекъснато се актуализира. Но набирайки името на фирмата, на екрана ще светва автоматично „задължителна проверка“, ако тя е заложена като „некоректна“. Така ще се елиминира субективната му преценка дали да я проверява или не. Проблемът сега бил, че поради незавършената БИМИС първият черен списък е пратен в хартиен вид до системните администратори на районните митнически дирекции, за да го въведат в системата. Така стигнал до по-широк кръг хора, отколкото трябва, и все отнякъде изтекъл.
„В списъка

Няма случайно попаднали фирми

но още десет пъти толкова заслужават да са в него“, коментира висш митнически служител, предпочел да не бъде цитиран. Според него списъкът е съставен на базата на редовите им месечни анализи на риска, и профили на търговски дружества, рискови стоки, транспортни средства и е правен съвместно с „колеги от други контролни органи“. (Вероятно става дума за НСБОП, тъй като според трети източници половината от фирмите в списъка са по преценка на антимафиотите.) При това не всички „черни“ фирми имат зад гърба си нарушения. Някои са там заради собствениците си, други заради превозвачите, с които работят, произхода на стоките, с които търгуват, или маршрутите, по които внасят (примерно хасковски фирми, обмитяващи в Лом). Системата е динамична и за последната седмица там например са добавени още седем-осем фирми, сред които и някои, свързвани с китайския внос на придобилия популярност в последните седмици Ники Пилето - ЕТ „Антъни“, „АНАТ“ ЕООД, „Митинвист“ ООД. Ако след пет-десет проверки около фирмата не излязат някакви нарушения, тя би трябвало да отпадне от черния списък.
„Ясно е, че след като се разбра, че смятаме тези фирми за рискови, през тях вече никога никакъв внос няма да има. Собствениците им най-вероятно ще си регистрират нови фирми, но дори и това е нещо, защото ги затруднява“, коментира високопоставен митнически служител.
По въпроса

Защо точно и как стигна до медиите

списъкът има няколко версии. Информацията изтече анонимно в БНР в понеделник. После беше развита най-вече по „Инфорадио“, агенция „Фокус“, а в сряда в. „Новинар“ публикува част от фирмите и факсимиле със заповедта на Асен Асенов. В интервю пред в „Труд“ в петък директорът на Агенция „Митници“ заяви, че разполага с информация, че кампанията срещу тях ще продължи. Според него те са насочени срещу цялата митническа администрация и целят тя да бъде дестабилизирана в интерес на оперделени кръгове. В момента „на мушка“ е основно звеното за „Митническо разузнаване и разследване“.
Според една от версиите става дума за отмъщение заради свитите митнически измами в групите на китайските и турските стоки и горива. По оценка на „Коалиция 2000“ в тези групи в рамките на годината до юли загубите на сивите вносители са около 170180 млн. долара. Според друга, не съвсем различна, хипотеза атаката идва от институция, работеща по стоковата контрабанда. Няколко независими един от друг източника твърдят, че говорител на митническата „опозиция“ е бивш служител в столичната митница.
Един от основателните въпроси около последните събития е защо Агенция „Митници“ написа черния списък на вносителите, преди да направи отдавна обещавания бял списък. Тоест преди да сработи опростената процедура за деклариране, която би улеснила живота на доказано изрядни и предварително одобрени от митниците вносители и износители. Тази възможност фигурира в Закона за митниците още от 1998 г., съответства на Европейския митнически кодекс и е дългоочаквана от реалния бизнес.
Първоначалното извинение на митниците беше, че пречи непълнота в Закона за ДДС. След като законът беше променен, спънка се оказва незавършеността на БИМИС. От Агенция „Митници“ твърдят, че в момента пишат наредбата по опростеното деклариране. Тоест на този етап на т.нар изрядни вносители им остава да се утешават с аргумента, че митниците им помагат индиректно - като засилват контрола над некоректните фирми.



Автор: Боряна БЪЧВАРОВА

Go back BG Online