Посоката е ясна, а бензин откъде
(КАПИТАЛ) - 2000/11/6

Заклинанията около деня и часа, в които България ще влезе в Европейския съюз, все повече заприличват на едновремешните обещания за светлото комунистическо бъдеще. Тогава се роди крилатият въпрос “а храна по пътя ще има ли”, който бе по-скоро реторичен, доколкото поне храната беше гарантирана. Десет години по-късно управляващите пак издигат в култ пътя за някъде, но този път храната по пътя не е осигурена, а повечето от пътниците продължават да я очакват от някой друг колкото по навик, толкова и заради липсата на условия сами да си я набавят.

Къде (си мислим че) отиваме

От икономическа гледна точка Европейският съюз е най-големият хомогенен пазар в световен мащаб с около 380 мил. потребители, а при евентуалното приемане на кандидат-членките числото ще доближи 500 млн. Постепенното премахване на вътрешните граници и на търговските бариери и хармонизирането на законодателството осигуряват все по-голяма свобода за движение на стоки, услуги, капитали и хора. Страните членки могат да разчитат на парите от бюджета на ЕС, които се разпределят основно за общата селскостопанска политика - около 45% от бюджета и за структурните фондове - 30% (преобладаващо за развитие на по-изостаналите региони). Бюджетът на ЕС се попълва от процентни вноски на страните членки от техния БВП, от приходите им от ДДС и мита. За членство в ЕС се изисква кандидатите да отговарят на критериите от Маастрихт и от Копенхаген (стабилни институции, гарантиращи законността и защита на човешките права, функционираща пазарна икономика, способна да устоява на конкурентния натиск, и способност да се понесат задълженията, произтичащи от членството). ЕС обаче също предстои да се реформира, за да е в състояние да поеме институционално и финансово предстоящото си разширение.

Пазарна икономика - тука има, тука няма

Включването на България в групата на страните, с които ЕС започна преговори за присъединяване, бе политическо решение, но оттук насетне основно ще се говори за икономика, където субективните решения отстъпват място на конкретните факти. Крайъгълният камък вече ще е конкурентна ли е българската икономика или колкото повече падат бариерите с ЕС, толкова повече български компании ще фалират и ще расте безработицата.
"Още през 2000 г. ние трябва да формулираме и да започнем реализацията на дългосрочни мерки за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и ефективността на функциониране на всички останали обществени сфери". Думите са на премиера Костов, мястото е Народното събрание, времето - месец, след като България получи покана да започне преговори за членство в ЕС. Близо година по-късно основните дискусии по темата продължават да са: кога точно ще влезем, какво казал поредният еврочиновник и колко не е прав. Скорошното изказване на комисаря по разширяването, Гюнтер Ферхойген, че България все още няма функционираща пазарна икономика, провокира поредица от политически опровержения, повечето от които базирани на йезуитски прочетени икономически факти. Безпристрастните анализи обаче показват друго.
В изследване, оповестено в края на миналата година, малко след като България получи покана за преговори с евросъюза, PricewaterhouseCoopеrs бързо внесе отрезвяваща нотка, поставяйки България на последно място сред кандидатите по икономическа готовност за членство в съюза. Според глобално изследване по методологията на Световния икономически форум за конкурентността на 59 икономики от цял свят, проведено в началото на тази година, България се класира на предпоследно място непосредствено пред размирната Еквадор. Спрямо предишната година България е паднала с две места, изпреварена от Зимбабве (добила популярност покрай експроприирането на земите на белите собственици) и Украйна (считана за емблематична, когато става дума за сива икономика и корупция). “Факт е, че след оптимизма от миналата година в началото на 2000 г. бизнессредите са доловили и отчитат признаци, които намаляват конкурентоспобността на икономиката”, лаконично отчита изследването на конкурентоспособността, проведено в България от Центъра за икономическо развитие (ЦИР) и “Витоша рисърч” В доклад на ING Barings от март т.г. категорично се посочва: “България няма конкурентна или функционираща пазарна икономика”. Според изследването страната ни има коефициент на сближаване с Европейския съюз около 37 (100=пълна готовност за членство). Коефициентът отчита целия комплекс от икономически, политически и законодателни изисквания за членство. Според експертната оценка България трябва да реализира 17% икономически растеж през всяка от следващите 20 години, за да достигне трите най-слабо развити страни в ЕС (Гърция, Португалия и Испания) по доход на глава от населението, по който показател страната ни е на последно място от всички кандидати.
В разпространено през юли изследване на статистическото звено на Европейската комисия Eurostat от всички кандидати за членство България е страната с най-голяма разлика в стойността на БВП, отчетен по два метода - в номинално изражение и по т.нар. паритет на покупателна способност (ППС). ППС отчита разликата в цените и косвеният извод от данните е, че колкото повече страната се доближава до ЕС, толкова повече ще растат цените и този растеж ще е по-голям, отколкото в останалите кандидат-членки.
Най-актуалният аналитичен доклад за състоянието на страните кандидатки - на изследователското звено на Deutsche Bank (Дойче банк) - Deutsche Bank Research, от септември т.г. също поставя недвусмислена диагноза на българската икономика. Срещу критериите “наличие на функционираща пазарна икономика” и “наличие на конкурентна икономика” стои еднозначното “не”.България е страна с “предимно несвободна икономика”, показва и проучване на американската фондация “Херитидж” и вестник “Уолстрийт джърнал”, разпространено преди броени дни. Сред страните с по-свободна икономика са класирани Монголия, Зимбабве, Уганда.

Има ли бензин в резервоара

“Не се обвързвайте единствено с ЕС във външната търговия, нямате ли алтернатива”, запита риторично през изминалата седмица постоянният представител на МВФ в България Питър Стела. По същото време колоритният президентски съветник Стив Ханке припомни мнението си, че България не трябва да влиза в ЕС, а да остане независима и едностранно да прилага политика на свободна пазарна икономика.
Ако погледнем сериозно и в перспектива, присъединяването на България към европейските структури няма алтернатива. Проблемът идва, когато приемем, че страната ни е в положението на закъсал в икономическото блато автомобил, който чака да се появи пътната помощ на ЕС и тя триумфално да го отведе на буксир до обетованата европейска земя. Такъв филм просто няма да има. От евросъюза не може да се очаква повече от някоя и друга тубичка смазочно масло (помощи от предприсъединителните фондове) и карта на пътищата (преговорите за хармонизиране на законодателството и неговото приложение). А поправянето на автомобила, зареждането му с бензин и успешното изминаване на пътя до ЕС е ребус, който сами трябва да решаваме.
Успешната политика, която би довела България до паркиране в гаража на евросъюза, изглежда немислима без поне две предварителни условия:
- проумяването, че не членството в евросъюза ще повиши сегашния ни незавиден жизнен стандарт, а обратно - едва когато сами постигнем осезаем икономически напредък, можем да разчитаме на членство в евросъюза;
- признаването, че България е на светлинни години от ЕС по икономически показатели, решително изостава от повечето от останалите кандидати и това налага бързи и радикални реформи (дори те частично да противоречат на ЕС-каноните) независимо дали и кога страната ще бъде приета в евросъюза.
Впрочем воденето на политика, която да е извън ортодоксалните предписания на Брюксел, е алтернатива, която съвсем официално беше поставена на масата от анализаторите на разширяването. Сценарият беше наречен стратегия за офшорен преход и предполага, че пътят към ЕС може да се измине и извън ограничителната рамка на критериите за присъединяване и задължението за хармонизиране на законодателството. Този подход се базира на разбирането, че строгото прилагане на правилата, действащи в ЕС, е реално приложимо и истински полезно само за по-напреднали икономики. И макар тази стратегия към днешна дата да не се радва на особена популярност, нищо чудно нещата да се променят паралелно с неизбежното нарастване на евроскептицизма в страните кандидати.
“Нека не си правим илюзии, че средства, които идват от Брюксел, могат да решат проблемите с безработицата в България. Бедността не е последица от липса на пари, а от лоша политика”, каза преди време доскорошният водещ на преговорите с България Рютгер Виселс. А точно в досегашната икономическа политика се коренят голяма част от проблемите на BG-икономиката през последните 10 години. Или по-точно в нейната непоследователност, противоречивост и дори в съмненията, че такава изобщо съществува.
България не може да разчита, че ще скъси до разумни граници дистанцията до Брюксел, ако икономиката не поеме сериозна инвестиционна инжекция. По този показател страната ни е на последно място сред кандидат-членките (виж графика 1). Какво обаче се прави - продължава приватизацията в полза на РМД вместо на стратегически инвеститори, администрацията мудно и с неохота охлабва бюрократичната примка около бизнеса, от години венцехвалим капиталовия пазар, но засега основният му актив е дрънкането на камбанки за поредния юбилей на фондовата борса. И сякаш разчитаме, че позакъснялото намаляване на данъците и поредната мащабна инвестиционна програма на правителството са достатъчни условия за инвестиционен ренесанс. При сегашната структура на селското стопанство - голям дял в БВП (виж графика 2), но ниска ефективност, разпокъсаност, липса на инвестиции и финансиране и дума не може да става, че някой ще ни отвори вратата на евросъюза, зад която основните раздавани пари са именно за селскостопанската политика. Какво обаче правим ние - две петилетки връщаме земята, за следващите три (петилетки, не години) е планирано да бъдат изградени кадастър и имотен регистър.
Докато страните в ЕС разработват мащабни програми за привличане (или задържане) на млади професионалисти, България е №1 по изтичане на мозъци (справка - изследването на ЦИР за конкурентността), а реакцията на държавата се концентрира върху призиви от рода “България има нужда от вас”.
Страхът от наплива на евтина работна ръка е един от основните козове на противниците на бързото разширяване на евросъюза и той със сигурност ще бъде използван независимо дали е чак толкова основателен. Какво обаче се прави, за да бъде преодоляна мащабната безработица в България (виж графика 3). Вместо осигуряване на ефективни стимули за откриване на нови работни места и самонаемане се вменяват нови социални ангажименти на бизнеса чрез социалистически поправки в Кодекса на труда, единственият сигурен ефект от които е, че вместо бизнесът да живне и да осигури заетост и постепенно увеличаване на заплатите, ще се стигне до нови масови съкращения.
Злоупотребата с обществени поръчки и с доминиращо (монополно) положение са едни от най-болезнените теми за евросъюза. Какво обаче се променя у нас - със законодателни промени се гарантира монопол дори в такава конкурентна област като телекомуникациите, а за съмнителните процедури на обществени поръчки - питайте който и да е участник, в който и да е конкурс на държавно ведомство.
Изброяването на сферите, в които реформите са наченати, но вървят мудно и некоординирано, не създава усещането за концепция и последователност, може да продължи дълго. Дълго може да продължат и споровете доколко България изпълнява (сега и в перспектива) икономическите критерии за членство от Маастрихт (виж таблица 1). Но надспорването що е пазарна икономика и доколко тя е прихванала на наша почва си е чисто хабене на енергия, която може да бъде употребена далеч по-практично. Особено ако се проумее, че членството в Европейския съюз е като метафората за банков кредит - шансовете да го получиш са в обратнопропорционална зависимост от необходимостта от него и в крайна сметка, за да ти дадат парите, трябва да докажеш, че нямаш нужда от тях.


Сравнение между страните кандидати по маастрихтските критерии
Страна кандидат Инфлация (%) Дългосрочни лихвени проценти* Бюджетен дефицит/БВП (%) Правителствен дълг/БВП (%) Валутен курс
1999 2000 прогноза 2001 прогноза 10-годишни ДЦК 1999 2000 прогноза 2001 прогноза 1999 2000 прогноза 2001 прогноза Режим към 11.09.2000 г.
Критерий 2 2.8 3.2 7.5 -3 -3 -3 60 60 60 ERM“II“
България 0.3 8.3 4.9 5 -1 -1.5 -1.5 93.6 95.5 97.5 Валутен борд (евро)
Чехия 2.1 4.1 3.1 7.1 -4.2 -4 -3.4 29 29 28.5 Управлявано плаващ валутен курс спрямо еврото
Естония 3.3 3.9 4.8 6.9 -4.7 -1.1 -0.9 11 11.1 11.8 Валутен борд (евро)
Унгария 10 9.6 5.8 8.4 -3.9 -3 -3 72.7 70 63.8 Коридор на колебание спрямо еврото
Литва 0.8 1.8 3.4 10 -8.6 -2.9 -2.5 28.6 26.4 26.7 Валутен борд (USD)
Латвия 2.4 3.4 4.1 11.1 -3.8 -1.9 -1.6 10.6 10.6 10.4 Котва (СПТ**)
Полша 7.3 10.1 6.7 12.3 -3.7 -2.4 -2.2 43 43.9 43.7 Плаващ курс спрямо еврото
Румъния 44.8 44.2 22.9 45 -4 -3.5 -3 32.3 31.1 30.4 Плаващ курс спрямо еврото
Словения 6.1 8.7 6.8 n.а. -0.7 -1 -1 24.3 25   Плаващ курс спрямо еврото
Словакия 10.6 12.1 6.4 7.7 -4.1 -5.7 -5.8 26.5 28.5 29 Плаващ курс спрямо еврото

* Където е възможно. За България, Литва, Латвия и Словакия матуритетите са по-къси;
** специални права на тираж
Източник: Deutsche Bank Research


Всяка година Европейската комисия публикува доклад за напредъка на България към приемането й в Европейския съюз. Той е разделен на няколко теми и много подтеми. За всяка от тях се описва положението у нас, след това докладчикът пише “въпреки това” и изброява какво още трябва да се направи в конкретната област. В доклада има 73 “въпреки това” за почти всички теми и подтеми.
“Работата на централните институции на изпълнителната власт се подобрява, но въпреки това остава по-скоро слаба”, констатирали са преди година от Европейската комисия. Според нейните експерти трябва да се подобри координацията между различните министерства, включително на ниво министри. “Възстановяването на общественото доверие в правосъдието трябва да остане важен елемент на реформата”, пише в доклада.
Според Европа корупцията остава “много сериозен проблем” у нас. “Дребната корупция е широко разпространена във всекидневието на хората”, казват експертите на комисията и допълват, че според техни изследвания най-засегнатите сектори са митниците, общините, медицинското обслужване, университетите, полицията, данъчните власти и съдилищата. По-малко засегнати области не се споменават в доклада. “Въпреки взетите от правителството мерки са необходими значителни бъдещи усилия, за да се постигнат резултати в борбата срещу корупцията”, констатират от Европейската комисия.
През 1999 западните експерти са предупредили, че приватизацията чрез работническо-мениджърски дружества може да окаже отрицателно влияние на капацитета на приватизираните предприятия да се преструктурират. България е похвалена за приемането на подходящи закони в областта на банкрута и обявяването в несъстоятелност, но се подчертава, че прилагането им остава “много разочароващо” заради слабата съдебна система и липсата на компетентни съдии в тази област. Според Европейската комисия навлизането на нови компании и банки в България е възпрепятствано от липсата на адекватен бизнесклимат. “Честите промени в законите и проблемите с прилагането им обезкуражават инициативите на частния сектор”, пише в миналогодишния доклад. Еврочиновниците констатират, че държавните предприятия имат нужда от преструктуриране, а частните - и от допълнителни инвестиции, за да се увеличи тяхната ефективност. Според доклада крупни инвестиции са необходими и за да се модернизира и развие инфраструктурата у нас. “Въпреки придвижването си напред на България й остава да направи още много, за да подобри конкурентоспособността на икономиката си”,пишат през 1999 еврокомисарите.
Според доклада “в България все още бедността е широко разпространена, а ситуацията в здравния сектор изисква “инжектирането” на допълнителни ресурси”.
Недостатъци се посочват още в областта на земеделието и пазара на земя, данъчното облагане, енергетиката (особено по въпроса за затварянето на част от реакторите на АЕЦ “Козлодуй”), политиката на държавата към стимулиране малките и средните предприятия, общинската политика, опазване на околната среда, гарантиране правата на потребителите, пощите...



Go back BG Online