Когато цифрите говорят...
(КАПИТАЛ) - 2003/7/19
Изследване на Световната банка отчита сериoзно увеличение на корупцията в България по време на първата половина от управлението на НДСВ и ДПС
За разлика от вътрешната опозиция мненията на външните анализатори рядко разчитат на вестникарски публикации и имат собствена методика за отчитане на проблемните области. Точно тези изследвания през последната година дават сигнали за забавянето в три най-важни области - корупцията, организираната престъпност и ефективността на българската съдебна система.
Според изследването на Световната банка за бизнес климата в икономиките в преход за 2002 г. например в България фирмите, които са обложени с „данък подкуп“, са нараснали с 10 пункта (или 50%) спрямо 1999 г. По данни на същото изследване - цената на подкупа също се увеличава и от 1.3% от годишните приходите на фирмите през 1999 г. е достигнала 1.9% през 2002 г. В друго изследване на Световната банка - за качеството на управлението, пък ясно се вижда как след 2000 г. тенденцията на подобряващ се контрол върху корупцията се обръща през 2002 г.
Резултатът на пръв поглед изглежда шокиращ
на фона на всеобщото признание, че от 1998 г. насам нивото на корупция в страната спада и по данни на „Прозрачност без граници“ България вече може да претендира, че се намира някъде в златната среда. Данните на „Коалиция 2000“ за „Лично участие в корупцията“ показват „устойчив макар и незначителен спад за периода 1998-2002 г., като за 2002 г. се наблюдава относителна стабилност“.
При по-внимателно вглеждане в данните на експертите на Световната банка обаче се разкриват доста по-интересни тенденции, които до голяма степен обясняват резултатите от управлението на НДСВ. В два фактора, които могат да се считат за обективно отражение за състоянието на бизнес средата в България, запитаните български предприемачи отчитат подобрение спрямо 1999 г. Запитани каква част от продажбите биват декларирани пред данъчните власти, бизнесмените сочат ниво от малко над 80%, което е с близо 10% повече спрямо 1999 г. От тези данни е очевидно, че част от икономиката предпочита да излезе на светло, което е един от най-добрите индикатори за подобрена бизнес среда. На въпроса колко време прекарват в контакти с държавните служители - българските бизнесмени сочат, че средата значително се е подобрила, след като са принудени да харчат по-малко часове в държавните учреждения.
Тези несъответствия в данните очевидно се нуждаят от някаква интерпретация. Първата възможност е, че нивото на корупцията наистина сериозно е нараснало за двете години на управление на НДСВ. В изследване на Gallup International, публикувано този април в доклада „България отвъд фактите“ (ПРООН и ААМР), може да се проследи нарастващо недоволство на гражданите от антикорупционната политика на кабинета. През април 2002 г. 22% от запитаните са отговорили, че в резултат от дейността на кабинета на НДСВ положението е станало по-лошо, докато през април 2003 г. този процент е нараснал на 35. Със сигурност могат да се посочат още изследвания, които да показват подобен резултат.
Друга възможна интерпретация за
нарасналата чувствителност на тема корупция
са започналите през миналата година приватизационни сделки. Когато се осъществява масирана смяна на собствеността (дори и провалена), е напълно естествено усещането за корупция да нарасне. В тази връзка е доста любопитно сравнението на България със Словакия, в която след началото на съществените реформи през 1999 г. докладваната от бизнесмените корупция нараства. В тази връзка цената на подкупа естествено расте с идването на края на приватизацията, тъй като възможностите стават все по-малко.
Разбира се, данните от едно изследване винаги трябва да се разглеждат в конкретен контекст. По думите на Катя Христова-Вълчева, програмен директор на „Прозрачност без граници“, една от възможните причини за нарасналия процент бизнесмени, които си признават, че са обложени с „данък подкуп“, може да се дължи на усещането, че правителството предприема някакви антикорупционни действия. Така те стават по-склонни да докладват случаите на корупционни действия, за да се вземат съответните мерки от правителството. Факт е, че колкото повече инициативи за борба с корупцията се предприемат, толкова по-чувствителни стават гражданите на тази тема. През миналата година правителството на НДСВ действително се опита да формулира някаква политика, макар в последно време за нея и нейните резултати вече да не се говори. И трите по-горе споменати хипотези са напълно възможни, но обяснението вероятно лежи някъде другаде.
Според Румяна Коларова, преподавател в катедра „Европеистика“ в Софийския университет, една от вероятните причини за нарасналата чувствителност към корупцията може да се обясни с усещането на обществото, че смяната на правителствата сама по себе си не е антикорупционна мярка. Идването на правителството на НДСВ само по себе се не донесе чувствително облекчение.
Данните на Световната банка за качеството на управлението също показват подобна динамика. Въпреки че данните на банката демонстрират постоянно подобряваща се тенденция от 1996 г. насам в областта на отчетността, ефективността на правителството, качеството на регулаторната рамка и политическата стабилност, отново шокиращият факт е в оценката на корупцията и върховенството на закона. Докато за периода 1996-2000 г. правителството се справя с контрола върху корупцията, за 2002 г. трендът се обръща. Най-интересното е, че
посоката през 2002 г. се обръща
и за върховенството на закона. Подобни са и данните на „Прозрачност без граници“ от Световния корупционен барометър за 2003 г. На въпроса „ако имахте магическа пръчка и можехте да елиминирате корупцията в някоя от посочените институции, коя от тях бихте избрали на първо място“, най-голям процент събират политическите партии и съдебната система. И ако за политическите партии отговорът е напълно очакван, изплуването на съдебната система на челно място дава доста храна за размисъл.
Обясненията за това на пръв поглед противоречиво развитие могат да се концентрират около един отговор - липсата на визия, авторитет и решителност за радикални действия в проблемните области. Докато за всички реално измерими фактори като регулаторна рамка, докладвани пред данъчните власти доходи и време, прекарвано с държавните служители, има явно подобрение, то за факторите, които не могат да бъдат квантифицирани (корупция или върховенство на закона), се основават на усещането на гражданите и бележат влошаване. Очевидно е, че
обществото не усеща авторитета на министър-председателя
нито на кабинета. Отделни министри имат висок рейтинг, но той се дължи най-вече на успешни PR стратегии и затова не се отразява на цялостната оценка. Допълнително обяснение е характерът на управлението на НДСВ, което е много по-децентрализирано в сравнение с това на Иван Костов. Грубият пример е, че бизнесмените трябва да плащат на повече места за една и съща работа, но ако се разсъждава не толкова цинично, отговорът отново е, че обществото чува разнопосочни и често безсмислени сигнали от различни страни. Въпреки че иначе страната полека-лека върви напред.
Изследването на Световната банка за бизнес климата в икономиките в преход е достъпно на адрес http://www.worldbank.org/wbi/B-SPAN/enterprise_performance_survey/ch02.pdf
Изследването на Световната банка за качеството на управлението „Управлението има значение III“ е достъпно на адрес http://info.worldbank.org/governance/kkz2002/sc_chart.asp)
ЧЕСТОТА И РАЗМЕР НА „ДАНЪК ПОДКУП“ Страна Процент от фирмите, които дават подкуп редовно Средна стойност на „данък подкуп“ като процент от го- дишни
1999 2002 1999 2002
Албания 46.7 36.4 1.7 3.3
Босна и Херцеговина 20.5 22.4 2.1 0.9
България 23 32.8 1.3 1.9
Хърватия 17.1 12.9 0.6 0.6
Чехия 26 13.3 1.7 0.9
Естония 12.9 12.1 0.9 0.3
Югославия няма данни 15.9 няма данни 1.5
Македония 33 22.7 1.4 0.8
Унгария 32.3 22.6 0.9 1
Казахстан 26.1 29.7 1.9 2.1
Латвия 22 17.9 0.9 0.9
Литва 23.2 20.6 1.6 0.7
Молдова 34.4 34.3 3.2 2.1
Полша 33.2 18.6 0.7 1.2
Румъния 50.9 36.7 1.7 2.6
Русия 30.6 38.7 1.7 1.4
Словакия 33.6 36 1.3 1.4
Словения 7.7 7.1 1.4 0.8
Източник: Проучване на Световната банка на бизнес средата и качество на предприемачеството
Оборот, деклариран пред данъчните власти (в процент от общите продажби) 1999 2002
Македония 78% 64%
Босна и Херцеговина 49% 68%
Югославия 73%
Албания 30% 78%
Молдова 81% 80%
Русия 78% 82%
Словения 96% 82%
Казахстан 83% 82%
България 72% 82%
Литва 32% 85%
Румъния 89% 88%
Словакия 28% 88%
Хърватия 77% 88%
Латвия 77% 88%
Унгария 86% 89%
Чехия 78% 90%
Полша 86% 90%
Естония 85% 92%
Ако имахте магическа пръчка и можехте да елиминирате корупцията в някоя от посочените институции, коя от тях бихте избрали на първо място Разпределение на отговорилите в проценти
Политически партии 20.20%
Съдилища 19.80%
Митници 16.50%
Здравеопазване 14.30%
Лицензиране на бизнеса 9.90%
Образователна система 4.80%
Полиция 4.10%
Услуги 3.30%
Данъчни служби 2.70%
Частен сектор 1.80%
Други 1.70%
Имиграционни служби 0.90%
Източник: „Прозрачност без граници“