Правителството подхвана корупцията, засега със стратегия
(КАПИТАЛ) - 2001/12/3
Създаването на работна група вероятно е най-старият бюрократичен прийом един въпрос да се затлачи. Въпреки това правителството създаде работна група около министъра на държавната администрация Димитър Калчев, която изработи стратегия за противодействие на корупцията, а през седмицата бе разяснен и работният вариант на програмата за нейното изпълнение.
Стратегията за противодействие на корупцията заедно с тези за реформи в съдебната администрация и прилагане на шенгенското законодателство беше представена в Брюксел в началото на октомври със слабата надежда те да повлияят за по-положителен доклад на Европейската комисия (ЕК) за България. В стратегията ясно прозират почти директни отговори на критиките, отправени в последните четири години от ЕК. Докладът обаче не личи да е смекчен в тези области, към които в момента са насочени основните критики на ЕС към България. Според дипломати изработването на стратегиите поне ще позволи по-бързо да бъдат приключени преговорите с Брюксел по главата за правосъдие и вътрешни работи. Най-важното обаче според зам.-министъра на вътрешните работи Бойко Коцев е, че стратегията поставя срокове за конкретните мерки и отговорници за тяхното изпълнение. По време на четиригодишния си мандат обаче правителството на СДС не се ангажира с такъв документ, както и с повечето инициативи за официално наблюдение на корупционните практики в България, какъвто проект имаше например по пакта за стабилност. Причината вероятно беше да не се дават повече основания на ЕС да ни критикува по тази линия. Въпреки това СДС прие много законодателни промени, които сега стоят в основата на стратегията за противодействие на корупцията на новото правителство - етичния кодекс на държавните служители, законите за държавната администрация и държавните служители, Закона за политическите партии, Закона за достъпа до информация, както и повечето идеи за реформи в митническата администрация. Настоящият документ дори се базира на документи, които са били изработени по времето на правителството на СДС, както и на подобна чешка стратегия. По думите на Бойко Коцев с наличието на официален документ обществото по-лесно ще може да следи какво прави администрацията.
Стратегията за противодействие на корупцията има
Три основни насоки
укрепването на администрацията и съдебната система; изчистването на правната рамка и инкриминирането на някои корупционни практики; въвеждането на по-ясни правила в икономиката. Документът отделя специално внимание на сътрудничеството между държавата и обществото, за да се повиши прозрачността и отговорността на държавната администрация. Правителството декларира, че ще положи специални усилия да изчисти взаимоотношенията между правителството и частния сектор.
По-конкретно се предвижда да се изясни по-ясно статутът на държавните служители, така че те да станат по-малко зависими от политически натиск, както и да се въведат строги конкурсни правила при назначение и професионално израстване. След преглед на досегашната практика ще се прецизира структурата на администрацията, за да се намали възможността на чиновниците да взимат решение “по целесъобразност”. По проект, финансиран от британското министерство за международно развитие, от няколко месеца се работи по система за оценка на индивидуалното трудово изпълнение и съответно израстване в йерархията на държавните служители (т.нар. меритокрация). В резултат на този проект трябва да се разработи единна система за подбор, назначаване, кариерно развитие и квалификация на чиновниците. По-конкретно зам.-министърът на МВР Бойко Коцев коментира, че при постъпването си на работа всеки полицай трябва да бъде наясно какви са професионалните му възможности за израстване. Освен това в МВР ще се създаде нова структура на директно подчинение на министъра на вътрешните работи и главния секретар, която ще се занимава само с борбата с корупцията вътре в системата на ведомството. Засега обаче няма яснота какъв точно вид ще придобие звеното - например с тайни или явни агенти ще работи то. В близките месеци според Коцев ще бъде изучавана най-добрата практика в европейските страни и едва тогава ще се пристъпи към формирането на звеното.
В законодателството се предвижда да бъде
Инкриминирано получаването на подкуп
както и да се даде дефиниция на чуждестранни длъжностни лица, с които българите все по често ще имат вземане-даване например покрай структурните фондове на ЕС. Новост е криминализирането на търговията с влияние, но все още не е ясно как ще бъде определено то. Ще се въведе и наказателна отговорност за юридическите лица, ако техни ръководни служители са замесени в корупционни престъпления.
В областта на митниците, финансовия и данъчния контрол се набляга на засилване на обмяната на информация и насрещните проверки, за да се избегне укриването на информация. По-интересното е, че ще бъдат преследвани и служители, които не са уведомили контролните органи или не са предотвратили случаи на корупция или финансови измами.
Според представители на неправителствени организации (“Коалиция 2000” и “Прозрачност без граници”), които са били поканени за консултации, стратегията за противодействие на корупцията е много подробен документ, проблемът е дали правителството има капацитет и желание да я изпълни. В оценката на Европейската комисия също се твърди, че за последната година е направено много в усъвършенстването на правната система на България, но пък е направено твърде малко за нейното прилагане. Според председателя на управителния съвет на “Прозрачност без граници” Огнян Минчев, за да се намали корупцията, трябва най-общо да бъдат направени следните неща - законите и нормативните актове да бъдат превърнати в ефективни процедури, т.е. да не остават “сиви зони” в поведението на администрацията и политическото действие. На второ място, да се осигури почтеност във взаимоотношенията между държавата и обществото, например да не се налагат данъци или каквито и да било други задължения на гражданите, за които се знае, че хората не могат да изпълнят. Трето, необходими са такъв тип взаимоотношения в управляващото мнозинство и правителството, които да сложат много ясна граница между политиката и управлението на икономиката, от една страна, и частните корпоративни интереси. Ако няма воля за това, всяка програма би била мъртвородена.
Освен чисто техническите неясноти в стратегията за противодействие на корупцията от нея не става ясно по какъв начин са избрани приоритетите и дали това са най-важните проблеми. По-важното обаче е, че не са определени качествени показатели, по които ще се оценява постигнатото по нея, каквато е практиката на международните институции (например такива критерии са определени, преди да бъде отпуснат заемът PSAL на Световната банка за административна реформа в Латвия). Участници в работната група за изготвянето на стратегията предполагат, че тази работа ще се върши от експертен съвет към министъра на държавната администрация, но едва ли е най-логично авторите да контролират сами себе си. Така правителството с удоволствие ще може да рапортува за изпълнените срокове, а медиите да критикуват липсата на напредък. Практика, която досега не доведе до особено добри резултати.