В митниците има информация, но няма кой да я ползва
(КАПИТАЛ) - 2001/11/10
“Смешно е, че директорът на Агенция “Митници” кръстосва като Батман страната, след като при него е информацията, която може да му помогне да се бори с корупцията, контрабандата и митническите измами”, коментира служител на финансовото министерство, предпочел анонимност.
Той има предвид Българската интегрирана митническа информационна система (БИМИС), която вече е на етап, позволяващ да бъде използвана. Твърди се, че в митническата система не само има информация, но тя дори се дублира. В информационния център на Министерството на финансите, структура към фирма “Информационно обслужване”, продължават успоредно да събират митническите декларации на хартия и да въвеждат данните от тях физически.
“БИМИС е като вълшебния меч
от приказките. Може да направи чудеса в ръцете на добрия герой. Хипотетично може да попадне в ръцете на лошия, който да спекулира с данните. А може и просто да се забрави за нея”, коментира представител на “Коалиция 2000” пред “Капитал”. Според зам.-директора на Агенция “Митници” Людмил Анастасов системата може да се използва по две основни линии - за да се следи поведението на отделни фирми и да се анализира търговията с конкретни стоки с цел да се вземат решения по вносно-износния режим. Дали ще бъде използвана в борбата срещу контрабандата, корупцията и митническата измама според него ще зависи от работата на дирекция “Митническо разузнаване и разследване”, на звеното “Инспекторат” към директора на агенцията, който се занимава с конкретни митнически служители, и от отдел “Последващ контрол”, в чиито функции е да проверява документацията в отделните митнически учреждения, казва Анастасов.
В момента по данни на агенция “Митници” системата е инсталирана във всички 127 митнически точки - митници, бюра и пунктове в България. Обработват се 100% от митническите декларации, подавани от физически и юридически лица и еднолични търговци и информацията се събира в един компютър. В скоро време в нея ще се въвежда и информацията за валутните декларации. “Готова е и OLAP-системата (On-Line Analitical Process), която дава възможност във всеки един момент да се направи всякакъв разрез на информацията”, твърдят от фирма “Информационно обслужване” към Министерството на финансите, която е главен интегратор по БИМИС. Според тях обаче досега
Никой не е поискал справка от нея
В най-скоро време предстои да се направи връзка между БИМИС и счетоводната система, използвана от агенция “Митници”. Това ще даде възможност за по-добър контрол, като се анализират и начислените митни сборове, и реално платените. “Имаме система, която обхваща всичко, но понеже е от типа client server, не позволява транзитните операции да се следят в реално време. Затова в момента се работи по web-вариант, с което до месец юни и транзитът ще стане онлайн”, коментираха от “Информационно обслужване”. Целта е митническите потоци да се следят автоматизирано от мястото на тръгване до мястото на пристигане и при закъснение да се сигнализира на съответните органи. Като страничен проблем пред онлайн-връзката се сочи намирането на свободни, чисти и директни линии от БТК, и прокарването на оптични кабели.
Същевременно системата се преработва на модулен принцип, за да може от нея да се прибавят и изваждат групи от функции. Това се налага, за да може тя да се променя гъвкаво със синхронизирането на бизнеспроцесите в България с тези на ЕС, и с промените във функциите на различните държавни органи, обясниха от фирмата.
В “Информационно обслужване” работят и по системата за информационна сигурност на митниците. От началото на 2002 г. по тяхна информация ще могат да внедрят електронния подпис. Ефектът от него ще бъде, че митничарите ще носят пълна и персонална отговорност за действията си, тъй като ще се изчистят възможностите за въвеждане или изтегляне на информация с чужда парола от чуждо име.
В момента се работи по ре-инженеринг на модула за митническо оформяне и нормативна уредба, финансовата подсистема и цялостния процес по издаване на разрешения от митническите органи, както и по темите за митническото разследване и разузнаване, обясниха от “Митници”, без да влизат в детайли. Това са задачи по втория и трети етап на БИМИС, които трябва да приключат до края на 2002 г. До 2005 г. системата трябва да бъде свързана и с информационните митнически системи на ЕС. Дотогава процесът по изграждането на БИМИС трябва да е приключил сто процента, тъй като е нужно системата да е работила поне две години, преди страната да бъде асоциирана към ЕС, каза Анастасов. Според него и в момента няма проблем да се получи справка от митническите администрации на европейските страни по някои съмнителни вносове. Заявките минават през Главна дирекция “Митници” и данни се получават за около 20 дни. Проблемът обаче е дали има кой да поиска данните. Той твърди, че информация почти не тече, или ако тече, то е по незначителни въпроси.
Като латентен проблем се сочи, че
Компютрите са морално остарели,
тъй като са били доставени твърде рано. Доставката им беше съпътствана със скандал. На 25 май 1999 г. ГУ “Митници” обяви държавна поръчка за доставка на компютри чрез пряко договаряне, като даде пет дни срок на фирмите, за да реагират. Междувременно стана известно, че още през 1998 г. IBM е получила поръчка за 4000 компютъра за данъчната и митническата администрация, които трябва да инсталира и тества до 31 май 1999 г. По този повод бившият директор на митниците Христо Кулишев беше упрекван, че е решил доставката задкулисно. От митниците обясниха, че договорът с IBM е нещо отделно и само 1500 от компютрите по него са отишли за митниците. А на априлския търг са били купени 140 компютъра и 150 принтера, доставени от фирмата “Стоун компютърс”. На този търг като консултанти са избрани структури на митническата организация към ЕС и европейски консултанти по техническата помощ.
Около софтуера на системата също имаше скандал с отпуснати пари от ЕО, които после бяха изтеглени обратно, тъй като не бяха усвоени. За софтуера “Асикуда”, предложена от кабинета Виденов през 1995 г., се твърди, че два пъти са били подписвани меморандуми между правителството и Еврокомисията за финансови помощи, които после не са използвани. През юли 1999 г. българското правителство официално се отказа от “Асикуда”, който предвиждаше да се обслужват едновременно митниците, данъчните и НСИ. Аргументът е, че софтуерният продукт, разработен от организацията на ООН Унктад в началото на 80-те години, вече е остарял, а и не е можел да осигури достатъчна защита на данните. Освен това в Македония за внедряването на системата са били необходими три години. Впоследствие правителството избира българските фирми “Аксиор” и “Алфасофт”. Те вече са работили по пилотен проект на митница “Аерогара София”. По това време се твърди, че разработката на софтуера ще струва 1 млн. долара, а внедряването - 4 млн. долара.
Така проектът, стартирал през 1992 г. с 5 млн. евро помощ от ФАР, вероятно ще е най-дълго протаканият в държавата. В публичното пространство отлагането на системата отдавна се обяснява със съпротивата на определени сили, чиито интереси ще пострадат от въвеждането й. Парадоксалното е, че сега, когато тя в някаква степен работи и се декларира желание да се решат проблемите с митниците, БИМИС не се използва.