Борбата с глобалния тероризъм налага промени и в България
(КАПИТАЛ) - 2002/9/14
Всеки път, когато над главата на иракския лидер Саддам Хюсеин се струпат буреносни облаци, в България се припомня фактът, че Ирак ни дължи около 1.6 млрд. долара. Тази сума се равнява приблизително на една пета от външния дълг на България, който всеки български гражданин ежедневно усеща по сблъсъка на портфейла си с пазарната икономика. Здравата политическа логика подсказва, че без да падне ембаргото на ООН и Ирак да може да реализира огромните си петролни ресурси на световните пазари, няма да ни върнат нито цент. Едва ли вече има някакво съмнение, че ембаргото и режимът на Саддам са неотделимо свързани. С тях и нашите шансове да си получим борча.
Няколко дни след тъжната, но изключително поучителна годишнина от терористичния апокалипсис в Ню Йорк и Вашингтон дебатът за борбата с международния тероризъм се фокусира върху това да има ли нова война срещу режима на Саддам с крайна цел неговата смяна. Едва ли някой се съмнява в способността на Съединените щати да постигнат военна победа и сами. Едва ли някой поставя под съмнение моралното право на Америка да търси възмездие за преките и косвените виновници за трагедията от 11 септември. Едва ли някой ще отрече, че като главни потърпевши и едновременно с това безспорни световени лидери върху САЩ ляга основното бреме в борбата с тероризма. Мнозина обаче основателно се опасяват, че резултатите от прибързани, едностранни военни действия биха направили цената на победата неприемливо висока.
В сблъсъка на демократичния свят с международния тероризъм няма големи и малки страни. Оръжията за масово поразяване не признават граници и шенгенски визи. Утвърдените принципи и ценности не могат да бъдат защитени без
Колективните усилия
на общностите от държави, които ги изповядват. В този смисъл международният тероризъм не може да бъде победен нито с едностранни действия, нито с изолационизъм или национален егоизъм. Тук вероятно се крие и отговорът на един от въпросите за мястото и ролята на България и нейния принос.
Независимо от променената и усложнена след 11 септември международна среда основните принципи, които определят политиката на България по въпросите на сигурността и в частност позициите ни в борбата срещу международния тероризъм, на практика се запазват.
На първо място това е причастността към процесите на формиране на колективните решения на НАТО и ЕС и след това - солидарността с тяхната реализация.
България е заинтересувана от стабилността на отношенията между САЩ и европейските им съюзници, защото от това зависи не само последователното продължение на интеграционните процеси, или просто казано, разширението на НАТО. Здравите трансатлантически отношения са гаранцията за европейската сигурност и задължително условие за поддържане на глобалната стабилност във всичките ? аспекти.
България не се поколеба да подкрепи решението на НАТО за прилагане на задълженията за колективна отбрана след нападенията на 11 септември. Български военен контингент от антитерористичната коалиция споделя трудностите и рисковете в операциите срещу „Ал Кайда“ в Афганистан. Тази солидарност се помни, както се помни народната мъдрост, че приятел в нужда се познава.
Нихилистичните образи, в които някои наши медии опаковаха българския принос в Афганистан, стигайки дотам да оприличат нашите бойци с „перачки“ и „теляци“, донякъде се дължат на характерни черти на българската народопсихология. Зад тези „патриотични“ послания обаче стои принципният въпрос - как се съизмерва приносът на съюзниците в борбата за обща кауза. В политическо и морално отношение
Няма голям и малък принос
Или участваш, или не.
Това, че вниманието на световните лидери и медии е приковано върху Афганистан и Ирак, съвсем не означава, че последствията от гражданските войни и от разпада на бивша Югославия са затворена книга. Въпреки че основният инициатор на дестабилизацията и военните действия - Слободан Милошевич, е на подсъдимата скамейка в Хага, опожарените къщи и пустеещите ниви са все още обичаен пейзаж на много места в Босна и Херцеговина, в Косово и даже в Македония. Неустойчивата държавност, слабостта на институциите, традиционното влияние на семейно-клановите отношения, неизлекуваната етническа вражда и редица други обстоятелства благоприятстват незаконния трафик на стоки, дрога, оръжие и хора, както и мащабната корупция. Тези т.нар. невоенни рискове и заплахи за сигурността създават сериозни проблеми не само за по-широкия балкански регион, но и за цяла Европа. Като правило това е благоприятната почва и за международния тероризъм. Сивите петна на картата на Балканите, където законът и редът все още не властват пълноценно, са потенциални убежища и инкубатори за организирания тероризъм. И ако ръководените от НАТО международни сили гарантират общата рамка на мира и предотвратяват възникването на по-мащабни въоръжени стълкновения, те нито имат задачата, нито възможностите да предотвратяват тези заплахи и рискове.
Отговорността в това отношение е преди всичко на държавите от региона, включително на България. Това предполага по-активно и по-резултатно взаимодействие между органите на вътрешния ред и сигурност, на военните, на разузнавателните и митнически служби, на съдебните органи и прокуратурата в регионален и в по-широк европейски мащаб.
Своя значителна роля в изграждането и укрепването на структурите на гражданското общество в региона биха могли да имат и неправителствените организации.
Един от важните уроци от 11 септември и последвалите го действия е, че заплахите от международния тероризъм в различните му разновидности налагат извършването на бързи и в редица случаи радикални промени в националните и коалиционни системи за сигурност. Променят се доктрините, военните планове, стратегиите и тактиките както за защита на националните територии, така и за използване на сили в отдалечени райони на света. Качествено се променят редица структури на традиционните армии, като се акцентира върху мобилността и универсалността на силите, възможността им да изпълняват широк спектър от задачи и мисии. Рязко се повишава ефективността на бойните действия с въвеждането на нови информационни технологии и оръжейни системи. Как всичко това се проектира върху отношенията на САЩ с техните днешни и утрешни съюзници от НАТО и доколко растящата пропаст във военните способности затруднява единството в действията срещу тероризма е въпрос, който безспорно касае и България.
Вместо да чакаме изясняването на този отговор обаче, много по-важно е спешно да намерим най-кратките пътища за повишаване ефективността на нашата система за национална сигурност.
Това означава актуализация на такива основополагащи документи като концепцията за национална сигурност и
Военната доктрина
Това означава преосмисляне на приоритетите на различните отбранителни програми, доколкото въобще се мисли с категориите на системата за планиране, програмиране и бюджетиране. Така например струва си да преценим отново дали да модернизираме сега всичките 20 самолета МиГ-29 или по-малко, като със спестените средства увеличим хеликоптерния потенциал. А той е много по-релевантен за актуалните задачи на отбраната и сигурността като цяло. Да преценим отново дали именно днес ни трябва пословичната и скъпоструваща система за тежката артилерия „Вулкан“, или да осигурим с необходимите съвременни средства силите за специални операции например.
Повишаване на ефективността на системата за национална сигурност означава и по-добро взаимодействие между органите на вътрешния ред и отбраната. Така например не търпи отлагане въпросът за въвеждането на интегрирана система за наблюдение и контрол на нашата акватория и граница в Черно море. Това изисква минимални инвестиции. По-рационално могат да се разпределят задачите между военноморския флот и граничната полиция. Полезно би било да се помисли за по-чести съвместни учения между силите за специални операции на армията и специализираните подразделения на МВР.
Неотдавна САЩ подариха на Естония четири хеликоптера, оборудвани за наблюдение и контрол. Интересно би било да се проучи този опит, като се има предвид, че българската полиция и жандармерия на практика нямат въобще хеликоптери, което е една аномалия.
Тези проблеми далеч не изчерпват потенциалния дневен ред. Тяхното решаване, макар да е в прерогативите на правителството, би било облекчено при една по-активна причастност от страна на народните представители, на съответните комисии в Народното събрание. Конституционните пълномощия на президента в тази област също естествено предполагат една допълнителна негова важна роля.
Борбата срещу международния тероризъм не може да бъде спечелена без спечелването на най-широка обществена подкрепа. Това зависи преди всичко от умението на правителствата да преведат сложната терминология на войната и мира на езика на обикновените хора, на езика на различните религии и култури. В света на глобалните комуникации справедливата кауза, изразена в ясни послания, може да има сила, по-могъща от най-мощните оръжия.
В пълна степен това се отнася и за българските политици и медии. Като член на правителството на ОДС не мога да не призная, че не успяхме да спечелим напълно общественото мнение на страната на трудните решения и на справедливата кауза на България, когато проявихме солидарност с държавите от НАТО и Европейския съюз по време на косовската криза. Пак тогава не успяхме да убедим всички българи, че цялата скалъпена история с т.нар замърсяване с обеднен уран е един голям фарс. Днес, ако новините не започнат с фамилията Зрънкови или с поредната сага около ракетите СС-23, хората остават с впечатлението, че водещият си е загубил текста.
Не на последно място, когато говорим за приноса на България в борбата срещу тероризма, трябва да отдадем дължимото на българските мъже и жени в униформа, на тези, които държавата е изпратила на хиляди километри от дома, и на останалите, които са техният гръб тук. За голямо съжаление у нас все още имената на престъпните босове са по-популярни от имената на хората, които пазят спокойния ни сън.
Бойко Ноев е директор „Европейскa програма“ в неправителствената организация „Център за изследване на демокрацията“. Бил е два пъти министър на отбраната след 1989 г. - в служебното правителство на Ренета Инджова и във втория кабинет на ОДС. Бойко Ноев е бил и посланик в Белгия и НАТО. Статията е написана по лекцията му пред международната конференция „Нови стратегии срещу международния тероризъм“, организирана от фондациите „Конрад Аденауер“, „Европейски институт“ и германското посолство у нас.
Автор: Бойко НОЕВ