Някои идеи за реформата в системата на съдебната власт*
(КАПИТАЛ) - 2003/10/4
Публикуваната в края на септември Програма за противодействие на корупцията в съдебната власт е разработена от работни групи на Центъра за изследване на демокрацията с участието на над 30 водещи български юристи, включително магистрати, и с обединените усилия на други влиятелни неправителствени организации, представители на държавни институции и експерти за подпомагане и успешно осъществяване на съдебната реформа в България. Популяризирането и цели да стимулира по-нататъшната дискусия по разглежданите проблеми.
Четирите отделни части на програмата са посветени на:

реформата в организацията (структурата и управлението) на съдебната власт - конституционно-правни, законодателни и институционални аспекти; реформата в админист­рацията на органите на съдебната власт; образованието, обучението и професионалната реализация на магистратите и съдебните служители
реформата в областта на гражданското право и процес
реформата в областта на наказателното право и процес
реформата в областта на административното право и процес.
Анализът и направените предложения са подкрепени от социологическото проучване „Корупция и антикорупция: гледната точка на магистратите“, осъществено за пръв път през април-май 2003 г. в рамките на системата за мониторинг на корупцията на „Коалиция 2000“.
Отпечатаният раздел от програмата съдържа предложения за подобряване на управлението на съдебната власт и модела на взаимодействие и разграничаване на съдебната и изпълнителната власт. Те са част от по-широкия контекст на предложенията за реформа в организацията и функционирането на съдебната власт (в т.ч. организационните принципи и структурата й), насочени към утвърждаване на действаща, стабилна и некорумпирана съдебна власт като основа за развитие на правовата държава и ефективно средство за възпиране на корупцията в обществото.
Пълният текст на програмата се намира на български и английски език на интернет страницата на Центъра за изследване на демокрацията - www.csd.bg.
За ефективното противодействие на корупцията е необходимо оптимизиране на управлението на съдебната власт, както и разграничаване и предефиниране на функциите и правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС) като орган на съдебната власт, който определя състава и осъществява организацията и, и Министерството на правосъдието (МП) като орган на изпълнителната власт.
На Висшия съдебен съвет са предоставени основните представителни и консултативни функции в съдебната власт, както и широки правомощия по отношение на административното управление на съдебната система. В неговата дейност има сериозни недостатъци, някои от които са предопределени от конституционното решение за състава, задълженията и правомощията му. Други обаче подлежат на корекция в рамките на съществуващия конституционен модел.
Тези недостатъци най-общо се дължат на непрозрачност (включително и по отношение структурите на самата съдебна власт), инцидентност, липса на ясни процедури за някои дейности и на адекватни вътрешни правила за работата му, нисък административен капацитет, липса на двупосочна връзка със структурите на съдебната власт.
Мерки за институционално укрепване на ВСС
- развиване на капацитет за осъществяване на функциите по управление на съдебната власт - стратегия, кадрова политика, включително подбор, назначения, атестиране, придобиване и отнемане на статута на несменяемост на магистрати, финанси
- приемане на стройна система от правила и норми за функционирането на съдебната власт и нейното управление, включително за противодействие на корупцията
- утвърждаване на публичност и прозрачност в работата му
- детайлизиране на правомощията му във връзка с дисциплинарните производства срещу магистрати и прилагането им в пълен обем
- изграждане на информационна система за контрол и координация
- усъвършенстване на вът­решните правила за работата му, включително процедурите и реда за вземане на решения
- утвърждаване на отношения на диалог и сътрудничество с изпълнителната и законодателната власт, особено във връзка с решаване на проблеми на съдебната власт
- съобразяване на статута и реда за формиране на състава на ВСС с евентуалните временни корективи и бъдещи промени в структурата на съдебната власт.
Възможните промени относно статута на ВСС, правомощията и реда за формиране на състава му (включително броя, избора и мандата, изискванията към членовете) са предмет на конституционна уредба и следва да бъдат внимателно обмислени и съобразени с евентуалните бъдещи промени в структурата на съдебната власт. В тази насока заслужават внимание и по-нататъшно обмисляне следните предложения:

Възможността членовете на ВСС да бъдат избирани само от органите на съдебната власт, които номинират и член от своя състав за председател, като изборът му се провежда от Народното събрание, пред което той се отчита периодично и по конкретен повод. Предлаганата конструкция е във връзка с формулираното предложение за избор на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и на главния прокурор от Народното събрание. По този начин, макар да се елиминира парламентарната квота при определяне на състава на ВСС, се запазва ролята на парламента в постигането на баланс и взаимен контрол на властите. Редица магистрати застъпват становището, че ако се запази парламентарната квота, изборът ще следва да се провежда с квалифицирано мнозинство.
Преобладаващият брой магист­рати признават необходимостта от реформи във ВСС с цел по-ефективна борба с корупцията в съдебната власт (61.2%). Към необходимите реформи се сочат промяна в начина на формиране на ВСС, включително премахване на парламентарната квота, утвърждаване на по-голяма публичност и прозрачност в работата на ВСС, разширяване на правомощията и капацитета му в сферата на дисциплинарните производства, изграждане на информационна система за конт-
рол и координация и т.н.

Трансформиране на Висшия съдебен съвет в постоянно действащ орган с по-малък състав с цел да се осигури по-голяма оперативност и ефективност в дейността му. Аргументите в полза на това предложение са, че при сега съществуващия модел (заседание веднъж седмично) заседателното време в огромната си част се използва за решаване главно на кадрови въпроси, а не и за другите сериозни проблеми, пред които е изправена правораздавателната система. В крайна сметка от това страда и самият процес на подбор на кадрите - недостатъчното време не позволява проучване на кандидатурите и на практика всяко предложение на председател на окръжен съд се гласува такова, каквото е направено. Съображенията срещу такава промяна обръщат внимание на обстоятелството, че най-добрите магистрати няма да се откажат от работата си, за да станат членове на ВСС и да се ангажират постоянно само в неговата работа, на опасността от дисквалифициране членовете на ВСС като магистрати, на бюджетни причини, на опасността от дублиране на правомощия с тези на МП, на риска от задълбочаване на изолацията на съдебната власт от останалите две власти, както и от бюрократизиране на нейното управление и т.н.
Безспорно обаче са необходими промени в статута на самите членове на ВСС, които следва да не са зависими от своите ръководители и да отстояват принципни и задълбочени позиции в своята работа.

Контролните правомощия на ВСС да се развиват и в посока на съдържателната работа на съдебната власт, като се обърне особено внимание на правото му да отправя препоръки, включително до ВКС за приемане на тълкувателни решения, когато това се налага, с оглед уеднаквяване на практиката по правоприлагане.
Във връзка с необходимата координация по управлението и гарантиране независимостта на съдебната власт е от особена важност да се утвърди модел на взаимодействие и разграничение на съдебната и изпълнителната власт на основата на взаимодействие и разграничение между техните административни органи. Правомощията на ВСС следва да се концентрират в сферата на управление и ръководство на съдебната власт. Разширяването им извън тази сфера би довело да дублиране на функциите на ВСС и МП и в крайна сметка би направило една от двете институции излишна. Същевременно укрепването на независимостта на съдебната власт изисква внимателно прецизиране на функциите на ВСС и инспектората при МП, на взаимодействието между тях, както и ограничаване на управленските правомощия на изпълнителната власт, т.е. на Министерството на правосъдието по отношение на съдебната власт, до осигуряване на организационните и материалните условия, необходими за ефективното и функциониране (проверки по движението на делата, неоснователни забавяния, ненужни връщания и други при абсолютна ненамеса по същността на делата, по подпомагане на допълнителната квалификация на кадри, по управление и поддръжка на сградния фонд, обезпечаване на дейността с материали и оборудване, осигуряването на охрана и т.н.).

* Статията е подготвена от екип на Центъра за изследване на демокрацията и Програмата за противодействие на корупцията в съдебната власт

Необходими ли са реформи във Висшия съдебен съвет с цел по-ефективна борба с корупцията в органите на съдебната власт %
Да 61.2
Не 30.2
Не знае/ Не отговорил 8.6


Източник: СМК на „Коалиция 2000“

КАКВИ РЕФОРМИ СА НЕОБХОДИМИ ВЪВ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ Да (%)
Промяна в начина на формиране на Висшия съдебен съвет 60.8
Утвърждаване на по-голяма публичност и прозрачност в работата на Висшия съдебен съвет 54.0
Разширяване на правомощията му/развиване на капацитета му при воденето на дисциплинарни производства срещу магистрати 37.4
Укрепване на административно-управленския капацитет на Висшия съдебен съвет 19.1
Изграждане на информационна система за контрол и координация 48.2
Друго 4.3
Не знае/Не отговорил 0.0


Източник: СМК на Коалиция 2000



Go back BG Online