БГ-технологиите в цифри
(КАПИТАЛ) - 2008/2/22
Докладът "Иновации.бг 2008" отчита ръст на новостартиращите компании в ИТ-сектора
Общото между държавната политика в сферата на технологиите и българския ИТ бизнес е като приликите между компютрите "Правец 82" и Apple 2. На пръв поглед и двете си приличат и са устроени по аналогичен начин. Разликата е, че отношението на държава към ИТ сектора е застинало във времето, също като компютър, произведен в родния град на Тодор Живков. Частните технологични компании пък, макар че едва ли някога ще достигнат креативността на Apple, бавно, но сигурно се движат нагоре.
Информационните технологии са ключови за иновациите и производителността в българската икономика като отрасъл и като средство за развитие на останалите индустрии, показва годишният доклад "Иновации.бг 2008", който бе представен на Националния иновационен форум в София. Два са икономическите сектора, които са водещи в иновационно отношение в България - финансовото посредничество и компютърните технологии в изследователски, архитектурни, инженерни и консултантски дейности. Фирмите от тези два сектора се доближават по степен на иновативност до средните европейски равнища (60% от тях). Те предлагат най-много нови продукти и услуги на пазара. На другия полюс, сред изоставащите, попадат сектори като транспорта, складирането, преноса на електроенергия, газ и вода (на 25%).
През последните две години много български ИТ компании се наложиха на пазара като своебразни иновационни центрове, продавайки софтуер и консултантски услуги, свързани с бързо прототипиране, моделиране и реинженеринг на бизнес процеси на техни местни и международни клиенти. В сравнение с другите сектори в икономиката фирмите от ИТ сектора имат средно и повече партньорства с университетите както по отношение инвестиции в изследователска дейност, така и в обучението на преподаватели и студенти, твърдят авторите на "Иновации.бг 2008". Друга важна отличителна черта на сектора е високата степен на предприемаческа активност - става дума за над 14% новостартиращи компании. Новите фирми в сектора по правило започват дейност, създавайки нов продукт или услуга и са свързани с висококвалифицирана заетост.
Компютъризацията
на българските предприятия е достигнала стабилно ниво, оценено още в миналогодишния доклад "Иновации.бг 2007" на 90%. Едва 1% са фирмите, които през 2008 г. имат нужда от компютър, но нямат възможност да си го купят (обикновено става дума за една машина). Останалите 9% не разполагат с такъв, но и не го смятат за необходимост в своя бизнес. В 75% от българските фирми броят на компютрите е оптимален, т.е. има точно толкова, колкото им трябват. Платото в съотношението "компютри към брой наети служители" ще бъде достигнато през 2008 на 35-36%. Значителното изоставане от държавите в "стара" Европа (т.нар. група ЕС-15) се дължи основно на по-високата заетост на хора в ниско-технологични отрасли на българската икономика, по-ниските разходи за персонал, които намаляват необходимостта от заместване на труда с технологии, както и с по-ниска обща иновативност на предприятията. Важна спирачка е и възрастовата структура на работната сила, голяма част от която реално пропусна възможностите за ИТ квалификация през 90-те години на миналия век, основно борейки се за оцеляване.
Навлизането на интернет
във фирмите се забавя през 2007 г. главно заради микро и малките фирми. Средното ниво остава 75-76%, което е с около 20 процентни пункта по-малко от нивото в ЕС-15. В същото време се наблюдава рязък скок в изграждането на уебсайтове на фирмите. Вече една трета от компаниите имат интернет страници. Това обаче е два пъти по-малко от средното в ЕС. По-зле е само Румъния с 28%. Държави като Чехия, Словакия и Словения са на нива около 70%, а Сърбия има 53%.
Използването на интернет помага на фирмите за по-трезва оценка на пазара и увеличава (средно с 10 процентни пункта) използваемостта на капацитета на фирмата. Конкуренцията като фактор за навлизането на Интернет в много по-голяма степен влияе при решенията за преминаване към е-бизнес инструменти и поддържането на уебсайтове. Вероятността една фирма да има интернет страница е 2,5 пъти по-голяма, ако основният й конкурент поддържа онлайн присъствие. Вероятността за уебсайт е почти четири пъти по-голяма в случаите, когато всички основни доставчици на една фирма имат уебсайт. Поведението на най-големия конкурент върху решението за онлайн присъствие е още по-значително на пазари, на които клиентът има голяма преговорна сила. Примери за това са недвижимите имоти, продажбата на автомобили, пазара на кредити и т.н.
Реалните равнища на
е-търговията в България
са символични. Едва 1% от предприятията през 2007 г. са получили онлайн поръчки, при средно за 18% за ЕС-15. Приходите от е-сделки са 1% от общите (за ЕС-15 този дял е 12%). Лидер е Дания с 22%, Румъния е с 2%, а Сърбия - 4%. Въпреки че през 2007 повече български компании у нас са правили поръчка онлайн в сравнение с предходната година (3%), страната ни е много далеч от европейските нива. В Групата ЕС-15 всяка трета фирма е извършвала онлайн сделки, в Сърбия процентът е 14. В дъното, но чувствително по-добре от България, са Унгария, Словакия и Румъния със 7-8%.
За разлика от динамично развиващия се ИТ сектор държавната политика към него буксува. Например, вместо да подпомага фирмите от отрасъла с ясна и широкообхватна стратегия и политика, ресорната агенция ДАИТС предпочита да създава собствени структури без ясни функции. За една година работа Националният иновационен център за информационни и комуникационни технологии успя да смени няколко пъти ръководството си, но все още няма дори собствен уебсайт.