Какво се случи през седмицата
(КАПИТАЛ) - 2009/2/27
Лидерите на СДС и ДСБ подписаха споразумението за предизборна коалиция
Мартин Димитров и Иван Костов официално подписаха споразумението между СДС и ДСБ за общо явяване на изборите за европейски и български парламент в петък. С това предизборната коалиция между двете десни формации вече е факт. "Това, което правим, е нещо сериозно и дългосрочно, което има за цел постигането на демократично управление на България", каза Мартин Димитров. Лидерът на ДСБ заяви, че мисията на десницата не е изпълнена, защото страната не е успяла да вземе геополитически завой и да се отдели от своето минало. "Слабостта на автентичната десница е едно голямо зло за България", добави Костов. Подписването на споразумението се пазеше в тайна, като до последно не се съобщаваше часът и мястото. От СДС обясниха, че това се наложило заради информациите, че противниците на коалицията с ДСБ в синята партия готвят саботаж. В петък трябваше да се проведе заседание на ръководството на СДС, на което щеше да бъде поискано повторно свикване на заседание на Националния съвет, на което да се ревизира решението за коалиция.

Бойко Борисов развали договора с "Новера"
Кризата продължи да нанася удари по китайската икономика - износът й през февруари се е свил с 25% спрямо миналата година, а вносът - с 24%. Числата са много по-лоши от тези през януари, както и от предварителните прогнози. Китайското правителство се зае с още по-бързо вкарване в сила на спасителния пакет за икономиката. Премиерът Вън Цзябао обяви, че освен вече отпуснатите 586 млрд. долара кабинетът му има достатъчно "муниции", за да задвижи вътрешното потребление и да предотврати по-голям спад. Финансовият пакет ще бъде разпределен за инфраструктура, обществени услуги, технически иновации и опазване на околната среда, уточни Цзябао по време на пресконференцията на китайската парламентарна сесия - единственото време, в което премиерът отговаря на въпроси на журналисти. Прогнозите на Пекин вече са за излизане от кризата през 2010 г., но и готовност за по-дълъг период на спад.

ЕС одобри по-нисък ДДС за някои дейности и услуги
Европейските министри на финансите постигнаха компромис за намаляване на ставката на данък добавена стойност (ДДС) за ремонти на машини и жилища, ресторантьорство, книги и др. Министърът на финансите Пламен Орешарски заяви, че не подкрепя редуцирането на ставките по ДДС, защото ще се наруши макроикономическото равновесие и ще се наложи увеличаване на преките данъци. Орешарски и колегите му от Германия, Дания, Латвия и Литва приеха съвместна декларация, в която настояват дебатът за намаляване на ДДС в рамките на Съвета на ЕС по икономическите и финансовите въпроси (ЕКОФИН) да е последен. Според директивите на ЕС минималната задължителна ставка по ДДС на територията на общността е 15% (с определени изключения). Промените трябва да бъдат гласувани от Европейския парламент, но те не са задължителни. От него могат да се възползват само страните, които преценят, че е нужна подобна промяна в данъчната им политика, и да свалят ставките под 15%.

"Тракия" измества "Струма" от еврофинансирането
През седмицата Национална агенция "Пътна инфраструктура" (НАПИ) реши доизграждането на магистрала Тракия" от Стара Загора до Карнобат да бъде включено в оперативна програма "Транспорт" на мястото на предвиденото финансиране за две отсечки от магистрала "Струма". Така с планираните 600 млн. евро за цялото трасе на "Струма" (Долна Диканя - Кулата) ще се финансират две отсечки и злополучният участък от "Тракия", чието изграждане не може да тръгне повече от пет години заради проблеми с прекратения концесионен договор и провалените търгове за изпълнител. Предвиждаше се "Тракия" да се довърши с 200 млн. от бюджетния излишък. Оказа се, че трябват към 700 млн. лв., но междувременно НАПИ организира търгове. Те бяха оспорени от част от участниците - чужди фирми, и бяха прекратени. Европейската комисия препоръча магистралата да се строи с европейски пари под контрола на Брюксел. Промяната трябва да бъде обсъдена с транспортното министерство.

По-евтин роуминг в ЕС
От 1 юли тази година един изпратен SMS в рамките на ЕС ще струва не повече от 11 евроцента, реши индустриалната комисия към Европейския парламент. Сега тяхната средна цена е около 28 евроцента, а в някои страни достига 80 евроцента. Таксуването на обажданията в чужбина ще става на секунда. Към момента цените на разговорите в чужбина са закотвени на 46 евроцента на минута. Според проекта на индустриалната комисия тази цена ще се запази до юни 2010 г. След това цената на изходящо повикване в рамките на ЕС не трябва да надхвърля 40 евроцента, а полученото обаждане ще струва най-много 16 евроцента на минута.Отново от 1 юли операторите ще таксуват преноса на един мегабайт трафик между своите мрежи с не повече 50 евроцента. Телекомите ще отчитат на килобайт. Операторите вече ще са задължени да предупреждават своите клиенти, когато преминат своя трафичен лимит.
От 1 юли догодина гражданите на ЕС трябва да ползват безплатна гласова поща, когато пътуват в друга страна членка. Предвижда се цялата регулация върху роуминга да приключи през юни 2012 г. Ако Европейският парламент одобри проекта, новите цени ще влязат в сила от 1 юли тази година във всички страни - членки на ЕС.

Македония може да получи дата за преговори с ЕС
Европейският парламент призова Европейския съвет да определи дата за начало на преговорите за присъединяване на Македония до края на тази година. Бившата югорепублика получи статут на кандидатка преди три години, но така и не получи зелена светлина за преговорите заради забавянето на ключови реформи. След като обсъдиха напредъка на страната през 2008 г., евродепутатите заключиха, че ситуацията може да подейства демотивиращо на Скопие и да доведе до дестабилизация на региона, и призоваха съвета да ускори процеса на интеграция на Македония. Европейските перспективи на Скопие обаче ще зависят от разрешаването на спора за името, който страната има със съседна Гърция. Заради този спор и гръцкото вето Македония не получи покана да се присъедини към НАТО на срещата на върха на алианса в Букурещ миналата година, когато бяха поканени други две балкански страни - Хърватия и Албания.

Икономическата криза стопи броя на милиардерите
Световната финансова криза е засегнала значително и най-богатите хора в света, показва класацията на американското списание Forbes, в която тази година има 332 милиардери по-малко. Останалите 793-ма, които все още са в листата, също усещат финансовата буря, тъй като състоянието им е намаляло с около 23%. Сривът на борсовите пазари върна начело на класацията основателя на Microsoft Бил Гейтс, чието състояние се изчислява на 40 млрд. долара. Той измести от челната позиция милиардера Уорън Бъфет, чието богатство се е стопило до 37 млрд. долара. Най-голямата "жертва" на кризата се оказа индийският милионер Анил Амбани, който е изгубил близо 32 млрд. долара от състоянието си. Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг пък е единственият в класацията, чието богатство се е увеличило. Forbes констатира, че в регионален план броят на милиардерите в Индия и Русия е намалял за сметка на САЩ.

Франция се връща във военното командване на НАТО
След 43 години стоене настрана Франция реши да се върне във военното командване на НАТО. Президентът Никола Саркози обяви, че страната му ще изпрати официално писмо до Алианса, с което ще се присъедини към командването. Това ще стане преди 60-годишнината на НАТО следващия месец, която ще бъде отбелязана със среща на върха във Франция и Германия. "Това подсигурява безопасността и независимостта ни", заяви Саркози в реч пред военни в Париж. Решението предизвика вълна от негативни коментари сред опозицията, която ще има възможност да гласува по външната политика на правителството на вот в парламента. Основните притеснения на противниците на решението са, че Франция ще стане зависима от решенията на САЩ в Алианса и така може да бъде въвлечена във война, подобна на Ирак. Саркози твърди, че подобна опасност няма, като освен всичко друго френският президент запазва и пълния контрол над ядрените оръжия на страната. Френски генерали пък ще поемат командването на регионалните щабквартири в Лисабон и в Норфолк, Вирджиния, където се планират бъдещи мисии. Франция се изтегля от военното командване с решение на Шарл де Гол през 1966 г. заради твърдението, че то подкопава суверенитета й. Въпреки това Париж остава активен участник в НАТО, като изпраща войници в Босна, Косово и Афганистан. Френските въоръжени сили са най-големите в Европа - 259 хил. редовна армия и 420 хил. резервисти.


Go back BG Online