Антон Станков - Либия - дело - корупция
(БТВ) - 2004/2/17
Антон Станков - Либия - дело - корупция
Антон Станков: Аз мисля, че, стъпвайки на доказателствата по
делото, единствено възможната присъда е оправдавателна
Водещ Николай Бареков:
Всъщност към каква развръзка отива делото в Либия - това ще
бъде централна тема на разговора ни с министъра на правосъдието
Антон Станков след броени секунди в студиото на Би Ти Ви и "Тази
сутрин".
По делото в Либия се очакваше във вчерашния ден поне да
станат известни датите, на които, на която дата ще бъдат
произнесени присъдите. Това не се случи, ще има още едно
заседание, което ще бъде на 15 март. Добро утро казвам сега на
министъра на правосъдието Антон Станков. Добро утро и честит
рожден ден.
Антон Станков:
Добро утро, благодаря. За втори път се случва делото в Либия
да се свързва с моя рожден ден. Ще припомня, че преди две
години на 17 февруари беше прекратено обвинението пред Народния
съд. Това беше една много добра новина тогава, един добър
подарък за рождения ми ден.
Водещ:
Да си пожелаем това съвпадение наистина да сочи един добър
ход на това дело. Така анонсирах и разговора ни с вас в това
студио - към каква развръзка отива делото в Либия. Ще ви помоля
преди това да направите един кратък коментар на това, че няма
дата за произнасяне на присъдите. Ще има още едно заседание на
съда. Можем ли в този контекст да кажем, че юридическата
полемика между защита и обвинение на практика вече приключи?
А. Станков:
Определено да. Честно казано, изненадан съм, че делото още
веднъж беше отложено, и то по искане на адвоката на държавата,
за представяне на допълнителни доказателства, и то след
приключване на пледоариите. В същото време това е допустимо,
възможно. И в този смисъл датата 15 март ще бъде едно редовно
заседание на съда, а не заседание по пледоарии, с което винаги
приключва едно дело. На практика. . .
Водещ:
Тоест юридическата полемика на практика. . .
А. Станков:
На практика полемиката се разрази вчера и определено мога да
кажа, че съм удовлетворен от това, което нашата защита свърши.
На първо място, беше събран един широк кръг от доказателства,
мнения, експертни мнения, свидетелски показания, които
категорично сочат, че нашите сънародници са невинни.
Затова и беше толкова важно през месец януари защитата да е
на място, да може да ползва, да събере тези доказателства, да ги
представи пред съда. Оттук нататък и след пледоариите
определено може да се каже, че за тази инстанция юридическата
работа е приключила.
Водещ:
След като юридическата работа е приключила, има още едно
заседание на съда, преди да бъдат произнесени присъдите и да
бъде насрочена дата за тях. Може ли по някакъв начин последното
заседание, което се очаква, да повлияе върху издаването на
присъдите?
А. Станков:
Причината, заради която е отложено заседанието за 15 март,
за момента ни кара да мислим, че няма съществено да се промени
нещо по делото. Искането е от страна на държавния адвокат на
Либия. . .
Водещ:
Това е причината да бъде. . .
А. Станков:
...и е в посока за представяне на доказателства за
снабдяването от държавна страна на болницата с консумативи за
тоя период от време.
Водещ:
Може ли това да промени нещо?
А. Станков:
Не, определено не. Вчера имах дълъг разговор по телефона с
адвокат Ялнъзов, това е неговото становище, това е и моето
становище. По същество това са доказателства, които няма да
променят по никакъв начин нашата защитна теза.
Водещ:
След като вчера в полемиката прокурорите от либийска страна
казаха, че. . . тяхната теза беше, че насилие не е извършвано
върху нашите медици, по този начин те атакуват една много
сериозна теза - факта, че при насилие нашите медици могат и са в
пълното си право да се откажат от показанията, които са дали.
Това дали би могло да промени нещо - фактът, че прокуратурата
атакува насилието?
А. Станков:
Показанията, изтръгнати с насилие, не са годно доказателство
пред който и да е съд. И в този смисъл много ясно съществуват
доказателства по делото, че в първата фаза на разследването
спрямо нашите сънародници е упражнявано насилие с цел те да
дадат съответните самопризнания. Тези самопризнания за нас нямат
стойност и доказателства, че е било упражнявано насилие спрямо
медиците, има категорично в папките на делото.
Водещ:
И това всъщност не променя, това, което прокурорите са
пледирали във вчерашния ден, не променя доказателствената част.
А. Станков:
Прокурорите си вършат работата, те обвиняват. В крайна
сметка решава съдът.
Водещ:
Фактът, че това дело се разтяга отново във времето след едно
заседание, което ще бъде след почти месец време, създава ли
възможност международният натиск, интернационализацията на този
процес да се увеличи в положителна полза за нашите медици и в
отрицателна за либийската страна?
А. Станков:
Мога да коментирам юридическата страна на въпроса. Ще кажа,
че решението го взима либийският съд. Аз не познавам съд в нито
една държава, който би се поддал на политически натиск. В тоя
смисъл съм убеден, че и либийският съд ще бъде независим и
безпристрастен при взимането на решение.
В същото време международната подкрепа, която получаваме, не
е маловажна, не следва да бъде подценявана в никакъв случай.
Ние изпитваме удовлетворение, че този случай най-после получи
тази гласност, която заслужаваше.
Водещ:
Какви са вашите очаквания за издаването на присъди, защото
има различни тези вече и в, така, полето на международните
интерпретации по този процес? Какви са вашите очаквания поне на
първа инстанция?
А. Станков:
Аз мисля, че, стъпвайки на доказателствата по делото,
единствено възможната присъда е оправдавателна.
Водещ:
Оправдателна присъда за българските медици.
А. Станков:
Да.
Водещ:
Това очаквате вие като министър на правосъдието. Ами, добре,
но това дело все пак има и нов елемент от вчерашния ден, който
си заслужава да бъде по някакъв начин интерпретиран от българска
страна. За пръв път след 16 години, ако не ме лъже паметта,
"Амнести интернешънъл" присъства в либийската страна, и то
именно заради това дело. Това е най-голямата, най-популярната,
най-мощната международна световна правозащитна организация.
Какво очаквате да бъде влиянието, което "Амнести интернешънъл"
би оказала върху този процес в неговата заключителна фаза на
първа инстанция?
А. Станков:
"Амнести интернешънъл" е организация с изключително
международно влияние и авторитет. Появата на "Амнести
интернешънъл" по това дело е свързана с данните, които има по
делото, доказателствата, че нашите медици са изтезавани. Какъв
ще бъде докладът, какви ще бъдат заключенията на "Амнести
интернешънъл" аз мога само да гадая. Очаквам резултата.
Водещ:
Очаквате резултата. Понеже преди малко произведохте, така,
вашата интерпретация, която е и сериозна новина, че всъщност
юридическата полемика по това дело е приключила. . .
А. Станков:
Да, така е.
Водещ:
. . . ако приемем хипотезата, че това дело ще отиде на
следваща инстанция, която в случая е Върховният съд, последната
инстанция в либийската съдебна система, очаквате ли на тази
последна инстанция да бъдат допуснати, т.е. да бъде възобновена
юридическата полемика чрез нови доказателства и нови свидетели
от двете страни?
А. Станков:
Съгласно процедурата в Либия пред Върховния съд не се
допуска събиране и представяне на доказателства. В този смисъл
още веднъж ще подчертая удовлетворението си от активната работа
на защитата и това, че успяхме да съберем пълен кръг от
доказателства, говорещи за невинността. Това е една добра основа
и пред Върховния съд да се пледира в същата посока.
Водещ:
За невинност.
А. Станков:
За невинност. Така че наистина по-голямата част от работата
от юридически план е свършена.
Водещ:
Тоест вие не допускате възможността да бъдат представени
нови доказателства и нови свидетели на Върховен съд.
А. Станков:
Процедурата не позволява.
Водещ:
Процедурата не позволява. Но всичко е възможно реално.
А. Станков:
Ако спазваме закона, не би трябвало.
Водещ:
Министър Станков, можем да сменим засега темата, защото е
очевидно, че около процеса в Либия интерпретациите ще бъдат,
така, показателни и важни вече след като чуем какво ще се случи
на последното заседание, просто защото имаме интересни казуси за
коментари в България, вътрешнополитически план. Един от тях е
тази комисия, вътрешноведомствена, която вчера беше създадена в
Министерския съвет, за разследване на закупуването на
ведомствени жилища от страна на държавната администрация.
Неслучайно заместник, т.е. председател на тази комисия е
заместник-министър на правосъдието. Според вас по някакъв начин
има ли резон в това, което депутатът Кошлуков предлага - ако се
докаже известна нецелесъобразност, не говорим за
незаконосъобразност, при закупуването на тези жилища, да се
поиска тяхното връщане обратно на държавата?
А. Станков:
Трудно ми е да коментирам предложението на г-н Кошлуков, тъй
като не го познавам в детайли, научавам го и аз от медиите. По
принцип задачата на тази комисия е да провери
законосъобразността на процедурата. Самата целесъобразност и,
така, морални аспекти, ако съществуват такива в тези сделки, тая
комисия естествено няма как да проверява и да се занимава с
тях. Ще се въздържа от повече коментари, защото комисията е
председателствана от зам.-министър на правосъдието.
Водещ:
Аз ще ви попитам само нещо, защото вие сте министър на
правосъдието, а по професия сте юрист и съдия. Наскоро имахме
разговор тук с говорителя на правителството дали може да се
приеме априори, че моралът е в закона?
А. Станков:
Законът е един от стожерите на морала. Но в същото време
моралът често пъти може да надхвърли закона и да бъде много
по-стриктен и строг от него.
Водещ:
Моралът да бъде по-сериозен съдник от закона.
А. Станков:
Така е.
Водещ:
Министърът на правосъдието го казва в нашето студио.
Продължаваме сега с един репортаж, който е свързан с вчерашната,
вчерашния пореден редовен 6-годишен доклад на "Коалиция 2000",
която обяви, че корупцията в съдебната система продължава да е
сред най-високите. Сега ще видим още малко по тази тема.
х х х
Водещ:
Ето донякъде как се случва корупцията в България. Просто
хората плащат за това, което по закон трябва да им бъде
свършено. Това въпрос на неинформираност ли е или манталитет?
А. Станков:
Определено имаме проблем с правните познания на българите. И
трябва да се стремим към тяхното повишаване. Например аз често,
много често попадам в ситуацията като министър на правосъдието
да бъда третиран като началник на съдиите например, което
категорично не е вярно. Аз съм представител на изпълнителната
власт. Съдебната власт е независима.
Така че съвсем основателно г-жа Йорданова отбеляза, че една
от причините за корупцията е наистина неинформираността на
гражданите за основни техни права.
Водещ:
Добре, но как пък си обяснявате, че, да речем, ако това е
една от основните причини, винаги едни и същи хора са в този
списък, като професии имам предвид? Ето, тази година отново
полицаите водят с 60 процента, 55 процента от анкетираните
сочат, че всъщност най-корумпираните са хората от съдебната
система - съдии, адвокати и прокурори. Би трябвало да има
обяснение за това. Извън манталитета и непознанието.
А. Станков:
Обвиненията за корупция се съсредоточават в тези постове,
където се упражнява власт. Това е нормално, съвсем разбираемо.
Казано на европейски език, това са постове, в които има
корупционен риск.
Водещ:
Тоест има и корупционни практики обаче, за да са в тези
класации. Или пък рискът ражда практики.
А. Станков:
Ние трябва да обърнем внимание на това, което казват
гражданите. Определено тези социологически проучвания са един
сериозен индикатор за проблеми в тези системи. И в същото време
трябва да обръщаме внимание върху това как го казват. Отново се
връщам на проблема за обучението, за образоваността. Неслучайно
нашата комисия към Министерския съвет за координация на
дейността по противодействие на корупцията напоследък акцентира
върху образованието.
Водещ:
Започнахте кампания в тази посока. . .
А. Станков:
Така е.
Водещ:
. . . разяснителна, сред населението.
А. Станков:
Тогава, когато един човек знае правата си, той ще знае как
да ги упражни. И тогава рискът от корупция ще бъде значително
по-малък.
Водещ:
А как държавата може да се справи с корумпираните в своите
редици? Да речем, и там, където редиците не са нейни, както е в
съдебната система.
А. Станков:
Двата класически подхода - предотвратяване, или както се
казва - превенция, на правен език, и другият е санкция,
наказване. В превенцията определено имаме сериозен напредък.
Стремим се да напреднем и в санкционирането на тези корупционни
действия.
Водещ:
На тези, които упражняват корупционните практики.
А. Станков:
Определено, без да се крия зад това, но разследването на
един подкуп е доста трудно нещо.
Водещ:
Просто защото там винаги има две страни - даваща и взимаща.
А. Станков:
Така е, които са доволни от това, което се е случило.
Водещ:
Като краен резултат.
А. Станков:
Да.
Водещ:
Последен въпрос, свързан е с полемиката между МВР и
прокуратурата за въвеждането на, така, нова терминология в
Наказателнопроцесуалния кодекс - тогава, когато се залови бандит
с взрив, да бъде съден за тероризъм. Смятате ли, че това е
необходимост като промяна в закона?
А. Станков:
Първо искам да кажа, че оценявам много високо желанието на
ген. Борисов да се намери разрешение на тоя въпрос.
Водещ:
Не го отдавате на деформираност в съзнанието от контакт с
жертвите.
А. Станков:
Той мисля, че и главният прокурор го казва доста в по-мек
вид. Не става дума за деформираност, а наистина за едно силно
желание да се реализира тази цел. В същото време и от опита си
на съдия знам, че високите санкции, предвидени в закона, на
практика не решават нищо, без да имаме разкриваемост, без да
имаме наказуемост след това.
Водещ:
Тоест отново се връщаме до стария процес, че първо трябва да
бъдат залавяни престъпниците с годни доказателства, и тогава
вече да бъдат съдени.
А. Станков:
Ефектът, към който се стремим, може да бъде постигнат и с
наказания от по една година лишаване от свобода. Важното е, ако
наистина всеки, който по един или друг начин притежава взрив,
носи взрив и т.н., да бъде разкрит и съответно осъден. И по една
година им стига, убеден съм.
Водещ:
Благодаря на министъра на правосъдието Антон Станков, гост в
"Тази сутрин" по Би Ти Ви. Юридическата полемика според него на
процеса в Либия вече приключи.