Борбата с корупцията опря до президента
(Коментар) - 2004/2/27
Най-добрият начин да се бориш с корупцията е като не й обръщаш внимание. Справедлива или не, това е оценката, която дадоха пред "Новинар" депутати от различни цветове на годишния отчет на парламентарната комисия "Антимафия".
Докладът бе пуснат по кутиите на 25 февруари и видимо оживи народните представители по две причини. Първата е, че на 23 страници ярко проличава как първоначалните идеи за създаване на комисията се разминават с последващата им реализация. И второ, че затвърди поговорката гарван гарвану око не вади.
"Идеята беше в периода след 2001 г. по-големите приватизационни сделки, които са осъществени, да се преразгледат и да се види дали в тях е допусната корупционна практика. Това обаче не се случи", си спомни депутатът Хюсеин Чауш, активен участник в работата на комисията. Действително в доклада няма имена нито на бивши, нито на настоящи министри, зам.-министри, областни управители, уличени в корупция. Просто липсват, ако се изключи споменаването на Гати Ал Джебури, бивш зам.-министър на финансите, като несправедливо очернен от медиите.
За сметка на това комисията си е намерила други занимания, за да запълнят 29-те заседания - посещения на 10 семинара и четене на жалби и сигнали. 355 писмени материали са постъпили в нея, като 261 от тях са на граждани. Оценката в отчета на антимафиотите е направо покъртителна: "значимостта на информацията, постъпила от гражданите, не е висока в преобладаващите случаи.
Само 28 писмени материала са изпратени на ВКП."
В успехите на комисията са отбелязани и два сериозни проблема. Такъв е случаят с водните сдружения. Факт е, че законът за водите бе променен заради социалното напрежение, свързано с ВиК-тата във Велико Търново и Сливен, където водните сдружения спираха водата на гражданите заради неустановен спор на кого да се платят сметките.
Вторият е случаят с ВТУ "Кирил и Методий" - университетът, който има най-много филиали в страната в нарушение на закона за висшето образование. Той даде повод на комисията да поиска от министъра на образованието да назначи проверка и да упражнява по-ефективен контрол върху ВУЗ-те.
Ние имахме за задача да контролираме законите, които произвеждаме, да няма корупционни практики. Установихме, че такива няма, доволен е от работата на колегите си Рамадан Аталай, заместник-председател на комисията. Позицията му обаче не среща особено разбиране. Според колегите му тя не е успяла да наложи на депутатите при определяне на наказанията в законите да обяснява при какви точно случаи се дава долна граница от 500 лв. глоба примерно и при какви - 5000 лв.
Което си е чиста проба предпоставка за корупция.
Любопитен момент е, че в отчета черно на бяло пише, че комисията против корупцията в парламента и тази в МС си съдействат. Как ли? "Като ни изпращат отчетите", пише в документа.
Не че в тях може да се прочете кой знае какво. Правителствената комисия за борба с корупцията също
не успя да разкрие нито един корумпиран висш държавник
вероятно и поради факта, че няма разследващи функции.
Съобщенията, че прокуратурата проверява 8 министри за корупция, оживиха за няколко дена публичното пространство, но после се оказаха недоразумение. Според членовете на правителствената "Антимафия" нито един сериозен сигнал срещу висш държавник не е пристигал при тях.
Вероятно затова и те насочиха вниманието и силите си в друга дейност - назначиха инспекторати за борба с корупцията във ведомствата и разкриха пощенски кутии във всяко министерство. В тях граждани и колеги пускат сигнали срещу чиновници. За миналата година в различните инспекторати без МВР са постъпили 245 сигнала за корупционни действия и са уволнени 43 служители. В рапортите й са разкритите 1139 престъпления по служба и 59 подкупа.
Тази внушителна цифра се дава на фона на едни други, различни констатации.
Само преди дни Коалиция 2000 съобщи, че има застой в борбата с корупцията в сравнение с периода от януари 1999 г. до август 2001 г. и че средният брой на подкупите у нас е 100 000.
Което поражда въпроса: как така при сериозен бюджет и няколко комисии битката срещу корупцията не върви и хората казват, че тя е първостепенен проблем?
Май работата пак опира до президента и до идеята му да се създаде единен независим орган, който да разследва сигналите срещу властимащите. Просто защото гарван гарвану око не вади и по тази проста причина няма как да се очаква властта да разследва сама себе си.
в. Новинар