Дай ми, мамо, митнически стол...
(НОВИНАР) - 2004/7/31
Преди 3 години бе обявена публична дискусия за външно ръководство на митниците. Естествено мненията тогава бяха от твърдото "за" до тоталното отричане дори и на подобен намек. Ако хвърлим поглед върху мненията, изложени тогава по темата, ще видим, че всяко експертно мнение бе завоалирано в политически оттенъци или скрито зад икономически интереси. Бившият финансов министър Муравей Радев категорично отхвърли тази идея с аргумента, че е сменил над 1/3 от митничарите. Бившият ревизор Емил Димитров, водач на старозагорската листа на коалиция "Гергьовден-ВМРО" дни преди изборите коментира, че е твърде опасно мнението, лансирано от представители на царската коалиция, че хора отвън могат да ръководят митниците, а митничарите могат за бъдат мотивирани с високи заплати, ясни правила и жестоки санкции. Браншовиците митничари го удариха на чест, че "отдаването на митниците е обида за България".
Политическото решение на правителството относно договора на Министерството на финансите с английската фирма "Краун ейджънтс" за реформи в митниците предизвика скандал. Електоратът, бизнесът, пък и част от управляващите бяха изненадани зад гърба, а финансовото ведомство някои коментатори определиха като секретно поделение, откъдето излизат само крайни решения. Те пък поставят пред свършен факт обществото, което би трябвало да знае какво ще носи на гърба си.
Основният въпрос тогава и сега е
какво спечели страната и какво загуби от митническа реформа тип "Краун ейджънтс"?
Критиките и съмненията относно ефективността от сътрудничеството с "Краун ейджънтс" бяха резюмирани от експерти на Коалиция 2000 в анализа "Корупция, контрабанда и институционална реформа":
- Според подписания договор се предвиждаше да дойдат 37 служители на фирмата, от които 10 постоянно пребиваващи. С такъв "мощен" екип редица анализатори смятаха, че може само да се констатират нарушения, но не и да се прави митническа реформа, насочена към пресичане на контрабандата, корупцията и трансграничната престъпност;
- Атакуван бе "неубедителният аргумент, че по сделката не е стартирана процедура за обществена поръчка за контрол на митниците, тъй като договорът е свързан с националната сигурност;
- Оспорвано бе правото на Министерството на финансите да сключва договор с частна чуждестранна компания без одобрение от парламента, каквото е изискването на международните договори;
- Изказваха се съмнения за корупционни мотиви при предполагаемото заобикаляне на закона и на процедурите по възлагане на обществени поръчки, както и при определяне на сумата, която ще бъде изплатена на "Агентите на короната" в съответствие с договора (10,830 млн. британски лири или малко над 33 млн. лева по тогавашния курс);
- Съществуваха съмнения относно компетентността на компанията, чийто опит според критиците е натрупан предимно в развиващите се страни на Африка, а не в бившите социалистически държави;
- Отправени бяха обвинения в непрофесионализъм към ръководството на МФ поради липсата на обвързаност между размера на заплащането за услугите на "Краун ейджънтс" и увеличаването на постъпленията за държавния бюджет от дейността на Агенция "Митници". В тази връзка български експерти изтъкваха, че липсват критерии за оценка на дейността на "Агентите на короната";
- Атакувано бе отсъствието на независим мониторинг на дейността на английската компания и на резултатите от нея;
- Основно медиите критикуваха представителите на "Краун ейджънтс", че не предприемат необходимите мерки за своевременно информиране на обществеността за дейността на фирмата въпреки обяснимите изисквания за дискретност. Самото засекретяване на договора се сочи като потвърждение за обвиненията в непрозрачност.
Макар че някои от тези аргументи, особено обвиненията в недостатъчна публичност, имат сериозни основания, не може да се отрече фактът, че част от
най-шумните обвинения бяха израз на партийни и частни интереси
които не съвпадат с националния интерес и с приоритетите на реформата. Така например, след като 50 депутати се обърнаха към Конституционния съд с искането за обявяване на договора за противоконституционен, последният реши, че договорът е частна сделка на държавата и не подлежи на ратифициране от парламента, за което настояваше опозицията.
Сега, когато е факт новият договор с британската консултантска компания "Агенти на короната" на обща стойност 31,5 млн. лева, е много важно какво показват реалните статистически данни. Интересното е, че цената е крайна и отново консултантите няма да получават комисиона, обвързана с нарастването на приходите, както беше досега.
Според сметките на някои анализатори допълнителните приходи през 2002 г. и 2003 г. (при база 2001 г.), когато започват дейността си "Агентите на короната", възлизат на над 900 млн. лева. Реално разходите за издръжката на британските експерти за двете години са за около 18,3 млн. лева, което означава, че за един "похарчен" лев българската държава е прибрала 50. Въпросът е дали повишените приходи са резултат от дейността на консултантите. Едва ли има експерт, който може да заяви това, тъй като - особено през последната година - допълнителните приходи на митницата се дължат на повишените цени на внасяните стоки (примерно на петрола). Но едва ли може да се отрече фактът, че самото присъствие на британските експерти кара родните митничари да бъдат "по-бдителни". Образно казано, когато гостът ти е в къщата, гледаш да я поддържаш чиста и представителна.
Ползата от новия договор с британската компания би била огромна, ако до декември 2006 г. с нейна помощ се доведат докрай усилията:
* по създаване в митническите учреждения на нови информационни масиви и бази данни относно митническите нарушения и престъпления и осигуряване на непрекъснат обмен на информация в реално време между отделните ведомства, пряко ангажирани в борбата с митнически нарушения и престъпления;
* по подобряване координацията между отправните и получаващите митнически учреждения, инфраструктурата и средствата за комуникации;
* по насърчаване на информационния обмен между митническите администрации и подобряване на международното сътрудничество;
* по използване на съществуващата правна база за обмен на информация на международно ниво между митническите администрации.
Иначе "подарената" сума преди две години от около 33 млн. лева на английската фирма много се приближава до една друга сума, която експертите на Коалиция 2000 измериха относно нерегламентираните плащания (разбирай, подкупи) по българските митници за 11 основни стокови групи. Те възлизат на приблизително 34-35 млн. лева. В крайна сметка може да се окаже, че и вълкът е сит, и агнето е цяло.
Автор: Петкан ИЛИЕВ