Скритата икономика като форма на оцеляване
(НОВИНАР) - 2004/7/15
"Само 80 процента от заетите в икономиката лица плащат осигуровки в Националния осигурителен институт"

Изследванията на скритата икономика придобиха особена популярност през последните години, особено във връзка с трансформационните процеси, протичащи в страните от Централна и Източна Европа и Средна Азия. Започналият преход към пазарна икономика в края на 80-те години в тези страни даде допълнителен тласък на изследванията в тази сфера главно поради оживяването на този феномен и превръщането му в широко дискутиран проблем.
Относителният дял на продукта (доходи и печалби) в скритата икономика според редица оценки за света като цяло

възлиза на около 10-12% от световния брутен вътрешен продукт (БВП).

В страните от Третия свят обаче тя надхвърля средно една трета, а в икономиките в преход се колебае на ниво над една четвърт от БВП. Провежданите икономически анализи стигат до извода, че при надхвърляне на дела на скрития сектор над определени критични нива (около 50% от БВП) неговото влияние върху стопанския живот го превръща в първостепенен икономически феномен, регулиращ по своите правила процесите на производство и размяна на създадения национален продукт. Ето защо решаването на социалноикономическите проблеми, произтичащи от явлението "скрита икономика", се определят като едни от най-важните за успеха на пазарния преход.
Един такъв опит да се хвърли известна светлина около този феномен, съпътстващ преходните икономики, е изследването на Центъра за изследване на демокрацията "Скритата икономика в България", което екип от експерти подготви и представя днес в рамките на програмата на Коалиция 2000. Анализирани са различни аспекти на измерването на това явление и един от тях е "Социалното осигуряване и скритата икономика".
Едно от най-характерните проявления на скритата икономика е

избягване плащането на социалноосигурителни вноски

в обществените осигурителни фондове. Като се съпоставят данните на националната статистика за заетостта с данните от персоналния регистър на Националноосигурителния институт към септември 2002 г. се установява, че само 80% от заетите в икономиката се появяват като осигурени лица в НОИ. При това положение, ако допуснем известно "избягване" на осигурителните вноски за нормално (около 10% в световен мащаб), то във фонд "Пенсии" на ДОО за 2002 г. например не постъпват месечно около 4,3% от дължимите осигурителни вноски поради заетост в сектора на скритата икономика.
Като основателна причина за намалението на дела на наетите без договор могат да се смятат предприетите мерки на Министерството на труда и социалната политика от началото на 2003 г. за задължителна регистрация на трудовите договори. По данни на НОИ за първите четири месеца (към май 2003 г.) са

регистрирани над 2,7 млн. трудови договора

от които над 2,2 млн. са вече активни, а 450 хил. са нови договори.
Едва ли може да се приеме, че всички нови трудови договори са за работници от фирми, обявили официално реалната си трудова заетост. Естествено е всеки месец да се прекратяват и сключват нови трудови договори, като част от заетите лица излизат от пазара на труда поради пенсиониране. Освен това, около 85 хил. нови трудови договора са на безработни лица, включени в различни програми за заетост. От общия брой на новорегистрираните трудови договори около 162,5 хил. са на лица, които не са били осигурявани през 2002 г. и за които може да се смята, че са излезли от сектора на скритата икономика.
По данни на НОИ от общия брой на осигурените от работодател лица през 2002 г. 19,4% са били осигурявани до една минимална работна заплата (МРЗ). Анкетното проучване на Агенция "Витоша Рисърч" през март 2003 г. получава аналогични резултати - респондентите са посочили, че 18,8% се осигуряват на база една МРЗ. Общият брой на осигурените лица с осигурителен доход до 50 лв. месечно (1/2 от МРЗ) за 2002 г. е близо 100 хил. души, което е 4,7% от общия брой осигурени лица. От новорегистрираните трудови договори за 2003 г. 34% са на нискоквалифицирани работници и 22% на персонал, зает с услуги, чието декларирано основно трудово възнаграждение е около една МРЗ.
Анализът на данните за осигурените лица и техният осигурителен доход за първите месеци на 2003 г. показва, че около 9% от осигурените лица са наети на непълен работен ден (това обикновено е в отраслите "Търговия, ремонт и техническо обслужване" и "Хотели и ресторанти", и то за персонал, зает с услуги за населението, охрана и търговия). Всички самоосигуряващи се лица (предприемачи, свободни професии) се осигуряват на ниво, близко до минималния осигурителен доход (въведен от 2003 г.), като

почти 50% от самонаетите лица не се осигуряват

в държавната осигурителна система.
Социалните осигуровки според голяма част от предприемачите са значително бреме. Очакванията са със 7-8% да се увеличат осигурителните прагове, тъй като средните заплати са 2-3 пъти по-високи от минималните осигурителни прагове, определени през 2003 г. от синдикатите и работодателите в 55 отрасъла. Обратно на това в редица държави с преходни икономики въпреки трудностите в осигурителните системи се отива към намаляване на социалните данъци с цел стимулиране на бизнеса и домакинствата. В Русия например, където вече трета година се събира подоходен данък по плоска скала в размер на 13%, бе приет наскоро Закон за намаляване на единния социален данък от досегашните 35,6% на 26%. Експертите смятат, че същественото

намаляване на данъчното бреме ще позволи

освободените ресурси да се насочат, от една страна, към увеличаване на работните заплати и респективно на потреблението, а от друга - към разширяване и модернизиране на производството, което ще направи руската икономика по-конкурентоспособна.
У нас подобна мярка засега не може да се очаква, като се има предвид състоянието на пенсионноосигурителната система, освен ако предизборното надлъгване не провокира подобни обещания и действия от страна на управляващите. По-скоро ще се върви към увеличаване на събираемостта чрез засилване на административно-репресивния апарат. Така например в разпоредбите на новия Данъчноосигурителен процесуален кодекс е записано създаването на мегаагенцията Национална агенция по приходите, в която всяко физическо и юридическо лице ще има данъчноосигурителна сметка, където ще се отразява размерът на дължимите данъци и осигурителни вноски, както и лихвите върху тях. Но когато идват избори, възможността от разхлабване на данъчноосигурителната примка нараства и данъкоплатецът може да "намаже" от това.


Автор: Петкан ИЛИЕВ

Go back BG Online