Руслан Стефанов, Център за изследване на демокрацията: Дават се 130 000 подкуп месечно
(НОВИНАР) - 2003/2/11
"Всяко изключение, което се създава със закон, разчитайки на идеята, че хората, които в момента го прилагат са честни, позволява да се използва вратичката в закона от нелегитимни интереси".
- Г-н Стефанов, какво показват последните данни за корупцията у нас според доклада на "Коалиция 2000", върху който сте работил?
- Нивото на корупция у нас не се увеличава в последните месеци, но и не намалява. У нас се дават около 120-130 хил. подкупа месечно. Това показва, че политическата воля е едно, това е началото на противодействието на корупцията, но по-трудното идва след това - практическите стъпки, които да намалят нивото на корупцията. Това изисква всекидневно действие, а и поражда ответно действие на засегнатите интереси. Мисля, че има и в момента такова противодействие, но се надявам политическата воля да бъде по-силна.
- Как може да се пребори корупцията в икономиката, след като не се премахва корупцията в администрацията?
- Основата на съвременната демократична пазарна икономика е личната свобода и сигурност. Тя се гарантира от съда и от полицията, митниците и т.н. Администрацията пък довежда една държавна политика до бизнеса, т.е. за да може политиката да произведе нормалните резултати, трябва администрацията да бъде компетентна, открита, прозрачна.
- Това означава ли, че ако не се реформира първо администрацията, борбата с корупцията в икономиката е обречена?
- Да, до голяма степен. Реформата в администрацията и съдебната система е основополагаща. Нещата могат да вървят и успоредно. Бихме искали да видим намаляване на държавната намеса в икономиката. Сега около 40% са нелихвените разходи на правителството, а ние бихме искали те да са под 30% или под 20%. Тогава бихме били спокойни.
- Как се приемат от корупционна гледна точка последните промени в закона за приватизацията?
- Това е политическо решение, което не мога да коментирам пространно, но всяко изключение, което се създава със закон, разчитайки на идеята, че хората, които в момента го прилагат, са честни, позволява да се използва вратичката в закона от нелегитимни интереси. Основната идея и при масовата приватизация беше хората да получат повече собственост, да имат дял от това, което по времето на социализма са построили, същото беше и с РМД-тата. Но как се опорочиха те! Не винаги законодателните идеи водят до положителен резултат. В случая много трябва да се внимава с подобни изключения, защото сегашното правителство може и да е честно, част от него може да е честно, но е достатъчно да има един човек, който да провали нещата.
- Митниците остават все още институциите, за които има най-голямо съмнение за корупция. Това означава ли, че контролът им от "Краун ейджънтс" не е дал резултат?
- Имахме много вътрешни дискусии сред хората, които подготвихме доклада. Митниците се отвориха значително в последната година и половина в смисъл на публично представяне на данни, хванати повече нарушения на митнически служители, тримесечни доклади. От това може да се види, че има действия, но дали има резултати? Ние като сериозна институция не можем да базираме доклада си на предположение, защото данните за 2002 г. не говорят за радикално подобрение на нещата. Ние искаме да изчакаме още 6 месеца, за да видим стабилен тренд на подобряване на приходите от митниците и данни за хора от митниците, които са изгонени оттам за подкуп, и най-вече да видим спиране на наплива на хора, желаещи да работят в митниците. Когато за едно място там за заплата от 250-300 лв. има 37 кандидата при средно за страната 1:25, мисля, че изводите са очевидни. Хората разчитат на това, че там ще има нерегламентирани плащания. Няма признаци да има политическа протекция на контрабандни канали. Това обаче не означава, че те не съществуват.
- Казахте, че ако искаме да изследваме корупцията, трябва да следваме парите. Къде у нас има най-голяма концентрация на пари?
- В правителството - около 40% от официалния доход в България, а другите места са монополите - държавни и частни. От изследването ни се вижда, че малки частни фирми дават подкупи на големи частни фирми с монополни права. Същото е в банковата система и за това трябва да се загрижат мениджърите в частния сектор.
- В доклада препоръчвате и по-сериозен контрол върху парите, които се разпределят в селското стопанство?
- Хубаво е в тази сфера да има политика поне с тригодишна прогноза. В нея трябва да се предвидят средствата за определени проекти, а после да се направи отчет. През 2002 г. беше променен законът за подпомагане на земеделските производители така, че средствата за селското стопанство вместо 0,15% станаха 0,50% от БВП. В ЕС земеделските субсидии имат таван, а не под, т.е. трябва да се грижим те да не се разрастват, защото ще бъдат тежест на бюджета, както се случва сега в ЕС. Освен това частният бизнес не спи. В момента, в който обявиш, че някъде има повече пари, съответно всички се насочват натам и не може да се каже, че те са тези, които имат нужда най-много от средствата.
- Може ли да се каже какъв е най-новият начин за пране на пари у нас?
- Не можем да установим това, но със сигурност има нужда от контрол в тази област. В България има в момента една неразвита финансова система, която не предполага модерни методи. Предполагам, че най-вече се разчита на старовремските куфарчета с пари, които се пренасят през границата. С развитието на финансовата система ще навлязат и нови методики, което означава, че трябва да се вземат превантивни мерки.