Президентската институция - корона от куриози
(НОВИНАР) - 2000/12/13
Ако днес парламентът трябва да избере президент според правилата от 1990 г., републиката ни със сигурност ще си остане без държавен глава. Преди 10 г. със съгласие от 2/3 между сини и червени д-р Желю Желев влезе на "Дондуков" 2. След 10 ноември 1989 г. решението страната да има председател (президент) бе взето след бурни дебати на Кръглата маса. Както личи и от скобите на титлата, институцията бе създадена като политически компромис. Любопитно е, че нашенското по звучене наименование се брани тогава от крехката опозиция, а наследниците на компартията предпочитат отварящото ни към световните традиции "президент". Още по-любопитно е обаче, че израсналият впоследствие като най-ревностен защитник на президентската република д-р Желю Желев категорично е против залагането на повече правомощия за държавния глава. За първи път Желев споделя идеята си за президентска република в интервю за Би Би Си през 1993 г., откъдето тръгва и традицията капитални за нацията идеи да се издават пред чужди медии. Рожденият ден на интригите около президентската институция обаче е по-рано. Политическите договорки между сините и червените депутати около кандидатурата на д-р Желев покойният патриарх на социалдемокрацията д-р Петър Дертлиев така и не преглътна. Мълвата разнася, че с провала на избора му тогавашните лица на СДС изпълнили поръчката на Луканов да се разбие силната опозиционна партия на Доктора. СДС обаче не случи и с Желев, чиито портрети сини симпатизанти изгориха под прозорците на "Дондуков" 2. А само година по-рано първият лидер на СДС спечели в пряк вот, подкрепен от синята партия. Най-куриозното обаче е, че през 1996 г. защитникът на президентската република Желю Желев бе издигнат като опонент на Петър Стоянов в предварителния вот в ОДС от коалицията Народен съюз (НС). Еволюцията е знаменателна. Точно едната съставка на НС - Демократическата партия, онзи ден поиска президентът да се избира от Народното събрание. Очевидно е, че ако това се случи, предложението президентът да има повече правомощия окончателно ще увехне. Нещо повече - веднъж завинаги ще бъде решено противоречието между оскъдните му конституционни задължения и прекия избор от народа. След изявите на Тодор Кавалджиев, който прави първа копка за чучур или брои прелетните птици, институцията вицепрезидент на мнозина се видя излишна. Но защо след 4-годишното управление на политика с най-висок рейтинг на мушката попадна и самият президент? Изследване на "Витоша рисърч" от юни показва, че проблемът "пряк вот - незначителни права" гласоподавателите решават по различен от демократите начин. 53,3% считат, че президентът трябва да управлява страната. Анкетата е сред граждани и депутати, а разминаването между тях - огромно. Едва 13% от народните избраници са за президентска република и са доволни от сегашното управление. В същото време мнозинството от нашенци смятат, че парламентарната работа сериозно куца. На същото мнение очевидно е и Петър Стоянов, който за разлика от своя предшественик не се изказа категорично по болната тема. Стоянов обаче твърди: "На някои много им се иска да виждат държавния глава в тясно скроената му конституционна дреха - нека президентът окачва ордени и честити Нова година, останалото е наша работа - при това знаем как да я свършим. И ако последното беше вярно, щях да съм най-щастливият президент." Между другото идеите на демократи и земеделци за кардинални промени в управлението са най-разнообразни и противоречиви - и президентът да се излъчва от НС, и референдум за монархията да обявим, и да намалим депутатите, и ВНС с 400 избраници да свикаме. Да не би неусетно да сме се върнали към хаотичния политически кипеж от Кръглата маса?

Go back BG Online