Трябва да "ни пука" за какво плащаме
(ДУМА) - 2007/4/24
Този път Европа наистина няма да ни прости. Сами признахме, че раздаваме под масата под формата на рушвети, подкупи, логистична подкрепа и пр. почти толкова пари, колкото Брюксел ни отпуска по различните европейски фондове и програми. Защо да ни дава, след като имаме пари, но не ги влагаме там, където трябва, а ги използваме, за да купим апетитен терен, диплома, разрешително, снизходителна присъда, нова алинея в закона и пр.
Всеки месец между 120 и 130 000 ненадписани и подозрително издути бели пликчета сменят безмълвно своите притежатели. Констатациите на осмия годишен Доклад за оценка на корупцията, представен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), са повече от безмилостни. За първи път от десет години българските граждани определят корупцията като най-големият проблем, пред който е изправена страната. За наше успокоение не сме номер 1 сред членките на ЕС по корупция, но сме една от държавите, в които корупцията е най-безнаказана. Последното се отнася с най-голяма сила за политическата корупция.
Не е приятно, когато 100 дни след приемането ни в ЕС се констатира, че в България по-скоро можеш да пострадаш в катастрофа, отколкото да бъдеш наказан за подкуп. Вероятността да бъде санкциониран някой за корупция е толкова малка, че всеки подкуп над 34 ст. е изгоден за вземащия, отбелязват от ЦИД. Да не се чудим тогава защо еврокомисарят по правосъдието Франко Фратини бе атакуван от посланиците на Великобритания, Франция, Швеция, Финландия и Холандия в Брюксел с настояване за повече строгост към България и Румъния при наблюдението в областите правосъдие и вътрешен ред.
Едва ли има трезвомислещ човек в България, който да не е наясно, че корупцията не може да бъде ликвидирана. Процесът обаче може да се контролира и вкара в определени рамки, каквато е европейската практика. Затова онези държави, които са малко по-далеч от Балканския полуостров, са въвели от години ясни правила. За лобизъм, за регулиране на различните режими, за контролиране на своите избраници и държавни ръководители и пр. Просто трябва и ние да ги въведем, да ги спазваме и да сложим ред в обществените си отношения. Иначе има още много да се чудим защо народът се отвращава от политиците, защо все повече хора предпочитат да отидат за гъби, отколкото пред избирателните урни.
Ако българските политици и държавници, ако всеки от нас не предприеме решителни стъпки за противопоставяне на практиката "за да получиш, първо трябва да дадеш",размахващата и без това заплашително пръст Европа ще ни остави без право на избор. И без пари, разбира се. Затова е време на всички нас да започне да "ни пука" за какво даваме парите си.
Автор: Ина Михайлова