Страшни приказки за евроинтеграцията
(ДУМА) - 2003/5/21
Страшни приказки за евроинтеграцията

Истината е при папките

Д-р Пламен Пъчев

Малките и средни фирми, популярни и у нас със събирателното понятие "малък бизнес", неслучайно се смятат за гръбнак на пазарната икономика и социална среда на демокрацията. В съвременната структура на пазарното стопанство тези фирми изцяло държат в ръцете си системата на услугите, работят като поддоставчици на големите концерни и често са извор на новости и иновационни решения.
Тъй като в малкия бизнес основна фигура пък е предприемчивата личност, то в социален план подобни хора обикновено с енергия, идеи и трудолюбие реализират стопанските си начинания в непрестанно съперничество с конкурентите. Ето защо те трудно могат да бъдат заблудени в сферата на икономиката и политиката, да бъдат "купени" или просто "употребени". На пръв поглед, истински мислещи и активни хора, достойни да поведат обществото в процеса на стопанската евроинтеграция.
Но тук именно се коренят и проблемите на българския дребен частен бизнес, който успя с неимоверни трудности през изминалите години да си извоюва място под слънцето и да се превърне както в алтернатива на големите и тромави стопански фирми, така и на държавните монополи. Често въпреки отношението на държавата към него...
Имам позната, която работи в данъчното ведомство. За нея частният предприемач в повечето случаи е човек, който си крие доходите, кара скъпа кола и изкарва парите си едва ли не даром. Ако обаче човек навлезе по-надълбоко в проблемите на взаимоотношенията между малкия бизнес и държавата, картината изглежда доста по-различна. Не че няма шмекери, недоучки, съвременни "чорбаджии изедници" или даже откровени стопански престъпници. Но можем ли да причислим към тази група всички собственици на тези над 270 хил. малки и средни частни фирми, които функционират днес на нашия пазар? Естествено, че не!
И за да не бъдем голословни, ще се опитаме да отговорим накратко на въпроса - на основата на реално съществуващи лица и фирми - провежда ли се у нас насърчителна политика спрямо малкия бизнес и как решава държавата проблемите, с които дребният бизнесмен всекидневно се сблъсква.
Първи случай - приятен на външност и очевидно добре образован бизнесмен представя в едно телевизионно предаване своята фирма за производство на папки, тефтери и визитници. Започнал заедно с колегата си икономист с внос на канцеларски стоки веднага след падането на Живков. След първите успехи разбрал, че всичко на света, което се ползва в един офис, не може да бъде изтъргувано и не е редно елементарни стоки като карфици, тиксо и моливи да идват от другия край на света. Логично и до голяма степен патриотично... Започнал сам да произвежда. Според него - добре и качествено. И сега внимание, все пак говори икономист, фирмаджия производител и човек с дългогодишен бизнесстаж, който освен себе си и съдружника си, храни още десетина работници.
Първият проблем пред фирмата му - организацията и провеждането на търговете за обществени поръчки. Посягаме към последното издание на "Коалиция 2000", което изучава равнището на корупция у нас. Четем вътре буквално: "Всяка втора фирма у нас през 2002 г. е давала процент от стойността на проекта като подкуп на чиновниците, за да спечели конкурса." И още: "Средно 130 хил. подкупа месечно се дават на чиновници на различни нива. Дневно се искат 6 хил. подкупа."
Но да чуем предприемача по-нататък. Според него папките и другите стоки, които той сега произвежда, идват масово и от Далечния изток. За вносна папка обаче търговецът плаща мито върху 3 (три) цента единична стойност (!?), докато само материалите в продукта струват повече от лев и двадесет - т.е. 60 цента. За това кой точно държавен чиновник, от коя служба и партия се облажва от укритите мита, убивайки местното производство, можем само да гадаем. И отново предприемачът - "у нас няма система за едрова търговия. Даже и големите западни търговски вериги възприеха системата на гаражно-кокошкарските инцидентни покупки от този, който им похлопа на вратата, вместо между клиента и производителя да застане опитният търговец гросист, даващ поръчки на производителя на основата на проучване на състоянието на пазара. И най-накрая, на въпроса какво и как българският бизнес трябва да отчислява в полза на държавата, предприемачът философски заключава - "мога да дам за хазната всички постъпления над елементарните ми и лесно изчислими разходи по производството, което държавата с нейната икономическа политика ми помага да реализирам. Но мога да дам само това, което имам..."
Друг предприемач пък се жалва, че в "зората на демокрацията", когато се заел с бизнеса си, нямал мира от мутрите. Пресилени или не, неговите думи буквално са: "Опитах се да се опра на полицията, но такава не съществуваше. Не ми оставаше нищо друго освен да работя, да стискам зъби и да плащам." По-късно се заел да отваря магазин. "Цикълът" за старта на това начинание бил 8 месеца, плюс цели 50 (петдесет) документа. Коментарът на човечеца по въпроса обаче е много интересен за нас в случая. Той риторически пита: "И знаете ли както стана, когато най-сетне отворих магазина? Нищо и половина, защото пазарната ситуация се беше изменила, а при това аз си бях изхарчил и парите."
Неговото обобщение е, че взаимоотношенията на дребния предприемач с държавата трябва да са нещо като бизнес. Предприемачът е длъжен да плаща под формата на данъци и отчисления за рамката (т.е. за политиката на държавата за подпомагане на малкия бизнес и предприемачеството), от която се нуждае той, за да работи нормално. Впрочем тази рамка не е златна, а съвсем проста - нормални условия за дейността, закони, които се спазват, и изкореняване на корупцията в полицията и съдебната система. Ако обаче държавата чрез нейната политика не осигури тези условия за бизнеса, той е в правото си да не плаща.
Има и такива като например бизнесменът Димитър Костов, които охотно плащат на политическите сили с надеждата, че това ще допринесе за изготвянето и провеждането на съответната политика от полза на голямата социална група на предприемачите. По-точно - охотно са плащали. В едно скорошно пространно интервю този износител на зеленчуци от Пловдив разочаровано агитира: "Не давайте пари на партиите, защото много ще ви огорчат. Истината е, че политиците отиват във властта, за да забогатеят."
И да, и не, г-н Костов! Истината е, че бизнесът се нуждае от ефективна и националноотговорна икономическа политика. И за да я получи, трябва добре да си отваря очите кои политици поддържа. За хората от "малкия бизнес" преценката е много лесна!Страшни приказки за евроинтеграцията

Истината е при папките

Д-р Пламен Пъчев

Малките и средни фирми, популярни и у нас със събирателното понятие "малък бизнес", неслучайно се смятат за гръбнак на пазарната икономика и социална среда на демокрацията. В съвременната структура на пазарното стопанство тези фирми изцяло държат в ръцете си системата на услугите, работят като поддоставчици на големите концерни и често са извор на новости и иновационни решения.
Тъй като в малкия бизнес основна фигура пък е предприемчивата личност, то в социален план подобни хора обикновено с енергия, идеи и трудолюбие реализират стопанските си начинания в непрестанно съперничество с конкурентите. Ето защо те трудно могат да бъдат заблудени в сферата на икономиката и политиката, да бъдат "купени" или просто "употребени". На пръв поглед, истински мислещи и активни хора, достойни да поведат обществото в процеса на стопанската евроинтеграция.
Но тук именно се коренят и проблемите на българския дребен частен бизнес, който успя с неимоверни трудности през изминалите години да си извоюва място под слънцето и да се превърне както в алтернатива на големите и тромави стопански фирми, така и на държавните монополи. Често въпреки отношението на държавата към него...
Имам позната, която работи в данъчното ведомство. За нея частният предприемач в повечето случаи е човек, който си крие доходите, кара скъпа кола и изкарва парите си едва ли не даром. Ако обаче човек навлезе по-надълбоко в проблемите на взаимоотношенията между малкия бизнес и държавата, картината изглежда доста по-различна. Не че няма шмекери, недоучки, съвременни "чорбаджии изедници" или даже откровени стопански престъпници. Но можем ли да причислим към тази група всички собственици на тези над 270 хил. малки и средни частни фирми, които функционират днес на нашия пазар? Естествено, че не!
И за да не бъдем голословни, ще се опитаме да отговорим накратко на въпроса - на основата на реално съществуващи лица и фирми - провежда ли се у нас насърчителна политика спрямо малкия бизнес и как решава държавата проблемите, с които дребният бизнесмен всекидневно се сблъсква.
Първи случай - приятен на външност и очевидно добре образован бизнесмен представя в едно телевизионно предаване своята фирма за производство на папки, тефтери и визитници. Започнал заедно с колегата си икономист с внос на канцеларски стоки веднага след падането на Живков. След първите успехи разбрал, че всичко на света, което се ползва в един офис, не може да бъде изтъргувано и не е редно елементарни стоки като карфици, тиксо и моливи да идват от другия край на света. Логично и до голяма степен патриотично... Започнал сам да произвежда. Според него - добре и качествено. И сега внимание, все пак говори икономист, фирмаджия производител и човек с дългогодишен бизнесстаж, който освен себе си и съдружника си, храни още десетина работници.
Първият проблем пред фирмата му - организацията и провеждането на търговете за обществени поръчки. Посягаме към последното издание на "Коалиция 2000", което изучава равнището на корупция у нас. Четем вътре буквално: "Всяка втора фирма у нас през 2002 г. е давала процент от стойността на проекта като подкуп на чиновниците, за да спечели конкурса." И още: "Средно 130 хил. подкупа месечно се дават на чиновници на различни нива. Дневно се искат 6 хил. подкупа."
Но да чуем предприемача по-нататък. Според него папките и другите стоки, които той сега произвежда, идват масово и от Далечния изток. За вносна папка обаче търговецът плаща мито върху 3 (три) цента единична стойност (!?), докато само материалите в продукта струват повече от лев и двадесет - т.е. 60 цента. За това кой точно държавен чиновник, от коя служба и партия се облажва от укритите мита, убивайки местното производство, можем само да гадаем. И отново предприемачът - "у нас няма система за едрова търговия. Даже и големите западни търговски вериги възприеха системата на гаражно-кокошкарските инцидентни покупки от този, който им похлопа на вратата, вместо между клиента и производителя да застане опитният търговец гросист, даващ поръчки на производителя на основата на проучване на състоянието на пазара. И най-накрая, на въпроса какво и как българският бизнес трябва да отчислява в полза на държавата, предприемачът философски заключава - "мога да дам за хазната всички постъпления над елементарните ми и лесно изчислими разходи по производството, което държавата с нейната икономическа политика ми помага да реализирам. Но мога да дам само това, което имам..."
Друг предприемач пък се жалва, че в "зората на демокрацията", когато се заел с бизнеса си, нямал мира от мутрите. Пресилени или не, неговите думи буквално са: "Опитах се да се опра на полицията, но такава не съществуваше. Не ми оставаше нищо друго освен да работя, да стискам зъби и да плащам." По-късно се заел да отваря магазин. "Цикълът" за старта на това начинание бил 8 месеца, плюс цели 50 (петдесет) документа. Коментарът на човечеца по въпроса обаче е много интересен за нас в случая. Той риторически пита: "И знаете ли както стана, когато най-сетне отворих магазина? Нищо и половина, защото пазарната ситуация се беше изменила, а при това аз си бях изхарчил и парите."
Неговото обобщение е, че взаимоотношенията на дребния предприемач с държавата трябва да са нещо като бизнес. Предприемачът е длъжен да плаща под формата на данъци и отчисления за рамката (т.е. за политиката на държавата за подпомагане на малкия бизнес и предприемачеството), от която се нуждае той, за да работи нормално. Впрочем тази рамка не е златна, а съвсем проста - нормални условия за дейността, закони, които се спазват, и изкореняване на корупцията в полицията и съдебната система. Ако обаче държавата чрез нейната политика не осигури тези условия за бизнеса, той е в правото си да не плаща.
Има и такива като например бизнесменът Димитър Костов, които охотно плащат на политическите сили с надеждата, че това ще допринесе за изготвянето и провеждането на съответната политика от полза на голямата социална група на предприемачите. По-точно - охотно са плащали. В едно скорошно пространно интервю този износител на зеленчуци от Пловдив разочаровано агитира: "Не давайте пари на партиите, защото много ще ви огорчат. Истината е, че политиците отиват във властта, за да забогатеят."
И да, и не, г-н Костов! Истината е, че бизнесът се нуждае от ефективна и националноотговорна икономическа политика. И за да я получи, трябва добре да си отваря очите кои политици поддържа. За хората от "малкия бизнес" преценката е много лесна!

Go back BG Online