Рушветите са по-малко, но и по-тлъсти
(ТРУД) - 2005/2/21
Годишният доклад на Коалиция 2000 е озаглавен "Антикорупционните реформи в България" и обобщава оценки за положението от 1997 г. досега. Документът, който ще бъде представен официално днес, е от 127 страници - същинска книга с много данни и изводи.
Коалиция 2000, възникнала през 1997 г. по идея на български неправителствени организации, сериозно и системно изследва корупцията у нас и предлага мерки против нея. Нейната система за мониторинг на корупцията е международно призната и се използва в цяла Югоизточна Европа. Тя позволява да се следи и реалната корупция, и т. нар. корупционен натиск.
Тук публикуваме отделни данни и изводи от доклада на Коалиция 2000.


Основната тенденция след 1997 г. е постепенно намаляване на корупцията. Данни на международната организация Трансперънси Интернешънъл за 1998-2004 г. показват, че България от страна със системни корупционни проблеми (индекс по-малък от 3) върви към умерена степен на разпространение на корупцията (индекс 4,1).
България е в по-благо-приятна позиция от редица страни, включително членки на ЕС като Словакия, Латвия и Полша.
Осъществените корупционни сделки са намалели около два пъти. Ако през 1998 г. средномесечният брой признати от български граждани участия в корупционни взаимодействия е в интервала 180-200 хиляди месечно, през 2004 г. той варира около 80 - 90 хиляди. Това намаление се усеща по-чувствително по отношение на "малката" корупция, която се проявява при взаимодействието на гражданите със служителите в администрация. Обаче корупцията в стопанската сфера остава сериозен проблем.
Като цяло равнището й в бизнессектора е над два пъти по-високо, отколкото сред населението.
Редица показатели сочат, че корупцията променя формите си, но за сериозното й ограничаване още е рано да се говори.
Показателно е, че се покачва размерът на корупционните сделки - за някои такива услуги, макар и по-малко на брой, той се увеличава значително. Това говори за концентрация и "изкристализиране" на корупционните практики. Съответно и "таксите" се повишават.
В края на 2004 г.беше регистрирана стагнация и дори леко увеличение в реалното разпространение на корупцията в сравнение с достигнатото в началото на годината равнище. При някои професионални категории се е повишил и т. нар. корупционен натиск, който като цяло отслабва в периода 1998-2004 г. Това са сериозни сигнали, че предприеманите досега антикорупционни мерки вече изчерпват своя потенциал.
Същевременно обществената нетърпимост към корупцията се запазва и дори расте. Към края на 2004 г. хората я класират на трето място сред проблемите на България - след безработицата и ниските доходи. Едва на четвърто място идва престъпността, а други болезнени въпроси, какъвто е здравеопазването, са доста по-назад.


Плюс - минус
• От 1998 до 2004 г. делът на скритата (сива и черна) икономика в брутния вътрешен продукт намалява от около 1/3 на приблизително 1/4.
• В различни икономически сектори между 30% и 50% от спечелените обществени поръчки се съпровождат от корупционни плащания. "Цената" в масовия случай е в рамките на 3-10% от сумата по договора.
• 9,4% от данъчните служители признават анонимно, че поне веднъж са приемали пари или "подарък".
• От всички сигнали за корупция, постъпили през 2004 г. в администрацията (503), най-много има в:районните центрове по здравеопазване - 146; Агенция "Митници" -134; Министерство на вътрешните работи - 49, Главна данъчна дирекция - 30.
• Бизнесът в България все още не изявява ясна антикорупционна позиция - едва 17-18% от фирмите през 2003 г. категорично заявяват, че не биха платили подкуп в никакъв случай. През 2004 г. този дял намалява още повече - на 13,4%.
• През април 2004 г. 7,9% от анкетираните бизнесмени са казали, че често им пропадат сделки, защото конкурент е дал подкуп. Най-масово е било подобно "оплакване" през октомври 2000 г. - 15,4 на сто.



В Народното събрание
Пазарлъци на тъмно
• При избора на институции като Сметната палата, омбудсмана и т. н. вотът на депутатите често е доминиран от задкулисни пазарлъци, движени от политически и икономически интереси, отбелязва Коалиция 2000.
• Не е създадена комисия по парламентарна етика, която да регистрира случаи на конфликти на интереси и да разглежда сигнали за нарушения на народни представители.
• Парламентарният контрол за корупция в изпълнителната власт е инцидентен и ниско ефективен. От началото на мандата на това Народно събрание до края на 2004 г. са отправени общо 10 питания, свързани със съмнения за корупция. Само шест депутати за същия период са отправили питания във връзка с обществени поръчки.
• Създадените в 39-ото НС анкетни комисии за проучване на съмнения за корупция в изпълнителната власт бяха рутинно използвани за политически цели и не изпълниха предназначението си.
• Парламентът не реагира на явни конфликти на интереси в законодателната и изпълнителната власт, което засилва обществените представи за корупция по най-високите етажи на властта.


Безнаказаност
Наказателните дела и присъдите за корупционни престъпления са нищожно малко. Средномесечно корупционните сделки през 2003 г. са бил и около 100 000, а за подкуп и престъпления по служба са осъдени 75 души. За първата половина на 2004 г. съотношението е 80-90 000 към 71. При това се наказват главно маловажни случаи. От началото на 2002 г. до средата на 2004 г.само по 7дела за подкуп съдът е наложил лишаване от свобода над 3 г. и само в един от тези случаи наказанието е над 10 години.



МВР взема най-явни мерки
Първенец, но не отличник
Министерството на вътрешните работи - въпреки високата секретност в работата му - предоставя на обществото най-много информация за вътрешните си антикорупционни мерки. В това отношение то е на първо място сред държавните институции.
В периода 2003-2004 г. МВР обявява най-много вътрешно разследвани и предадени на прокуратурата свои служители.
Обаче при направения в средата на 2004 г. преглед бяха установени проблеми, сред които:
• ръст на корупцията на ниско ниво в МВР;
• при сегашната организация основно се разкриват извършители с нисък служебен статус;
• корупционните действия се разкриват на базата на случайно получена информация;
• най-значимите и тежки случаи на корупция остават неразкрити.
Впрочем в доклада на Коалиция 2000 се посочва, че изобщо "предприетите от правителството действия са насочени главно към ограничаване на "малката" корупция на no-ниските етажи на държавната власт и в по-малка степен съдържат конкретни мерки за противодействие на "голямата" политическа корупция."


Автор: Николай ГОЛЕМАНОВ

Go back BG Online