Джордж Робъртсън, генерален секретар на НАТО: Чака ви голямо бъдеще
(ТРУД) - 2003/9/5
Днес президентът Георги Първанов ще награди генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън с най-високото българско държавно отличие - орден „Стара планина" I степен. Гостът е в България за участие в международната конференция „Към общ дневен ред на сигурността в Югоизточна Европа". Това може и да е последната му визита в София, преди да се оттегли от поста си на 1 януари 2004 г. Лорд Робъртсън бе любезен да разговаря с Бетина Жотева, кореспондент на „Труд" В Брюксел.


- Лорд Робъртсън, лятната ваканция ви се е отразила добре, изглеждате освежен.
- Благодаря. Имах нужда. Спах доста, играх голф.
- Напредвате ли в голфа?
- Много малко. Трудна работа. Съвсем в началото съм.
- Е, ще имате повече време да играете, след като...
- Се оттегля? Надявам се.
- Днес президентът Георги Първанов трябва да ви връчи най-високото българско държавно отличие - орден „Стара планина"I степен.
- Разбрах и съм много развълнуван. Чувствам го като изключителна чест, оказана ми отстрана, с която имах и имам толкова много да върша. Говоря и за 4-те години в НАТО, и за времето, когато бях военен министър на Великобритания.
- Как изглеждаше България оттук, от този кабинет в Брюксел?
- Ние гледахме България с много различни очи. Да започна от студената война. Без да преувеличавам, на България се гледаше като на една от най-мрачните комунистически страни. Във Великобритания, когато се кажеше „България", хората си представяха Георги Марков и отровния чадър. Или виждаха това, което наричате апаратчик, дето прилича на задница на трактор и като го срещнеш, ти носи бутилка тежко вино. Така беше - нямаше лъч светлина.
А вижте сега колко жизнена е България, какво голямо бъдеще я очаква и колко здраво работи затова. Колко неимоверни усилия полага, за да бъде в Европа, където всъщност й е мястото, колко значими следи оставя вече България в международния живот. И - от моя гледна точка, колко сериозен принос има тя за опазването на мира и стабилността вече на много места по света. Догодина ставате член на НАТО, а после и на ЕС. Това е напълно преобразена държава.
Когато срещаш лидерите й днес, виждаш млади, ерудирани, ентусиазирани хора, които искат да направят страната си просперираща и стабилна. Това е огромна промяна. Очарован съм. Имам много добри приятели от България.
- А какво очаквате от София в близко бъдеще?
- Трябва да работите още много, за да достигнете високите стандарти като пълноправен член на НАТО. Имаше области, където притесненията бяха налице - опазването на класифицираната информация, например.
Обаче от българското правителство помолиха: „Кажете, какво е необходимо да направим?" Ние им казахме и то беше сторено. Много сме доволни от постигнатото. Модернизацията на въоръжените сили също стои на дневен ред. Нивото трябва да бъде високо, да се поддържа и да отговаря на това, което НАТО прави. В момента български войски са разположени на различни места по света. Това никога не е ставало преди. И те са много ефективни и са сред най-добрите от новите страни, които ще влязат в НАТО. Повярвайте ми, това е забелязано навсякъде. Вярвам също, че контингентите ви по света ще се увеличават.
- Смятате ли, че е добра идея България да се намесва в цивилното управление в Ирак?
- Да. Ирак е голямо предизвикателство и за военна, и за цивилна намеса. Някои страни нямат възможност да участват с военни сили, но пък могат да помогнат в цивилното управление. Голяма част от бившите комунистически страни излязоха от режим на авто-ритаризъм, какъвто имаше в Ирак, и направиха страните си демократични и стабилни. Багдад се нуждае от същото. Затова подобна намеса там е много важна.
От друга страна, България е балканска държава, а Балканите преди 7 г. бяха най-големият проблем, пред който сме се изправяли. Това беше Ирак на 90-те. Стабилността, която беше постигната там, до голяма степен се дължи и на държави като България. Затова е добре този опит да бъде предаден в Афганистан и в Ирак.
- Как виждате ролята на НАТО в Ирак?
- Това е за бъдещето. Засега не са взимани никакви решения. Позицията на алианса е да помага на отделни страни, които искат да участват в Ирак. Но ситуацията се мени непрекъснато. Ето сега говорим за нова резолюция на ООН. Гледах по телевизията официалната церемония, на която Полша пое контрола на многонационалната дивизия. А Варшава е в състояние да го направи, защото НАТО й помогна в области, в които тя не можеше да се справи сама. Ако други страни пожелаят, ще подкрепим и тях.
- Въпросът ми е дали НАТО ще се намеси в Ирак?
- Ние се намесихме. Преминахме първия мост, но има още един, докато се стигне до пълен контрол на НАТО. Това обаче ще зависи от страните членки. Следващите седмици са важни - ООН се готови за нова резолюция и трябва да видим дали държавите са готови да променят нещо.
- Има ли планове за разполагане на бази на НАТО в България?
- Не, няма такива планове.
- Да, но тук вероятно ще има американски бази.
- Вярно е, че американците разглеждат глобално възможностите за предислоциране на войските им зад граница, но са още доста далеч от окончателно решение.
- Кое от свършеното по време на мандата си смятате за свое най-голямо постижение?
- О-о-о - самият факт, че прекарах тук 4 г., когато НАТО толкова се промени. Реформирахме военната доктрина, смисъла на понятието военни способности, взаимоотношенията с партньорите ни. Ами смесеният комитет НАТО-Русия или сътрудничеството със средиземноморските държави? И все пак аз съм пристрастен към разширяването. Най-голямото разширяване на НАТО в историята със седем нови членки е факт. Като погледна назад, това наистина е най-значителното постижение за моя мандат.
- А какво не успяхте да свършите?
- Доста работи - вътрешните реформи, усъвършенстването на отношенията с Русия, да видя новите членки на нивото на останалите. Трябва още да развиваме военните способности, нужни са ни още бойци, готови да бъдат разполага-ни бързо там, където е необходимо. Имаме над 2 млн. души в униформи, но малка част от тях са използваеми за новите предизвикателства. Трябва много да се трудим за това. Работата съвсем не е свършена, но наистина НАТО, която ще напусна, е съвсем различна от тази, която наследих.
- Как си представяте алианса примерно след 2 години?
- Очаквам да видя организация, която продължава да се развива и подобрява. Това ще има голямо значение. Преди години, когато хората четяха за НАТО, се питаха: „Това сега за какво е?" Смятам, че Балканите и Афганистан са достатъчни като обяснение. Най-важното е алиансът да запази своята ефикасност, така че да бъде сигурно, че и след 10 години механизмът ще работи.
- Кой ще ви наследи?
- Не зная. Наистина не зная, но се надявам, че до края на този месец ще се разбере.
- А какво очаквате от наследника си на поста?
- Да продължава със същото темпо и да поддържа организацията работеща. Да държи двете страни на Атлантика заедно и да поддържа общия интерес. Да продължава да генерира сигурност и стабилност. Това са нашите продукти и аз мисля,че хората в България вече знаят какво е това, но още не са го усетили. Това време ще дойде съвсем скоро.
Представяте ли си преди 10 години някой на улицата в София да беше казал, че България ще стане член на НАТО? Какъв би бил коментарът - че е луд! Не е ли така? Вярно, че от лудостта до реалността минаха няколко години, но това стана.
- Какво ще правите догодина?
- Ще работя в частния бизнес като зам.-председател на голяма телекомуникационна компания. Но аз винаги ще остана с новините от НАТО. Ще съм обвързан винаги. А, ще играя и голф.


Go back BG Online