Властта трябва да е образована
(ТРУД) - 2004/4/6
От днес започваме поредицата "Час по политика". С нея в. " Труд" иска да предизвика обществена дискусия за образованието, поведението, морала, достойнствата и приноса на политиците за развитието на обществените отношения. Като се знаят резултатите от прехода и немалкото некачествени закони и некомпетентни решения, е явно, че на българските политици още не достигат знания и умения.
Няма място за парад на засегнати честолюбия; проблемът е почти математически ясен. В началото на прехода импровизациите и аматьорството бяха неизбежни, дори донякъде полезни. 15 години no-късно те са недопустими. Политиката не е нещо, в което "всеки може да се пробва".
"Политика и морал", "прагматизъм и реализъм", "наследници в политиката" "случайности в упражняването на властта" са някои от темите, които "Труд" смята да включи в откритата дискусия в Часа по политика.



Във всички времена е било ясно, че от неграмотен човек добър политик и държавник не става. А от политиците и държавниците зависят най-много неща в обществото, от грешките и глупостите им страдат милиони. От тях се очаква да имат достатъчно знания, за да ръководят и управляват ефективно. Иначе държавата им е обречена.
Но и не от вчера се спори дали едното образование прави добрия политик. В античността Протагор (б.р. - гръцки мислител и оратор, ок. 485-411 пр. Хр.) смята, че всеки гражданин би могъл да се научи да бъде политик. А големият философ Платон (ок. 428 - 348 пр. Хр.) твърди, че не е така, че са необходими съответни качества, но съчетани и с най-доброто възможно образование, което да направи политика и най-учения човек.
Класическата представа за управляващия е, че той трябва да е най-знаещият, най-подготвеният, за да съди най-добре и взема най-адекватни решения. През XIX и особено през XX век все по-голямо внимание се отделя на специализиран тип познание - на първо място право, и в развитите страни голямата част от политиците са юристи. С развитието на кейнсианската държава (от английския икономист Джон Кейнс, 1883 - 1946, обосновал известно правителствено регулиране на пазарната икономика) се обръща внимание и на икономическата подготовка.
Постепенно все по-голямо значение се отдава на специализираното политологическо образование - за особеностите, закономерностите на функциониране на политическата система и всяка институция. А тъй като политикът се занимава с всички основни проблеми на обществото, се предполага, че му трябва универсална подготовка.
Днес във всички страни общото образователно равнище нараства. Това обхваща милиони хора и се очаква, че политикът ще има поне висше образование, ако не и по-високо. То му носи допълнителен авторитет, а и в един ускоряваща се и все по-сложна реалност успешното управление изисква повече и постоянно обновявани знания. Още повече журналистите, а и политическите опоненти, в днешния глобален свят хващат всеки гаф, всяка неграмотност на политика и го правят за смях. Пословичен стана навремето американският вицепрезидент Дан Куейл (род. 1946, републиканец, управлявал с Джордж Буш - баща, през 1989 -1993 г.), за чиито неграмотност в САЩ се издаваше цял вестник. У нас един от най-забавните политически персонажи на прехода стана Васил Михайлов-Нубиеца (лекар, бивш депутат от СДС, който провокиран от екип на тв шоу, бе изразил готовност за развитие на отношенията между България и несъществуващата държава Нубия). А българският парламент непрекъснато ни поднася потискащи примери на неграмотност и некомпетентност на попаднали там случайно хора.
В геополитическите битки от последните два века онази велика сила, която успее да подготви по-голяма част от политическия и интелектуален елит на останалия свят, има допълнителни гаранции за влияние. Разбира се, нерядко е възможен обратен ефект, както става днес с редица дейци на радикалния ислям, завършили образование в развити западни страни. Навремето казваха, че най-антиамерикански са настроени лидерите от Африка, завършили в САЩ, а най-антисъветски - излезлите от московския университет "Патрис Лумумба".
След 9 септември 1944 г. дошлите на власт комунисти трескаво създават "рабфакове" (работнически факултети) за бързо обучаване на нужните им кадри, а после изграждат могъщата структура АОНСУ (Академия за обществени науки и социално управление) с три специалности -управление на икономиката, на политиката и на идеологията -през които минават голяма част от активистите.
Радикалните промени след 1989 г. отново изведоха на преден план проблема с образованието на политиците, както става по начало в такива периоди. Активна роля в тези промени изигра интелектуалният елит, включително много научни работници, втурнали се в политиката, но с никакъв политически опит. Техният брой бе огромен във Великото народно събрание. (От 400 души 112 бяха с научни степени и звания - 28%.) БСП излъчи дори двама академици, които станаха председатели на парламента - Николай Тодоров и Благовест Сендов.
Двамата лидери, с които протекоха първите години на промяна -Лилов и Желев - бяха доктори, Петър Берон и Иван Костов също са със степени и звания. Несменяемият лидер на ДПС Ахмед Доган е доктор по философия и в момента пише фундаментален труд по политология. Президентът Георги Първанов е доктор по история и старши научен сътрудник, а МВР има в момента най-образования екип в историята си.
Новите геополитически ориентации и особености на политическата система промениха и посоката, от която тръгнаха стипендии, финанси и символен авторитет за политици и участници в управлението. По-рано идваха главно от СССР, сега главно от САЩ. Ключовите фигури и от двете страни на политическата палитра вече получават допълнително западна квалификация. На специализация в САЩ Надежда Михайлова допълни филологическото си образование с азбука на политиката по американски. Сергей Станишев получи допълнителен бонус при липсата си на какъвто и да е практически стаж в политиката, като добави към докторската си степен по история от Москва едногодишен престой и специализация в Лондон, в престижен институт по икономика и политически науки.
Няма една-единствена специалност, от която идват политиците, но традиционно правото се възприема като най-значимо за такава кариера. Промените, които политизираха силно обществото през 90-те години, направиха модна политологията и сега десетина университета у нас бълват по специалността бакалаври и магистри, надяващи се да станат политици.
Вузовете обаче са за дългосрочно и базисно обучение на политици. Различни американски институции като Американската агенция за развитие и Държавния департамент, започнаха да канят обещаващи политици на посещение, обмен на опит и краткосрочно обучение в САЩ. През юни 2002 г. американското правителство финансира със 100 000 долара няколкомесечно Училище за политика в Пампорово по съвместен проект на Нов български университет, фондациите "Отворено общество" и "Свободна и демократична България", както и на Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа. Обучението там започна с лекция на американския посланик Пардю, участие взе и шефът на отдела за Югоизточна Европа при Центъра за стратегически изследвания във Вашингтон Януш Бугайски. В школата бяха събрани 40 души като големите партийни централи бяха изпратили по 8 от своите по-надеждни активисти.
Основните фондации на германските партии са особено активни при провеждане на курсове и семинари за наши политици от дясно и ляво, и при издаването на литература. Много граждански организации също се насочиха към западни програми и донори за откриване на днешни варианти на някогашните рабфакове, ПУЦ (професионален учебен център) и ПУГ (политическа учебна година).
Центърът за либерални стратегии, Центърът за изследване на демокрацията, "Отворено общество" са активни обучението на млади лидери от малцинствата. В Политическата академия за Централна и Източна Европа сини политолози като Евгений Дайнов и Огнян Минчев се заеха да правят своеобразна ПУГ и актуални политически анализи за политици в поредица семинари на Боровец, откъдето за повечето остава no-скоро приятното прекарване, отколкото нещо от казаното. Сходни срещи се опита да копира НДСВ в Боровец, макар че дискотечни прояви на участниците станаха за смях на медиите. Социалистите също не са чужди от време на време на еднодневни или двудневни семинари за своята парламентарна група или висш актив.
В САЩ през XX век трудно би могъл да станеш президент, ако не си завършил някой от десетте университета с най-висок рейтинг в страната. А в Западна Европа са традиция образователните структури, от които идват политиците - "Итън" във Великобритания, Националната школа по администрация (ENA) и "Екол нормал" във Франция. При това учебното заведение е не само гаранция за качество и престижност на обучението, в него се създават и приятелски мрежи, важни за бъдещия политически, интелектуален и бизнес елит.


В следващ брой четете: Омраза и страсти в политиката


Автор: Проф. Васил ПРОДАНОВ

Go back BG Online