Да избием планктона
(ТРУД) - 2003/6/26
Има едно изключително любопитно четиво в „Държавен вестник". И това са „златните" му последни страници -там, където се публикуват обществените поръчки. А те са за какво ли не - от доставка на ваксини до консерви за армията и компютърна обработка на резултати от избори. Дори и за виното, което ще пият дипломатите ни зад граница. Годишно в България по тази линия се разпределят между 1,3-1,5 млрд. лева.
Сигурните пари
По цял свят борбата за подобна поръчка е голяма, защото парите са сигурни. В крайна сметка контрагент ти е държавата. А у нас все още през бюджета се преразпределя по-голямата част от брутния вътрешен продукт.
Разбра се, че законът за обществените поръчки ще претърпи поредния реприз. Според заместник-министъра на икономиката София Касидова - за да влезем в крак с европейското законодателство и практика. Изскочи обаче идеята на вицепремиера Николай Василев да се сложи административна шапка - дирекция за обществените поръчки. Странно, но такова чудо се бе родило още в главата на министъра на държавната администрация при Костов -Марио Тагарински.
Ако създаването на ново ведомство и нови щатове за чиновници е единственият изход да се намали корупцията, просмукала се във всички пори на държавата, добре. Но едва ли ще стане. Във всеки случай не по линия на централизирането на функциите, което в бизнеса тълкуват като допълнителни разходи за комисиони.
Сметната палата и „Държавен финансов контрол" контролират как са харчени парите. Разбира се, те го правят на изхода, когато констатациите им не може да върнат преведените твърде често 100% авансово суми за поръчката. Значи, трябва да има контрол и на входа. Ако не можем да го правим, да дадем „входа" на концесия на чужденци! Майтапът си е майтап, но чуждестранни експерти по линия на програма ФАР, която има проекти у нас за подсилване на административния ни капацитет, биха могли да вършат тази работа. Естествено, срещу съответно заплащане. След като Брюксел успешно контролира как се харчат парите от еврофондовете у нас, да вземе да го прави и за нашите, които явно не можем да опазим и разпределяме в името на обществения интерес.
По европейци от папата
Друг от готвените репризи в закона е вдигането на праговете за обществени поръчки до 3 пъти. Сега те са над 600 000 лева - за строителство, над 80 000 лева - за доставки, и над 30 000 лева -за услуги. (Стойностите са без ДДС). Това било по европейскому.
Да се чуди човек каква инициатива проявяват управниците ни. Онова, което Европа иска от нас, е да ограничим корупцията. Няма директива, която да ни задължава да вдигнем прага на поръчките. Но на властта е удобно да отправя взор към Брюксел, когато става дума как по-лесно да се разпределят държавни пари. Чудно защо остави кантарите „Беранже" по пазарите, вместо да въведе - както е в добрата Европа, електронни везни?!
Вдигането на праговете автоматично повлича след себе си и повишаване на стойността на гаранцията, която ще се иска от изпълнителя. По закон размерът и видът й се определят като процент от стойността на поръчката, но не може да е под 1%. фирмата може да я направи в пари, банкова гаранция или ценни книжа. Увеличаването на прага до голяма степен обезсмисля участието на т.нар. малки и средни фирми в конкурс за обществена поръчка. Трудно ще намерят трезор за гаранцията, а да замразят живи пари за тях направо си е непосилно.
Все пак управляващите решиха да позамажат недоволството от начина, по който досега се раздаваше зелникът. И предписаха в закона ценови преференции за български фирми пред чужди.
Колкото повече се доближаваме до подстъпите на еврочленството, толкова
преференциите се намаляват. За 2005 г. те са 10 на сто, за 2006 г. - наполовина, а през 2007 г., когато се очаква да сме баш европейци -отпадат. Засега това наистина е само предписание. И този законопроект ще се одобрява от Европейската комисия, а там не гледат с добро око на нееднозначното третиране спрямо предприемачите. Така че по всяка вероятност това ще падне. Но властта и без друго не държи на него. Тя ще си има гарантирано извинение: Брюксел не дава.
Всъщност т.нар. преференции за български фирми са на практика и обезсмислени от вдигането на праговете. При поръчка за строителство от над 1,8 млн. лева 10% от цената са 180 000 лева. Почти колкото е и „комисионата". Значи ще успеят само големите акули. В българската икономика те се броят на пръсти.
Така че в известен смисъл новите репризи закрепват статуквото на едрите пред дребните риби. Значи да избием планктона!
В същото време вдигането на праговете означава, че всички доставки, строителство, услуги под тази сума ще се договарят пряко. А у нас повечето са такива, големите поръчки са твърде редки и обикновено по проекти, свързани с европейските предприсъединителни фондове, където ситото е твърде прецизно.
Добър апетит!
Както е тръгнало, обществени поръчки ще се обявяват пет-десет пъти годишно. Така че се развързват ръцете на чиновника и хората в държавните монополи да папкат, колкото им търбух държи. Законови препятствия няма да има.
Какво показва разрезът на корупционните практики? Приватизацията и обществените поръчки генерират най-много корупция, единодушни са социологическите проучвания. Според изследване - част от проект на Европейската инициатива за демокрация и човешки права, 57,1% от корпоративните данъкоплатци у нас са посочили възлагането на поръчки като дейност, която създава най-много корупция у нас. Разбира се, приватизацията е с едни гърди напред -отбелязали са я 67,3 на сто. В огласено през юни изследване на Коалиция 2000 също се констатира, че да намажеш ръцете на „възложителя" при поръчка е толкова обичайно, както да си миеш зъбите преди лягане.
Значи, не ловете бримките по закона, а приклещете изпълнителите му!
Автор: Емилия МИЛЧЕВА