Следователите оцеляват засега
(ТРУД) - 2005/4/11
Проектьт за нов НПК се пише в рамките на сегашния конституционен модел, заяви в събота правосъдният министър Антон Станков на конференцията за реформа на следствието и прокуратурата, организирана с Центъра за изследване на демокрацията. Тези думи, които министърът специално адресира към присъстващите следователи, прозвучаха като потвърждение, че поне засега мястото и статутът на следствието няма да се променят. Но ще се закрепи господстващата роля на прокурора в досъдебната фаза и така ще отговорим на изискванията на ЕС да няма дублиране на правомощия в следствие и прокуратура, каза Станков.
Веднага след това той заяви почти като предупреждение: "Не изключвам обаче следващият парламент да пристъпи към промени в структурата на съдебната власт, въпреки че Конституционният съд не допуска това". Към такава възможност насочвали много недвусмислени изказвания на авторитетни представители на левицата. Но дори и това да се случи, проектът за НПК можел лесно да бъде прередактиран, каза министърът.
"Засега ще ни запазят като изчезващ вид. Ще ни оставят 5 % от престъпленията и ще редуцират състава на следствието", коментира един от присъстващите следователи. Те категорично не приемат идеята, че са проблемът на досъдебното производство, при положение, че в МВР разследват над 95 % от престъпленията. Няма доказателства и за твърдението, че у нас правосъдието не работи, смята Румен Киров от НСлС. В осеммилионна България има близо 9000 осъдени затворници. В Испания имат 50 000 затворници при население близо 50 млн. Излиза, че у нас има повече осъдени на човек от населението.
Юристите са категорични в едно - политическата класа е тази, която придаде фатално значение на въпроса за мястото на следствието и прокуратурата. Но далеч по-съществено е как те работят.
Не е важно дали котката е бяла или черна, а дали лови мишки, заяви съдия Нели Куцкова. Още по-категорична бе адвокат Даниела Доковска, според която съществуването на следователите не пречи на процеса, а е предимство. Сатанизирането на следствените органи е въпрос на политика, каза Доковска. В този контекст съвсем уместно прозвуча репликата на министър Станков на финала (макар че той не бе на дискусията), че всъщност в докладите си европейските експерти коректно отразяват това,което ние самите сме им казали. Излиза, че на себе си трябва да се сърдим, ако не са ни разбрали.
За недоверие към институциите и най-вече към полицията говори огромната латентна (незаявена) престъпност, смятат адвокат Доковска и колегата й Йонко Грозев. Според проучване на Центъра за изследване на демокрацията в България се извършват 700 000 престъпления годишно, но повечето остават незаявени. 30 000 годишно са наказаните лица. В тази разлика е голямата възможност за провеждане на адекватна наказателна политика, каза адвокат Грозев.
Парадоксално е, че нито един прокурор не зачете конференцията, на която присъстваха много наши и чужди магистрати и която бе открита от Джонатан Фол, главен директор на дирекция "Правосъдие, свобода и сигурност" в Еврокомисията. Не дойде и обещаният като докладчик софийски районен прокурор Славчо Кържев. Това предизвика репликата на Емануил Йорданов, че в прокуратурата възприемат всяка идея за реформа като неприличен израз, насочен към тях.



Къде удря корупцията
Четири са критичните точни, където следователят се сблъсква с корупцията, смята Румен Киров от НСлС.
1. В пряката си работа той контактува с хора, които са заинтересувани да му окажат корупционен натиск. Затова е важен подборът и контролът на кадрите.
2. Ръководителите са подложени на корупционен натиск, когато се занимават със строителство, ремонти и др. по административните сгради. По-добре е ремонтите да се извършват от орган извън системата, смята Киров.
3. При назначаване на нови хора.
4. При контакт с експерти, преводачи и др., на които се плаща за работата им.



Автор: Мирела ВЕСЕЛИНОВА

Go back BG Online