Симеон Втори Обещателя
(ТРУД) - 2003/3/5
Малко остана до деня, в който НДСВ да отбележи фанфарно две години от завръщането на лидера си в България. Царистите вероятно готвят възхвали и оди.
Българинът обаче отдавна се отърси от еуфорията, обзела го при царственото завръщане на Н. В. В програмните си слова Симеон обеща, че няма да остане и помен от скръбното положение, което настъпи, когато Костовото правителство се срасна с престъпността, вместо да се пребори с нея. Но така ли стана? В поредица статии „Труд" припомня обетите на Сакскобургготски и свършеното, откакто той се появи като водещ политик в отечеството.
Той се врече: Няма милост за грабителите!
„Уважаеми сънародници!...Решен съм повече от всякога да изпълня историческия си дълг към България, ако на предстоящите парламентарни избори получа подкрепа от вас. Готов съм с... въвеждането на правила и институции, насочени към премахването на корупцията, която се е превърнала в главен враг на България, обричайки народа ни на бедност и отблъсквайки жизнено необходимия чуждестранен капитал."
Така каза Симеон на 6 април 2001 г. С това изявление той постави началото на Националното движение Симеон Втори.
Хората поверваха, че рушветоискането, рушветодаването и рушветополучаването ще престанат да бъдат начин на живот в Новото време. И царят премиер продължи да обещава. На 5 юни 2001 г. той прецизира посланията към сънародниците си предвид очакваната изборна победа. И изговори основополагащи тези за начина, по който смята да ликвидира подземния свят.
„Мога да ви уверя - рече Обещателят, - че тези, които са ограбили плодовете на вашия труд, и преди всичко тези от тях, облечени с вашето политическо доверие, ще се сблъскат с цялата строгост на законите. Ако сегашните закони не са достатъчни, ще бъдат предложени нови... Ще бъдат също предприети мерки срещу наркоманията и въведени нови мерки срещу уличната престъпност."
Е, добре. Но последвалата действителност показа ясно, че е лесно да обещаеш, а е трудно да превърнеш думите в дела. Особено ако делата са съдебни.
Корупцията пак с голямо „К"
Около 130 000 души са давали подкуп на месец, за да получат услуги. Това прави повече от 1,5 млн. рушвета годишно. Цифрата излезе наскоро от годишния доклад на „Коалиция-2000" за оценка продажността на държавните служители. Тя показа, че и днес Корупцията заменя голямото „К" на Комунизма в българското държавно устройство. Също като по Костово време.
Като брой искането и вземането на неследващи дарове от чиновници намалява спрямо предишните 4 г, сочат проучванията. Но корупцията остава сред най-острите проблеми у нас наред с мъчителната бедност и страшния бандитизъм.
Каза ни го тия дни и зам.-посланикът на САЩ у нас Родерик Мур. Той цитира анонимен наш висш магистрат, който твърдял, че корупцията в България е държавна политика. Над 4000 пъти дневно някой смазва дланта на чиновника, припомни дипломатът, опирайки се на статистиката. А същевременно само 5 души са пратени в затвора през 2001 г. за подкупи.
„Изключително тежко е да се разследват хора, които имат много пари или много власт, или комбинация от двете", изповядва зам. главният прокурор Христо Манчев.
„Корупцията е пропила изцяло органите на държавата" - обобщава в характерния си откровен стил най-популярният борец с Октопода у нас -ген. Бойко Борисов. Той има „очи" да прави изявления на тая тема, тъй като се зае не само словесно да „чисти къщичката на МВР". 548 служители на вътрешното ведомство са били разследвани за корупция м. г. За същия период са подадени 449 сигнала от граждани за непочтени ченгета. 100 от тях са потвърдени. За 47 пазители на реда са събрани достатъчно доказателства, че са си пълнили джоба за позор на пагона. Те са уволнени. Но само двама са изправени пред съда.
В очите на обществото най-корумпирани са митничарите. И това не са празнословия, ако се съди по интереса към занаята, свързан откровено с очакванията за подкупи. В конкурсите за митничари м. г. са се борили средно 38 души за едно място (при другите професии съотношението е 25 за 1).
Много от старите контрабандни канали, познати от епохата на Командира, функционират и днес, макар без политически чадър, не крият антимафиоти.
Скептицизъм у тях предизвикват първите резултати от дейността на шумно рекламираните мобилни митнически групи. Нищо че те отчитат 70% подобрение на разкриваемостта на нарушения. Що се отнася до новосформираните комисии против корупцията, те само потвърждават закона на Мърфи, че комисията е задънена улица, където подмамват идеите, за да ги удушат тихомълком.
Познавачи на проблема от службите твърдят, че една от причините за корупция е намесата на държавата в стопанската сфера. Така е, независимо че кабинетът облекчи 120 и отмени 74 от общо 360 регистрационни и лицензионни режима, които ежедневно раждаха платени договорки „на четири очи".
Царят премиер наскоро излезе срещу продажничеството с нов девиз: „Аз не корумпирам!" „Не давайте подкупи - посъветва той поданиците, - защото, ако е важно даден политик или държавен чиновник да има висок морал, също толкова важно е за всеки гражданин да отказва да толерира корупционните взаимоотношения."
Така е, няма спор.
Остава ни да верваме, че в близко бъдеще народонаселението ще последва масово съвета на Сакскобургготски. Това ще стане може би по простата причина, че хората все по нямат за даване.