Не борите корупцията по високите етажи
(ТРУД) - 2004/8/22
Не борите корупцията по високите етажи
В два поредни броя "Труд" представи докладите на двама евроексперти, които бяха посветени на реформата на досъдебния процес и на борбата с организираната престъпност.
От 7 до 10 юни шестима специалисти, наети от Еврокомисията, бяха нас да проверят как изпълняваме ангажиментите по глава 24 "Правосъдие и вътрешен ред".
България често е остро критикувана заради ширещата се корупция в държавата.
В първата част експертът Байрън Дейвис от Великобритания отправи следните критики: корупция се шири в МВР, а като извинение се изтъкват ниските заплати. Във ведомството се насърчава шуробаджанащината, има удобен лабиринт, в който потъва всеки опит за ефективно разследване на корупцията. Поради особената чувствителност на проблема днес ви предлагаме извадки от заключенията на експертите само за корупцията у нас.
Единственият доклад, в който сме похвалени, е за охраната на границите и системата за издаване на български визи, написан от финландеца Юка Саволайнен.

"Борбата срещу икономическите и финансовите престъпления, включително прането на пари, измамите и наркотиците" от Рупърт Вайнинг, Великобритания.
България понася много критики, защото не успява да се справи с корупцията по високите етажи на властта. Приложението на Плана за действие за 2004-2005 г. изобщо не третира този въпрос.
Най-добрата илюстрация на този проблем е липсата на регистър на бизнесинтересите на депутатите. Това е толкова просто, но не съществува.
Според заключенията на неправителствената организация "Коалиция 2000" парламентарната комисия "Антимафия" не е ефективен инструмент и не е предприела осезателни мерки за изкореняване на прехвърлянето на пари с корупционен произход.
Според "Коалиция 2000" "почти никакви стъпки не са предприети през 2003 г., за да се гарантира резултатна борба срещу главните вътрешни фактори за корупцията, да се развие институционална среда, способна да осуетява корупцията в законотворчеството или да предизвика депутатите да съблюдават някакви правила".
Проектозаконът за етични норми за парламентаристите никога не видя бял ден, нито пък бе създаден постоянен етичен кодекс за Народното събрание.
Изискваната степен на прозрачност на доходите и собствеността на депутатите, включително финансирането на политическите им кампании, остана също толкова замъглена.
Законите, излизащи от парламента, са критикувани заради качеството им от онези, които трябва да ги прилагат, както и от тези, които са ги приели.
Битува предположението, че "проектозаконите са одобрявани като резултат от външен натиск или с цел защита на специфични интереси".
Експертът не може да изрази несъгласие с горепосочените заключения и въпреки щедро предоставената информация е ясно, че опасенията за липса на
стратегия срещу корупцията по високите етажи на властта са оправдани.
Експертът заключава, че борбата срещу корупцията на "начално ниво" се води активно срещу обичайни мишени на корупцията. Остава обаче предизвикателството да се види промяна на практика.
Докато тази проверка течеше, предизвикателството на корупцията по високите етажи на властта оставаше очебийно висящ въпрос.
"Реформа на съдебната система" от Винченцо Сгуби, Италия.
На 11 февруари 2004 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) прие стратегия за борба с корупцията в съдебната система. В нея са изложени краткосрочни, средносрочи и дългосрочни приоритети за функционирането на системата, за прилагане на обективни критерии за назначаване, оценка, освобождаване или издигане на магистратите, както и антикорупционните мерки спрямо магистратите и административните служители в съдебната система мерки, гарантиращи прозрачността и предсказуемостта на органите на съдебната власт.
Като цяло след приемането на антикорупционните мерки случаите на корупционно поведение значително намаляха.
ВСС е предприел важни стъпки, за да направи дейността си по-прозрачна.
С последните поправки на съдебния закон от март 2004 г. всички заседания на ВСС трябва да са публични. При първите сесии на ВСС след тези поправки те не можеха да бъдат абсолютно спазени. Малък брой журналисти (без фотоапарати) бяха пуснати да присъстват на заседанията поради липсата на достатъчно пространство в залата.
Препоръчано бе законът да се спазва при всички случаи и ако е нужно, да се смени заседателната зала. По-големи стаи има в Съдебната палата.
На 24 септември 2003 г. бяха приети поправки в конституцията, с които имунитетът на магистратите бе ограничен до функционален.
На 13 май 2004 г. ЕС прие първата положителна оценка за България.
В добавка към това България е предприела широк спектър от други мерки.



Go back BG Online