Председателят на Висшия адвокатски съвет Траян Марковски: Законът “Петканов” е неработещ
(ТРУД) - 2004/3/8
- Г-н Марковски, в момента тече дебат по предложения от МВР проектозакон за конфискуване на придобито чрез престъпления имущество, който събра повече критики, отколкото одобрение. Според вас в този си вид законът ще върши ли работа?
- Чуха се твърде много аргументи против закона, и то от сериозни юристи. Не отричам, че в основата на проекта има нещо много хубаво - стремежа да се възцари една справедливост, от която обществото ни се нуждае. Защото през последните 14 г. се нагледа на какви ли не злоупотреби и други престъпления. За мен обаче проектът има популистка насоченост и ще е един неработещ закон. Освен това неминуемо ще стигне до Конституционния съд - по естеството си той е норма на извънредно законодателство, което по конституция е недопустимо.
- Защо мислите, че законът е „мъртвороден"?
- За да се постигне желаната справедливост, законът трябва да бъде създаден чрез консенсус - гаранция, че ще бъде приет и ще се прилага. Второ: в сегашния му вид тази справедливост не може да се постигне заради твърде тесния му обхват. Проектът визира забогателите само от няколко вида престъпна дейност и извън обхвата му остава една друга престъпна дейност, която се извършва през последните 14 г. у нас. На практика този закон директно ще узакони всички онези престъпления, извършени във връзка с приватизацията (където активите се оценяваха на десетки милиарди левове, а от продажбата им се получиха едва 2 млрд. лв.), с източването на 15-17 банки и изнасянето на близо 3 млрд. лв. Нима не е незаконно забогатяване да се придобие за смешна сума фирма с много активи, която след това бива „източена" и ликвидирана? Ами списъкът с кредитните милионери - да се е чуло някой от тях да си е погасил задълженията? Няма и да се чуе! От наркотици ли се натрупаха по-големите пари, или с източването на банките и с приватизацията?
- А нима сега нямаме закони, по които и сега да се преследват изброените от вас престъпления?
- Работещия модел на закона го има и сега, но никой не иска да работи по него. Глава трета от Закона за собствеността на гражданите (б. р. - за нетрудовите доходи) никога не е отменяна.
- Твърди се, че тази процедура е стара и мудна?
- Ами за 14 г. поне да се бяха опитали да я задвижат, за да видим дали е мудна. Конфискация на незаконно придобито имущество съществува и в Наказателния кодекс, но колко от забогателите чрез престъпления я изпитаха на гърба си? За 14 г. няма ни един осъден, та да му конфискуват имуществото. Какво ни гарантира, че сега тези, меко казано, разтегливи понятия в законопроекта ще бъдат насочени към истинските престъпници. И че няма да се използват за постигане на други цели - в България предстоят избори, а и други събития.
- Доста хора парадират със съмнителен за легалните им доходи стандарт, но е публична тайна, че зад всяка такава сделка стои добър юрист. Наистина ли е толкова лесно да се каже: това имущество е придобито чрез престъпление?
- В правото съществуват фигурата на подставеното лице и фигурата на симулацията, като извършените в тези случаи сделки са напълно легални и допустими от закона. И ако утре проектът на МВР бъде приет и насочи репресията си към лицето „Х", изведнъж може да се окаже, че всъщност то е действало като подставено лице. И в правния мир ще се появи един абсолютно чист пред закона собственик, който ще го потвърди, и имотът ще бъде спасен. Но ще спра дотук с примерите, тъй като те са „ноухау", което съвсем би обезсмислило закона.
- А как ще коментирате другия, също така модерен законопроект - за защита на участници в наказателните производства, който бе внесен в МС от правосьдното министерство?
- Може би оценката ми е твърде негативна, но се опасявам, че този закон също ще е неработещ и ще върши точно толкова работа, колкото законите за омбудсмана и за защита на личните данни. За да заработи един закон за защита на участници в процеси за тежки престъпления, той трябва да е солидно обезпечен финансово и да са променени редица действащи в момента норми. Нужно е също задълбочено проучване на практиките на развитите демокрации. САЩ в никакъв случай не могат да бъдат модел за механично пренасяне в българските условия, тъй като само Ню Йорк има население, над два пъти по-многобройно от нашето. Територията ни е изключително малка и ако защитата е само в рамките на страната, тя практически не може да бъде осъществена. Така че неминуемо ще се наложи важни свидетели и др. застрашени лица да бъдат извеждани извън страната.
- Това ли са най-сериозните пречки пред закона?
- Има и друг сериозен проблем, който само с приемане на закон не се решава - това е поголовното „изтичане" на информация. Участниците в наказателни производства ще бъдат защитени, когато бъдат взети поредица от мерки (юридически, физически и фактически) лицето да не може да бъде разпознато, и едновременно с това бъде възстановено доверието във властовите институции.
Днес българинът не вярва нито във властта, нито в правосъдието. В анкетите за корупцията той поставя структурите, които ще трябва да прилагат закона (полиция и магистратура) на челно място след митничарите. Докато гражданинът знае, че името му лесно може да бъде огласено от самата система, пред обществения дълг той ще избере да запази своята и на семейството си неприкосновеност. И не можем да го съдим, че ще откаже да свидетелства. Може би след време - когато властта действително покаже, че работи срещу престъпността, а не я използва само за трупане на рейтинг, нещата ще се променят. Но в близките години този закон просто няма да работи, защото липсва реална възможност за защита.
- Като говорим за корупция, как си обяснявате факта, че в проучванията на „Коалиция 2000" адвокатите редовно са класирани на челни места?
- Въпросът е може ли изобщо адвокатът да бъде носител на корупция. Според приетата и от самата „Коалиция 2000" дефиниция корупцията е използване на власт за извличане на облаги. При това положение адвокатурата и да иска, не може да бъде субект на корупция. Защото подкуп се дава на длъжностно лице, за да наруши служебните си задължения. А адвокатът не е облечен с държавна власт и с действието си не може да извлича облага (т. е. не може да извърши онова, което даващият подкупа очаква).
Анкетираните обаче няма как да знаят тази тънка отлика. В този смисъл самите въпроси и отговори в анкетите не са формулирани достатъчно коректно и подвеждат.
- Явно обаче нещо кара хората да смятат, че адвокатите също са „в кюпа"?
- „Нещото" е целенасочената кампания срещу адвокатурата през последните 14 г. В публичното пространство се мултиплицира девизът: „Всички са маскари." А адвокатурата е единствената институция, призвана по конституция да защитава правата и свободите на гражданите, и за някои би било чудесно тази армия от 11000 адвокати да е наредена сред „маскарите" - по силата на правилото, че общият порок сближава. Освен това някои държавни мъже, особено главният секретар на МВР, не пропускат публично да заявят, че виновни за освобождаването на престъпниците са адвокатите. За съжаление гражданите разбират каква е истината едва когато те самите се окажат в ролята на престъпници - волно или неволно, инспирирано или основателно.
- Не може обаче да се отрече, че има търсене, а и предлагане на адвокати за „носене на куфарчета"?
- Да, това е един феномен сред упражняващите адвокатската професия, който е в основата на умело насажданата теза за корумпираната адвокатура. Това са хората, които посредничат при даването на подкупа. Те обаче са изключенията в професията - още повече че в този случай не действат като адвокати. Адвокатът защитава клиента си пред Темида, използвайки закона. А лицата, за които говорим, макар и да упражняват адвокатска професия, практически вършат престъпление: те оказват корупционен натиск - дейност на всеки един, който по някакъв начин може да предаде подкуп от името и по поръчение на друг.
Такъв посредник може да бъде всеки - от дървосекача до хората по върховете на държавната йерархия. Така че е неоправдано оказването на корупционен натиск да се отъждествява с адвокатската професия. Оказва се, че като посредници при даването на подкуп са се изявявали повечето от българите - по данни на „Коалиция 2000" месечно у нас се дават 100 000 подкупа. Тези 100 000 подкупа на 100 000 адвокати ли са дадени?
- Защо адвокатурата така остро отхвърля идеята адвокатски дружества да се регистрират и по Търговския закон?
- Законите за адвокатурата както у нас, така и в Европа и САЩ, изрично забраняват адвокатът да бъде търговец. Това са несъвместими понятия. Същността на търговската дейност е печалбата. Противоположна е философията на адвокатската професия - тя се гради на принципите на доверие, конфиденциалност и защитата на . правата и законните интереси на гражданите. А те са неизмерими с парични знаци. Неслучайно още от древността възнаграждението, което адвокатът получава за труда си, се е наричало хонорар (от лат. „хонор" - чест). Т. е. то не се е формирало като печалба, а е било въпрос на чест. Именно това е разделителната линия между двата проекта за нов закон на адвокатурата, която не може да бъде извървяна.


Автор: Ненка ИВАНОВА

Go back BG Online