Кой ще плеви нивата
(ТРУД) - 2003/6/12
По данни на Коалиция 2000 28% от хората у нас формират представите си, докъде се е пропила корупцията у нас, от медиите. От разговори с роднини, познати и партньори се създава мнение у други 23 на сто.
Значи над 51% от нашенци са за окайване - защото не могат да корумпират никого.
Твърде лош показател: значи нямаш възможност да строиш или да теглиш кредит; да ремонтираш път; да станеш дистрибутор на цигари, да преустроиш апартамент на първия етаж в аптека; да продаваш кафе или да правиш лимонада в гараж.
В някаква доза корупцията е очевидно здравословен белег. Предизвикателство за световните анализатори е да обяснят как азиатските икономики например формират невероятен растеж, а корупцията присъства там като ориза в ежедневното меню.
Изводът е и друг: пазарът у нас е твърде свит. Следователно тези, които корумпират, и онези, които са корумпирани, не желаят да допускат други „конкуренти". Правилно. В бизнеса най-добре се работи с установени партньори. Всеки нов атом може да разбие молекулата.
За честта на политиците у нас обаче е добре да убедят обществото, че дезинфекцират средата откъм корупция. Само да не го правят по начина на Петко Каравелов, който обещал да се опростят данъците на тези, които гласуват за либералите за Второто народно събрание. Защото това си е покваряване - какъвто е другият смисъл на корупция.
Ако управниците ни не оплевят малко народната нива, никой от онези 51 процента няма шанс да кълни у нас и единственото разнообразие в живота му ще е дали на обяд ще яде фасул чорба или картофена яхния. (Само дето нивата отдавна не е народна, а е поделена между държава и частници.)
Все пак положителното в наличието на корупция у нас е, че се развиваме в правилна посока. Пазарната икономика преобърна „връзките" от соцвремената в пари кеш.
До 1989 г. за мнозинството българи да направиш нещо „по втория начин", беше да се добереш до продавачка във „Валентина" и да се уредиш с по-сносна дрешка. И нещо си се случи с Янчо Таков.
След 1989 г. разбрахме, че вторият начин е бил първи за номенклатурчиците. И че Шесто е водело на мно-о-о-го специален отчет рушветчиите по Татово време. Него пък го видяхме баш когато му дойде времето - през 1996 г. Сигурно затова в енциклопедията на БАН, издание 1982 г., понятието „корупция" отсъства. Може би защото са го вкарали в политическия речник като присъщо на буржоазните общества.
Но пък в енциклопедията на братя Данчови от 1936 г. го има.
Иначе у нас се наплодиха толкова много комисии и структури за борба с корупцията, че човек започва да се чуди на този масов пехливанлък. Но си е логично. Както отбелязва в доклада си от 1991 г. Съветът на Римския клуб: „Политическата власт в съвременния свят вече не се контролира със силата на оръжието, а се определя от финансовата мощ."
Автор: Емилия МИЛЧЕВА