Костов - светецът
(ТРУД) - 2002/12/3
Има нещо дълбоко сбъркано в това СДС. То като че ли нито е партия, нито е съюз, а някакво странно формирование, чийто членове непрекъснато раздират сърцата и душите си, водени от любов и омраза. От време на време изпадат в отчайваща безтегловност - извън времето, извън нагласите на обществото, извън потребностите на страната. Да не говорим колко далеч са от проблемите и тежненията на обикновения човек.
Ни в клин, ни в ръкав, а може би премерено точно сега бившият лидер на СДС Иван Костов поиска президентът Първанов да му излъска имиджа, омаскарен със съмнения за корупция не от някой друг, а от действията му като премиер през последните две години от управлението му.
Година и половина след като народът го свали от власт, Командира мълча като комунист на разпит, но пък, като отвори уста, изригна като Везувий. И заля с изгарящата си огнена лава всичко, до което се докосна. За него няма СДС, няма съпартийци. Има Аз. Жестоко, всепогльщащо, унижощаващо околните Аз.
В месеците, когато 90% от хората се чудят как да вържат двата края, с какво да платят парното си, в деня, когато социолозите обявиха, че 40% от българите са стигнали дъното на дъното, а 60% са доволни и на мизерните 200 лева заплата, лидерката на СДС се врече да пише на държавния глава, за да мие лицето на Командира си. „Достойнството и името на предишния лидер на СДС , имат огромно значение за това на партията", обясни Надежда поведението си на Раймонда Диен. От което излиза, че Костов е Светецът, чийто неопетнен ореол е необходим за СДС както въздуха и слънцето за всяко живо същество. Ами ако това е така, защо не го върнат отново за шеф на партията? Но това си е техен проблем. Обществен проблем обаче е, преди да иска извинение от президента, Костов да обясни как за една година само с депутатската си заплата е спестил 184 198 лв. което е декларирал пред Сметната палата? За другото ние ще го разкажем.
През лятото на 1999 г. из СДС тръгна слухът, че шефът на разузнаването Димо Гяуров е изработил по поръчка на премиера Костов (и с помощта на западни тайни служби) списък с банковите сметки на видни български политици и министри. В него фигурирали имената на 20 лица от управляващия елит на България. Един по един Костов ги привиква по време на почивката си в Евксиноград за обяснения. Всява им страх, но не представя доклада нито на следствието, нито на прокуратурата, както изисква законът. Списъкът е предаден и на президента Стоянов, който в нощта на местните избори (октомври 1999 г.) намира сили да призове СДС да се отърси от
„корумпираните членове на НИС на СДС".
През септември 1999 г. Костов нарежда на спецслужбите да търсят доказателства за корумпираните в СДС. В средата на ноември 1999 г. тогавашният вътрешен министър ген. Богомил Бонев му представя доклад за далаверите в промишленото министерство на вицепремиера Александър Божков с компенсаторните записи и приватизационните сделки. Отново, вместо да предаде доклада на прокуратурата или на службите за доразследване, на 18 ноември премиерът го праща на самия Божков „за становище" и дори го пита „какво ще правиш с проблема?" А проблемът опира до самия премиер, който с тези си действия попада под ударите на Наказателнопроцесуалния кодекс. Член 174, ал. 2 от НПК задължава длъжностно лице, при което пристигат материали или сигнали за извършено престъпление, веднага да ги прати на прокуратурата. А чл. 285 наказва длъжностното лице, което съзнателно допусне негов подчинен да извърши престъпление по служба. Ако пък осуети разследването или избави някого от наказание, наказанието за това длъжностно лице е лишаване от свобода от 1 до 6 години. Костов е бил абсолютно наясно с това, че гази закона, потвърждава половин година по-късно Бонев. По-лошото обаче е, че поема политическата отговорност да прикрива и така да отглежда корупцията в собствената си партия и собственото си правителство. Нещо повече - в края на ноември 1999 г. , Костов извиква министър Бонев и му нарежда: „С наблюдението на приватизацията няма да се занимаваш!" Разследващите офицери от спецслужбите са извадени от действие, а Костов изземва всички материали за корупция. По това време нарежда на шефа на НСБОП ген. Кирил Радев да прикрие проверката срещу премиерския съветник Веселин Балевски и в същото време скалъпи доноси срещу Бонев, Бакърджиев и Софиянски. Още тогава Костов се е готвел да разчисти сметките си с вътрешните си политически опоненти, да освободи терена пред себе си, за да няма проблеми с втория си мандат, в който е бил сигурен. На 20 декември 1999 г. премиерът вади от правителството 10 министри, между които Бонев и Бакърджиев, без да представи мотиви за това.
Четири месеца по-късно, в средата на април 2000 г., Богомил Бонев публично оповестява: „Костов е идеологът на корупцията у нас, той крие корумпираните,
приятелският му кръг „Олимп" е по-зловещ от „Орион"
И поиска заради това оставката на премиера. Костов не реагира. Нито помисли да дава оставка, нито пък да даде Бонев на съд, за да не петни името му. Тогава стана ясно, че само за три месеца империята на любимия премиерския готвач Славчо Христов е приватизирала половин България. Негови са станали златните „Златни пясъци", „Пампорово", „Бороспорт", а банката му, в която по това време работи и премиерският зет Георги, обслужва апетитните митници, част от НОИ и още дузина водещи държавни институции и предприятия. Членове на НИС разказваха как Костов измислил
схемата „Олимп", в която да бъде затворен цикълът: партия - държава - икономика.
А самите заседания на НИС на СДС са се превръщали в гара разпределителна за приватизационните сделки на държавата.
През май 2000 г. Бонев изнесе шокиращия факт, че комисионата за продажбата на най-успешната българска държавна банка „Булбанк" на италианската „Уникредито" (свързвана с премиерската щерка Яна, която по това време следва в Италия), е била между 50 и 100 млн. долара. Костов не опроверга. И през ума не му мина да съди Бонев или да настоява да му се извини.
В началото на 2000 г. (26-27 февруари) се проведе XI национална конференция на СДС. На нея Костов изнесе разтърсващо слово, в което призна:
- партията се срасна с държавата и бизнеса, създадохме клиентела;
- големите ни слабости са: злоупотреба и изкористяване на властта, ориенталска
партизанщина за устройване на „своите" за сметка на „чуждите", софри и партийни ходатайства, необяснимият скок на семейния жизнен стандарт и необяснимата промяна в стила на живота на управляващите;
- потвърждаваме оценките за високомерие и арогантност на лидери на СДС, ние дадохме тон на вредно самочувствие и самозалъгване.
Но не каза кой е виновен за всичко това. Кой носи отговорност и как ще я понесе? През цялото време на мандата си президентът Петър Стоянов не престана да говори за корупцията сред своите. Знаеше всичко, но не назоваваше имена с обяснението, че не иска да изземва функциите на съда. Само че и Темида си беше затворила очите.
През март 2000 г. Стоянов призова: корумпираните и тези, за които се говори, че са подкупни, да напуснат партията. Никой не напусна. Затова пък през септември обявеният от българските спецслужби за мафиот Григорий Лучански разкри, че е внесъл във фондацията на премиершата Елена Костова 80 000 долара. Първоначално тя се заоправдава, пък после си призна - и за нея парите нямали ни цвят, ни мирис. Една след друга държавни фирми признаваха, че са били принуждавани да обслужват „Бъдещето..." на Костова. Печатът се изпъстри с разследвания за „технологията на синята корупция” за пътя на контрабандните канали, а Бонев забоде пирона: „СДС е финансиран с мръсни пари."
Името на Костов вече беше оцапано, имиджът на семейството му рухна, редом до обвиненията в авторитаризъм вървяха и слуховете за страстта му както към властта, така и към парите.
Въпросът за корупцията се превърна в проблем № 1 за управляващия СДС. В средата на 2000 г. социологическо проучване на „Витоша рисърч" показа корупцията като втори бич за бизнеса след престъпността, а анкетирани 552 шефове на фирми признаха, че инвеститори плащат на българските политици и държавни чиновници. Един след друг посланиците на САЩ и на страните членки на ЕС призоваха българското правителство:
„Спрете корупцията!" По време на посещението си в САЩ Петър Стоянов лично е бил питан за корупцията у нас от шефа на комисията по външна политика на американския Конгрес Бен Гилман.
Малко преди да се раздели със земния свят (5 ноември 2000 г.), председателят на БСДП д-р Петър Дертлиев заяви, че „основата на корупцията се нарича Иван Костов". „Нямаше да има корупция, ако преди 8 години заради аферата „Сапио" бяха сложили раирана дреха на г-н Костов." За тази несложена раирана дреха днес изразява съжаление и бившият главен прокурор Иван Татарчев.
Да се чуди човек каква реабилитация иска днес Иван Костов, след като неговите съпартийци признават, че корупцията е един от лостовете, който ги свали от власт. „Създадохме процеси на корупция и клентелизъм", обяви в края на септември 2001 г. Екатерина Михайлова. А самият финансов бос на сините Муравей Радев не се поколеба пред „Труд" да лепне етикета: „Корупцията се превърна в емблема за нашето управление!" Що ли Костов не поиска и от тях извинение?
Автор: Валерия Велева