Георги Николов, шеф на Сметната палата: Пари за партиите – да, но...
(ТРУД) - 2003/6/12
- Г-н Николов, как така изведнъж от 50 милиона лева данъците, които дължат политически партии към бюджета, станаха 50 хиляди? Ваша грешка ли беше, или въпрос на изчисление на друга институция?
- Що се отнася до споменатото от мен число от 50 милиона, действително беше моя техническа грешка и аз вече понесох своята отговорност, тъй като де факто въведох известна заблуда. Цитирайки тези данни, съвсем не исках да стигна до това, колко точно дължат на бюджета определени партии, а да посоча, че има партии, които дължат данъци за дейността, която са осъществявали през последните десетина години. Органите, които могат да кажат колко точно дължат като данъци съответните партии, се знаят кои са. Това е данъчната администрация и нормално е тя да оповести точния размер на данъчните задължения.
- Може ли да съжителстват като принципи дейността на една партия, която се бори за политическа власт, и извършваната от нея стопанска дейност?
- Не би трябвало. Аз имам твърда позиция, партията не трябва да бъде завоалирано търговско дружество. Всяка партия съгласно Закона за политическите партии не само у нас, а и в света има ясно поставени цели -
да изразява политическата воля на гражданите, чрез избори или по друг начин да участва в управлението. В този смисъл съм категорично за отграничаване на чисто партийната дейност от стопанската. Но както бе споменато и в медиите, чрез търговски дружества партиите могат и да перат пари. Затова чрез законите трябва ясно да се регламентира как търговските дружества да подпомагат партиите. В това отношение е много добър германският опит. Или да вземем фондациите, създавани с цел да подпомагат партиите за избори. Няма нищо лошо, стига тези търговски дружества или фондации да бъдат под контрол. Ако той не съществува, отново търговска и партийна дейност ще се смесят, ще се получат за кой ли път „студентски кооперации".
- Ясно е, че държавата трябва да подпомага партиите. Как да бъде по-до-бре регламентирано това?
- Приветствам един от внесените проекти в парламента - на депутатите Бойко Радоев и Николай Камов. В него е записано каква дейност могат да осъществяват търговските дружества, създадени от партиите - свързана пряко или косвено с работата им. Това не са чисто търговски дружества по смисъла на закона, а са с точно регламентирана дейност.
- Депутатът от НДСВ Емил Кошлуков също е депозирал свой проект на Закон за политическите партии...
- Добре ще е заедно със законопроекта, внесен от Емил Кошлуков и група народни представители от НДСВ, да се даде възможност между първо и второ четене да се съчетаят елементи и от двата законопроекта. С включването, надявам се, на Сметната палата може заедно да обсъдим проблемите, свързани с финансирането, с контрола. Две години вече отчетите на партиите дават основание да предложим, а опитът, който от други страни сме проучили, да приемем наистина един много по-съвършен закон за политически партии, с много по-ясна регламентация и на контрола, който е особено важен.
- Да се върнем към отчетите на партиите. Има много партии, 190 са през тази година, които не декларират нито приходи, нито разходи, а в същото време част от тях дължат данъци към хазната. Как си го обяснявате?
- За тези партии, които не декларират или не представят отчети за приходите, разходите, мотивите могат да бъдат най-малко два. Първо, че тези партии са били създадени в първите години на прехода, когато бе модерно едва ли не всеки да прави своя партия. Ще бъде интересно, ако се поискат от тези 190, които не се отчитат, да представят списък на своите официални членове. Аз съм убеден, че сигурно са останали само тези, на чието име са регистрирани партиите.
- А някои са в чужбина, неоткриваеми са.
- Да, някои от тези хора вече са извън България. Спомням си, депутат от СДС дълго време се издирваше. (Става дума за Асен Христов, лидер на Националхристиянски съюз, който поиска политическо убежище в Англия • б. р.) От друга страна, възможно е такива партии да не представят отчети, защото дейността им ще ги принуди да отчетат някои неща, които веднага ще станат ясни. След като някой не се отчита, значи не спазва закона. Ние сме длъжни по действащия закон за политическите партии да извършим проверка на отчетите на партиите, представени в Сметната палата до 15 март на съответната година. Но в закона не е записано какво трябва да предприеме Сметната палата с тези, които „си правят оглушки".
- Трябва ли да има санкции за такива партии?
- Личното ми мнение е, че в закона трябва да се предвиди санкция. Партия, която в продължение например на две-три години не представи отчет, независимо че може да е без приходи и разходи, но да покаже, че все пак има субект насреща, на такава партия по предложение на Сметната палата съдът трябва да отнема регистрацията. А защо не и ЦИК да не я допуска до участие в следващи избори.
- Но участието в изборите и спечелването им е основна цел на политическите партии.
- Проблемът е, че държавата на миналите парламентарни избори плати около 585 хиляди лева за отпечатване на бюлетини. В закона беше записано, че на изборите бюлетините се отпечатват от съответните партии, коалиции или независими кандидати. Конституционният съд прецени, че с тази разпоредба се нарушават правата, и я отмени. Какви са фактите. За 18 партии нямаше подаден нито един глас, задруги пуснатите бюлетини бяха символични. Например Партията -на средната класа има 79 гласа, подадени в цяла България, Българският бизнес-блок - 162 гласа, Партията на работниците и социалдемократическата интелигенция -1033 гласа, Социално-либералното движение „Справедливост" - 2715 гласа... Обърнете внимание, държавата е отпечатала около 4 милиона и половина най-различни бюлетини, увеличени с 10 на сто. Вижте колко бюлетини за тези четири партии бяха от-1 печатани и колко са пуснати за тях. Странното е, че тези четири партии в отчетите си за ^ изборната кампания не са посочили нито лев приходи и разходи.
- А ако партиите или коалициите си плащаха за бюлетините?
- Когато дадена партия си ги плати, после държавата ще поеме за своя сметка заплащането на толкова бюлетини, колкото гласа тя е спечелила. Така тези четири партии няма да разчитат само на телевизионното и радиовреме, което им е дадено безплатно, а ще ходят сред избирателите. А това е свързано с разходи.
- Откъде обаче ще намерят пари за това?
- Аз ви благодаря, че поставяте този въпрос, защото покрай публикациите за търговските дружества и данъците на партиите като че ли се измести основната тема, която дискутирахме миналия петък в хотел „Шератон" заедно с Американската агенция за международно развитие и Коалиция 2000. Време е в България да се приеме специален закон за финансиране на изборните кампании и политическите партии. Имаме сега три избирателни закона. Във всеки от тях в една или друга степен е уреден въпросът за финансиране на съответните изборни кампании. Но има много празноти. Започвам с най-безобидните. Законът за избиране на народни представители ясно казва, че могат да се кандидатират и независими кандидати, издигнати от инициативни комитети. Но нека да погледнем какво е тяхното финансиране. На последните избори се бяха кандидатирали 11 независими кандидати, те получиха 9365 гласа, или средно по 851 на кандидат. Общо взето, независимите кандидати са известни личности, но зад тях не стоят мощни централи, зад тях не стоят източници на финансиране, които се използват при избори от партии и коалиции. Ето в този закон трябва да се предвидят средства и за такива кандидати. Има и друга хипотеза. Ако в парламента бъдат избрани независими народни представители, сега няма текст, който да показва, че те ще получават субсидия или някаква подкрепа, каквато получават партиите и коалициите.
- Депутатите от НИЕ и отделилите се независими трябва ли също да получават държавна субсидия?
- Този въпрос също трябва да бъде уреден в закона. Логично е и те да получават.