Търпящата нетърпимост
(ТРУД) - 2002/6/10
В 39-ото народно събрание има подкомисия по приватизационен контрол. Тази пролет тя завърши доклад, озаглавен „Приватизацията в България в периода 1992-2001 г.".
В документа има шокиращи факти и силни думи. Авторите констатират „пълна обществена нетърпимост към всички форми на злоупотреба с приватизацията". От друга посока неправителствената „Коалиция 2000" отчита, че общественото мнение е все по-чувствително към корупцията.
Има си хас да е иначе. Общественият инстинкт е „изчислил" онова, което, уви, не е по силите на математиката. Българинът днес би живял поне с 20-30 на сто по-добре, а и с повече надежда, ако рушветчийството оттодини насам бе в по-приемливи мащаби.
Зее обаче пропаст между реалната нетърпимост и опитите (действителни или мними)да бъде сразена ламята. Отговорността за тази пропаст е 100 процента на трите власти - от общественото мнение все пак не се очаква да линчува. И
проблемът не се свежда до „Корупция много, корумпирани няма". Властите са склонни да се разсейват по куп съмнителни сделки и действия: корупция има, но тя е без конкретни случаи.
Десетки незаконни или само странни операции са цитирани в доклада за 10-те години приватизация. Но рефлексът „Дай да видим чия гуша е напълнила тази и тази странност!" никакъв го няма. Самият анализ може да е съставен с много труд, но човек неволно се сеща, че работлива анкетна комисия за корупцията имаше и в 37-ото народно събрание,адоклади громиха и зърнените афери, и банковите шашми, изяли спестяванията на милиони.
Наслоената пасивност по върховете отива по-далече-тя клони да притъпява обществения гняв. Това е прехвърлянето на топката между институциите, това са злоупотребите със служебна тайна, и куп други трикове. И висшата толерантност към уюта на няколко хиляди едри крадци лишава обществения интерес от неговия инструмент - държавната власт.