Докога ще плащаме данък Корупция
(ТРУД) - 2007/4/24
Корупцията е проблем №1 за българския народ. За първи път от 10 години насам тя води в класацията срещу такива национални беди като ниските доходи, безработицата и престъпността.
За девети път вчера Центърът за изследване на демокрацията представи основните резултати от антикорупционните реформи в България. При откриването на форума в резиденция "Бояна" вчера един до друг седнаха посланици, висши магистрати, министри, политически лидери, ръководители на държавни агенции и представители на неправителствени организации.
Близо 1 милиард лева са щетите от корупция в обществените поръчки, около 800 млн. лв. - от замяната на земи и управлението на държавна собственост, и още 300-400 млн. лева от контрабанда през безмитните магазини. Ако само тези щети -към 2,2 млрд. лева се "разпределят" на глава от населението (7,69 млн.
души според последни демографски изследвания на Националния статистически институт от март), излиза, че всеки българин е платил по 286 лева данък корупция. От децата до старците!
Да премахнем "скрития данък корупция" призова на ясен български език и посланикът Джон Байърли.
Безнаказано расте политическата корупция и тази тенденция е по-силна от лекия спад на административната корупция. Членовете на правителството, депутати и кметове според нагласите сред населението и бизнеса се "затварят" в корупционни мрежи, популярни като "обръчи от фирми". Недостатъчни и неефективни се оказват усилията на държавните институции да ограничат подкупите в политиката.
За първи път под лупата
попада и финансирането от ЕС и по-специално прозрачността и отчетността в дейността на Европейската комисия у нас. Сериозен недостатък на много от плащаните с европари програми е липсата на адекватен контрол над изпълнението им.
Представителите на гражданското общество у нас са загрижени от факта, че в редица случаи делегацията, а отскоро и представителството на Европейската комисия в София, не съумяват да постигнат стандартите за прозрачност, каквито самите те препоръчват на българските институции. Говори се за случай, в който служител на частна западна фирма става еврочиновник у нас и неговата фирма още след няколко месеца печели конкурс.
Управление-
то на държавната се ност след приключването на приватизацията също се превърна в корупционен ресурс, подчерта и председателят на Сметната палата. Одиторите са проследили редица неизгодни сделки със земи и гори.
Подробно в доклада се анализира и "най-опасната" корупция в съдебната система. От давани месечно 120-130 подкупа на година у нас се водели по-малко от триста дела, а по-малко от 200 завършвали с присъда.
Най-често от българина искат подкуп лекарите (виж таблицата вляво). Веднага след тях са полицаите и митничарите. Внушителна е следващата група от хора, които законът е призвал да раздава справедливост - адвокати, прокурори, следователи и съдии. Прави впечатление колко са скочили процентите с исканите подкупи от магистратите - от единици преди година и половина до 12-14 процента! Според тази класация кметовете, общинарите и политиците са доста по-срамежливи.
Според експертите с всеки ден ние все по-добре осъзнаваме какво губим от корупцията. Затова и все по-често рушветчиите ще чуват от нас: "Няма да платим, няма да платим!"

Автор: Милена ДИМИТРОВА, Цветан ГЕМИШЕВ

Go back BG Online