Какво правим с опашката на Темида?
(ТРУД) - 2005/9/28
В понеделник с британско участие имаше дискусия за съдебната система в България, където стана дума и за корупцията в тази система.
Това не е никаква сензация, но е доста полезно в една година, когато направо ни прободоха ушите с НПК (сиреч Наказателно-процесуален кодекс).
През пролетта политици и магистрати се надговаряха добър или лош е проектът на жълтото правителство за нов кодекс, оригинален или откраднат е той. И ще има ли време 39-ото НС да го гласува.
Нямаше време. Но приказките не спряха. Европа чака от нас нов НеПеКа. НеПеКа мина на първо четене. Конституционният съд бил отпушил съдебната реформа (а тя си е отговорност на политиците, не на КС). Дайте да дадем консенсус за НеПеКа.
И други такива.
Кодексът, не ще и дума, е много важен. А и Европа хареса проекта. Само че -нарочно или не - го превърнаха в модна по най-левашки начин да... забрави за необходимата реформа в правосъдието.
Защо левашки ли? То е от очевидно по-очевидно. Третата власт, грубо казано, е една голяма организация. А всички организации много си приличат, защото се състоят от едни и същи неща. Ето от какви:
1. Хора (обикновено със специална квалификация).
2. Пари.
3. Имоти, имущество и техника (складове, офиси, казарми, лъжици, калашници, кламери, стругове, скалпели, микроскопи...).
4. Правила.
Да прегледаме пак нещата отзад напред.
В наказателното правораздаване точка 4 е НПК. Кодексът е просто сборник от правила за това как да се разкриват, доказват и наказват престъпленията. Те трябва също да гарантират, че в затвора няма да попаднат невинни, а виновните няма да получат нито повече, нито по-малко, отколкото заслужават.
Имотите (3) са затвори, съдебни палати (не минавайте близо, ако ги ремонтират) и т. н. Техника също има- напоследък дори компютри, макар че обществото 9 години (!) чака прословутата им единна система. Та имуществото е налице, въпреки че не достига и често е в плачевно състояние. Парите (2), всеки знае, никога не стигат. Не стигат и на българската Темида и преди дни дори се мярна за заплати. Все пак бюджетът на съдебната власт за 2005 г. е над 230 милиона лева. Това е внушителна сума, тя се доближава до годишния наркооборот на територията ни. (Друг е въпросът, че по необясними причини никой не е правил официална оценка на този оборот, или е правил, но по още по-необясними причини не я съобщава.) Остават хората, те са № 1, защото са най-важното във всяка организация и институция. За тях политици и магистрати почти fie говорят и не спорят. За НеПеКа говорят, за парите и палатите - също. И излиза, че кусурите на системата са подминали родните магистрати, следователно трябва да ги подмине и желаната реформа. Иначе казано - че е възможно в България да разцъфти ефикасно и почтено правосъдие с досегашния списъчен състав.
Но каквото и да премълчава "елитът", хората прекрасно разбират какво става. За да могат до такава степен да виреят и вилнеят престъпници, са необходими достатъчно на брой и достатъчно влиятелни престъпници вътре в полицията и в правосъдието. Това е публична тайна от години. През тези години четвъртата власт не спеше. Още в средата на 90-те медиите посочиха не един и двама чудодейно забогатели магистрати. Нашумяла бе и отвратителната търговия с "пускане под гаранция". (През 1999 г. определянето на мерки за неотклонение най-сетне отиде в съда, където му е мястото. Не след дълго прокуратурата взе да -си го дърпа обратно...)
Дори да са "само" 5%, продажните типове в правораздаването петнят името на почтените си колеги и саботират цялата система. Така и в най-здравия варел, проектиран по най-добрия НеПеКа, са достатъчни няколко дупки. Пълни го, ако си нямаш работа...
Корупцията в съдебната система е и сериозно изследвана научно. Това се дължи най-вече на неправителствената "Коалиция 2000" и социологическата агенция "Витоша рисърч".
В техния доклад за 2004-та бе отбелязано и влиянието на повредената ни съдебна система върху цялата корупция у нас. А тя е внушителна - близо един милион подкупа се дават за година в България и рушветчийството пронизва всички сфери на живота.
"Здраве без корупция"е девизът на болница "Токуда", която откриват идната пролет в София. Значи и японците са наясно кой е болният проблем в България.
Няма начин родната Те-мида да оздравее, запазвайки в пазвата си продажните хора. Засега тя ги топли именно там - единици са за 15 години осъдените и наказаните по друг начин.
През март 1995 г. Илия Павлов (1960 - 2003) публикува знаменитата си статия за опашката на гущера. Беше призив сенчестият бизнес да се легализира и да се съхрани по метода на влечугото - като самичък откъсне престъпната си част.
Оттогава се изтъркаляха над 3850 дни, отхвръкнаха маса опашки и доста глави, и ние знаем колко утопично и наивно е било пожеланието на Павлов. Престъпността си е като онези чудовища, които на мястото на всяка отсечена глава изваждат нова, поне една.
Темида обаче няма да влезе нито в Европа, нито в бъдещето на България с омърсената си опашка - без значение дали я вири, или мижитурски я влачи.
Кодексът може да свие бъдещата корупция - по-специално ако политиците не задращят в него т. нар. наблюдаващ прокурор - един човек да следи всяко 'дело от А до Я и да е ясно кой пие и кой плаща. Ала нито НПК, нито други книжки отменят нуждата да бъдат категорично и явно отстранени продажните магистрати. Кога и как ще стане това, какви трусове ще хвърли то в "чистата политика" - ще видим. А докато видим, ни трябва търпение и кураж -да задържим още някое време носове над блатото на корупцията и беззаконието.


Автор: Николай ГОЛЕМАНОВ

Go back BG Online