Какво ще (о)стане от сегашната ДАНС?
(ТРУД) - 2009/7/31
Две години след като бившият премиер Сергей Станишев обяви, че ще прави суперагенция за борба с корупцията и организираната престъпност и година и половина след създаването на ДАНС, все още не е ясно каква точно е тази служба, за какво ни е и какво се случва там.

Когато се създаде една такава институция, на която, от една страна, се дават възможности - прави й се специален закон, осигурява й се почти неограничено финансиране, от друга - налагат й се ограничения, а от трета - политици и бизнесмени започват да се блъскат по коридорите й, става ясно, че нещо много, ама много не е в ред.

За да разберем какво се е случило, нека си припомним как бе създадена ДАНС. Агенцията успя да направи една уникална каша от служители, за много от които не се разбра по каква характеристика са там. Първа група - към 1000 души от военното контраразузнаване, което е огромен брой, при положение че в цялата армия има към 40 000 души. Единствената смислена причина, за която се сещаме е, че като не е ясно с какво се занимават, може да не изглеждат излишни. Или бившата Национална служба "Сигурност" на МВР. На която човек, като се зачетеше в разработките, единственото интересно нещо бе да се сети кой пасаж в кой вестник го е прочел преди това. Или още по-лесно - в кой вестник да очаква да го прочете. Третата, най-смислена група в ДАНС се състоеше от деца на важни хора и бивши служители, които човек не можеше да ги уплаши с тъпи въпроси от рода "Какво ще стане с ДАНС след изборите?". От тези три групи девойки, младежи, лели, чичовци, баби и дядовци (последните две възрасти наистина се срещат там - б. а.) изпускаме около 10% служители, които действително са сред качествените експерти в страната.

Ако се опитаме да си припомним какво направи ДАНС за периода на своето съществуване, ще се сетим за какво ли не. От "Кремиковци", АЕЦ "Козлодуй" (в смисъл "кой пуска слухове, за да клати правителството?" - б. а.), през скандала с политици в т. нар. информационно дело "Галерия", за да стигнем до интернет сайтове от типа "Опасните" и футболното съдийство.

Създаването на ДАНС същевременно може да се разгледа и като интересен социален експеримент. Правенето на елитна служба, на чиито служители се дават два пъти по-високи доходи и специални правомощия.

В резултат видяхме системния ефект на деморализация и в някои случаи - на открита враждебност към основния партньор МВР. За мен дори е изненада, че служителите от МВР не почнаха да стрелят по своите колеги.

Другият добър индикатор за това "какво стана?" е да се погледне към международното партньорство. Не е новина от деня, че големи държави като САЩ, Великобритания и пр. много бързо престанаха да работят с ДАНС, или ако го правят, го правят в рамките на добрите отношения. Контактуват, за да не обиждат, но някаква съществена информация не обменят. Мотивът им да не контактуват бе, че хора, които са на върха в службата, са под влиянието на рискови политици, икономически групи, включително и от подземния свят. Големите служби имат на първо място интерес да пазят собствената си сигурност.

При опит да погледнем зад сцената на тези събития и попитаме онези 10% смислени хора в ДАНС "какво стана?" ще се появи старата нишка, която знаем от закритата НСБОП: "Този е наш човек", "Онази фирма е на важен баровец", "Онзи ни е коалиционен партньор" и т. н. А една такава служба не може да разработва измислени хора и несъществуващи организации - рано или късно тя стига до някого, който е свързан с някого. Което превърна ДАНС в своеобразен пазител на политическото статукво.

В този смисъл се появява и интересният въпрос защо за година и половина не бе разкрит нито един случай на корупция, злоупотреба поне сред опозицията, която има толкова много представители в местната власт като кметове или общински съветници. Дали това е особен вид дипломатичност на агенцията или политическо инвестиране на служителите? Отговорът вероятно ще може да се даде, след като видим какво ще се случи с важните отдели и ключовите нива (включително съветниците - б. а.) в ДАНС при новото правителство.

Основния въпрос, който си задават днес политици, чужди служби, служители от МВР, а и самите служители в ДАНС (заедно с техните роднини и приятели - б. а.) е какво ще стане/остане от сегашния ДАНС? Ясно е, че държавата няма пари за едно МВР, камо ли за две. Ако това беше частна фирма, собственикът можеше да каже на служителите: "Няма пари. От утре, 70% са уволнение, а на оцелелите - 50 % намаление на заплатите." Почти е сигурно, че подобен мегасоциален експеримент трудно някой ще се реши да проведе, още по-малко в такава елитна структура.

Въпросът какво да се прави е свързан преди всичко с проблема за ефективността. Обикновено за добрите неща, които са направени при бившите правителства, не се говори. Но парадоксалното бе, че неотдавна в МВР точно в края на мандата се появи първият професионален опит, вероятно от 20-25 години, да се погледне на вътрешната сигурност от гледна точка на рационалната оценка и финансите. Бяха предложени критерии, чрез които да се види през числата и сметката - демография, икономическа активност, криминален риск и т. н.

Подобен би трябвало да бъде и пътят при модернизацията на специалните служби, без значение как се казват - ДАНС или НСБОП. Трябва да има критерии, чрез които да е ясно какво става с парите на данъкоплатеца.


Бележка на редакцията: Този коментар бе написан, преди да стане известно, че шефът на ДАНС Петко Сертов е подал оставка.


Автор: Тихомир БЕЗЛОВ, експерт от Центъра за изследване на демокрацията

Go back BG Online