Как да се озаптят ДДС измамите
(ТРУД) - 2006/3/30
Преди дни изпълнителният директор на НАП Мария Мургина обяви, че ДДС-сметката ще отпадне. Без да си приписваме авторство, можем да припомним, че Центърът за изследване на демокрацията беше един от първите, които предложиха тази сметка да отпадне. Това беше едно от предложенията ни за противодействие на корупцията в данъчната администрация и на измамите с ДДС. В крайна сметка явно държавата ни е чула.
ДДС-сметката бе въведена през 2003 г. с два мотива - че ще помогне на изрядните търговци да си връщат данъчния кредит по-лесно и че ще ограничи измамите. По същото време в законодателството действаше един краен и безотговорен принцип. Администрацията винаги можеше да откаже възстановяване на кредит, ако има неизряден платец по веригата. Ощетеният търговец можеше да си търси правата само по съдебен ред. .
Бизнесът плати
Логиката на ДДС-сметката беше обратната - държавата казва на фирмата: "Вие не ми дължите този данък, но ще го блокирате, за да не изчезне, когато възникне данъчното ви задължение. Това увеличава разходите ви, но пък гарантира, че няма да отговаряте пред нас заедно с неизрядния търговец". Затова и бизнесът прие да плаща с мотива, че това е по-малкото зло.
За съжаление обаче и двата мотива не проработиха.
Оказа се, че източването на сметката изобщо не е толкова трудно, колкото очакваше данъчната администрация. Към съществуващите схеми за източване се добави още една - източване на ДДС-сметката. Това едва ли оскъпи значително разходите на измамниците. В замяна за изрядните данъкоплатци ДДС-сметката се оказа проблем. Освен да изпълнят изискванията на закона за превеждане на данъка по ДДС-сметка на доставчика, те трябваше да доказват и реална сделка, т.е. движението на стоката от доставчика до клиента.
В крайна сметка принципът на солидарната отговорност, споделена между изрядни и неизрядни търговци, започна да се прилага избирателно.
Тези, които си плащат, както и преди, нямат проблеми. Тези, които не дават рушвет, ходят по дела.
Освен че развъди корупция, този принцип доведе и до укриване на данъци. Ако бизнесът трябва да плаща, за да си вземе законния данъчен кредит, защо да не плати и за да укрие данък? Но не само ДДС, а корпоративен налог и осигуровки.
Какво ще замени ДДС-сметката?
Най-важният въпрос е спирачките пред ДДС-измамите да бъдат свързани с най- малко разходи за изрядните. Все пак презумпцията е, че измамниците са много по- малко от тези, които искат да печелят и да си плащат данъците.
Обезпечете с активи Като че ли най-близо до това е пак принципът на солидарната отговорност, но прилаган много по-рационално и разумно. Данъчният кредит трябва да се отказва само при убедителни доказателства, че искащият кредита е знаел или не може да не е знаел за неизряден търговец по веригата.
Второ - данъчната администрация също трябва да носи отговорност за грешки и щети при прилагането на принципа.
Накрая - трябва да има отговорност и след връщането на данъчния кредит, ако данъчните докажат, че е налице измама.
В този смисъл трябва да се разглежда и предложението за временно обезпечаване на тегления кредит. Ако е с материални активи, то няма да блокира паричен ресурс на фирмата и не позволява източване на ДДС-сметката. Това би позволило диференцирани обезпечения за различните отрасли в зависимост от риска.
В закона за ДДС би трябвало да отпадне и принципът на пазарните цени, който дава право на данъчните да откажат кредит при отклонение от пазарната стойност.
Предотвратяването на измами не става с регулации, а със система за оценка -на риска, която да ги насочва към съмнителни сделки. Ако те докажат, че тези пари са фиктивни, измамниците да си носят последиците.
------------------------
Авторът е д-р по икономика, старши изследовател в Центъра за изследване на демокрацията.
Автор: Константин ПАШЕВ