Обществените поръчки - тайни за милиони
(в.СЕГА) - 2004/2/18
Само 38% от възложителите на обществени поръчки са пратили информация за сключените договори по процедури от 2003 г., показа справка в правителствената дирекция "Обществени поръчки". Излезлите "на светло" сделки са за 631 923 236 лв. без ДДС. За останалите 62% данни в Регистъра за обществените поръчки няма. Това е спънка и за бизнеса, а и за всеки опит за граждански контрол. А по оценки на "Коалиция 2000"
15 млн. лв. отиват за подкупи покрай същите тези поръчки
Търговете по ЗОП гълтат общо над 1,5 млрд. лв. всяка година. Почти половината от тези пари са на данъкоплатеца. Останалата част също засяга джоба му, тъй като става дума за доставки, услуги и строителство за държавните предприятия, които се занимават с телекомуникации, пренос и разпределение на вода, електричество, газ и топлоенергия, експлоатират газени и нефтени находища, въглища, летища, пристанища, железопътна инфраструктура.
В момента дори чиновниците признават, че секторът на обществените поръчки е пред разпад, а новият закон се забави необяснимо в парламента. Днес икономическата комисия се очаква да го обсъжда за пореден път.
Досегашната дирекция на подчинение на министър Димитър Калчев трябваше да направи един добър регистър, базиран в интернет. Да приемем, че в него е добре решено оповестяването на поръчките. Но прозрачност при търговете означава да се вижда поне кой ги е спечелил. "За съжаление най-мъчителното средство да си загубиш времето е да следиш регистъра на обществените поръчки в Интернет", сподели пред "Сега" човек от сектора. Най-важното - информацията как са изпълнени поръчките и сключвани ли са анекси, просто не е предвидена за вписване регистъра.
Данните за договорите по малките обществени поръчки (до 30 000 лв. за услуги и 50 000 лв. за доставки) почти не се въвеждат в регистъра. А "малка обществена поръчка" е и всеки търг за строителство до 600 000 лв. без ДДС. Което за една община е далеч немалка сума. Тези данни обаче съвсем няма къде да се видят.
Едната причина регистърът да стои непопълнен е, че
1200-те възложители не изпълняват закона
и често не изпращат информация за сключените договори. За предходната 2002 г. не са дошли данни за изхода от 40% от процедурите! Неподалите обратна информация възложители би трябвало да се считат за нарушители и да понесат съответните наказания. ЗОП предвижда глоба от 200 до 1000 лв. за длъжностните лица, които не изпратят в регистъра необходимата информация в срок. Глобите налага Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК). В периода от началото на 2002 до 1 юли 2003 г. са наложени едва 24 наказания. Точно 60 чиновници са глобени през същия период, защото не са изпратили данни за малки поръчки, казаха от АДВФК.
Парадоксално е, че в предлагания нов закон праговете за обществени поръчки са увеличени трикратно, а глобите - намалени. Чиновникът, който пропусне да изпрати информация в регистъра, ще се наказва само със 100 до 200 лв.
Според справка в регистъра за 4 г. самият Министерски съвет се е отчел само с 9 (девет) договора. Но не защото документите не са пристигнали в регистъра. Тук стигаме до другия проблем - изключително
ниския капацитет на дирекцията, която го води
На практика с въвеждането на информацията се занимават четирима служители. И при най-голямо желание те не могат да се справят с камарата от папки. И докато експертите остават постоянна бройка, а компютрите и софтуерът им остаряват морално, обществените поръчки се умножават - от 779 през 1999 г. до над 5000 през последните две години.
В осъвременяване и поддръжка на регистъра през от 1999 г. не са вложени почти никакви средства. В момента подчинените на и. д. шефа на дирекцията Адриана Василева въвеждат главно покани за търгове, за които кандидатите за изпълнители няма откъде другаде да научат освен от Интернет-регистъра. Това са търгове "по договаряне" по чл. 16, т. 8 и 10 от ЗОП.
Проблемите с дирекцията се натрупаха въпреки многобройните натяквания на Европейския съюз за реформа в сектора. Тя заедно с Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и Сметната палата са трите структури, на чиято ефективност Еврокомисията държи, за да се осигури контрол върху изразходването на парите от еврофондовете. "Ситуацията с обществените поръчки е незадоволителна, България закъснява с новия закон и административната структура", пише в доклада за напредъка на България през 2003 г.
Съгласно директивите на ЕС България трябва да има
независим орган за контрол на обществените поръчки,
не дирекция към МС. Взетото вече политическото решение обаче е за изпълнителна агенция. Министър Димитър Калчев обича да изтъква, че според Закона за администрацията няма значение дали ръководител на агенцията ще е министър или зам.-министър - просто няма независима структура или агенция. Той веднъж вече успя да спре създаването на такава агенция. През март 2002 г. при поредния ремонт на Закона за обществените поръчки той изненадващо застана пред икономическата комисия в НС и настоя функциите по ЗОП да се изпълняват от неговото министерство. Това стана при вече внесено от правителството предложение за създаване на агенция в икономическото министерство. Така дирекция "Обществени поръчки" мина към Калчев, а самият той пое функциите, предвидени за агенцията. Аргументът на министъра бе да не се раздува администрацията. Въпреки това само няколко месеца по-късно точно щатът на МС набъбна с 43 бройки. 10 от тях бяха, за да се удвои съставът на дирекцията. Тогава Калчев обяви, че и този щат няма да е достатъчен. Не се разбра дали е прав, защото 20-те бройки никога не бяха попълнени над половината. А след като бившият шеф на дирекцията Пламен Немчев напусна с част от екипа миналото лято, в нея останаха едва 7 души. Днес служителите на дирекцията са 15.
Дълго чаканата у нас и в Брюксел Агенция по обществените поръчки все пак ще се роди, и то преди да имаме нов закон за тях. Тя ще бъде изпълнителна и на подчинение на икономическия министър. Постановлението за нейното създаване и устройственият й правилник вероятно ще влязат в дневния ред на кабинета още тази седмица.
На първо време тя няма да иззема от функциите на министъра на държавната администрация по сега действащия закон, а ще придобие други права по ЗОП. Малкото известно за бъдещата Агенция по обществени поръчки е, че тя ще разполага с щат от 35-45 души. Гръбнак се очаква да бъдат опитните експерти от МС. Този трансфер обаче е под въпрос, защото преминаването в изпълнителна агенция означава понижаване в ранг, т.е. по-ниско заплащане.
Появяването на агенцията вероятно ще бъде свързано и с
нов регистър на обществените поръчки
Вариантите са два. Може сега съществуващият само да се дообработи, но далеч по-вероятно е да се прави изцяло нов. Според старши експерта Ана Миткова въпросът с попълването му може да се реши единствено когато 1200-те възложители започнат сами да си подават данните онлайн, както става в ЕС. Сигурността на данните ще се гарантира с цифров подпис. Цялата информация ще е видима още на следващия ден и възложителят ще си носи отговорност за това, което е въвел.
В момента чрез дирекцията Калчев дава методически указания на възложителите на обществени поръчки и подава сигнали за нарушения в Сметната палата и Държавния финансов контрол.
Когато е налице нарушение, дирекцията го изпраща на АДВФК, за да го вземат предвид при планов одит или за нарочна проверка. От септември 2003 г. до януари 2004 г. са изпратени 17 жалби до АДВФК, а до комисията за борба с корупцията - 3, отчитат подчинените на Калчев. За цялата 2002 г.
финансовият контрол е открил нарушения в 1/5 от процедурите
Пример за умишлено нарушение в поканата е изискването фирмата кандидат да е наела точно 250 души на трудов договор или пък седалището й да е в София, разказват служители на дирекцията. При сегашната организация обаче сключените договори, дори и да заслужават да отидат при компетентните органи, може с месеци и години да отлежават на купчини в архива.
Изработката на методически указания за възложителите на търгове по ЗОП отнема голяма част от усилията на екипа. От 1999 г. досега правистите на дирекцията са изработили 1943 такива. В много от случаите трябва да се вземе становище от АДВФК и Сметната палата. За целта миналата пролет между трите институции е сключено споразумение за сътрудничество. Например в момента те обсъждат запитването на здравната каса дали да организира процедури по ЗОП за доставки на лекарства и как точно.
Друг казус, с който неотдавна се е занимавала дирекцията, е за поддръжката на президентския Ту-154М. Според "Авиоотряд 28" има само два завода - в Москва и Самара, които са оторизирани да ремонтират този самолет. Руснаците обаче нямат желание да кандидатстват по нашия ЗОП и искат да се сключи рамков договор. Дирекцията е изискала от авиоотряда мотивация, че това наистина са единствените заводи, които могат да извършват тези работи. При всички положения препоръките на дирекцията не са задължителни за изпълнение.
Браншовиците ще се борят в новия закон в регистъра да се включат и
данни за останалите кандидати в търга, техните оферти,
решенията на комисиите и качеството на изпълнението. Това ще даде възможност за сериозен анализ на ефективността на разходваните бюджетни и обществени средства, гласи официалното становище на БСК. Бизнесът иска да се види кои са фирмите, спечелили обществени поръчки и на каква цена.
Самият закон обаче е блокирал в икономическата комисия на парламента. Пленарната зала го одобри на първо четене още през септември м. г. Второто четене ще започне до две седмици, смята министър Калчев. В пленарна зала ще се спори още тройното увеличение на праговете, системата за обжалване, прилагането на досегашния чл. 6 - за "секретни" доставки на МО, МВР, и др. Според публикации причина за буксуването са и възражения от страна на Европейската комисия предвидените в него преференции на наши малки и средни фирми. Дори българските бизнесмени признават, че поръчките не са инструмент за стимулиране на местния бизнес, а за прозрачно и ефективно изразходване на обществените пари.
Само цифри
Година: Брой поръчки: Процент:
Общо поръчки за 2003 г.: 5210 100,00%
* открити 2907 55,80%
* ограничени 162 3,11%
* договаряне 2141 41,09%
Договорени 1432 27,49%
Прекратени 546 10,48%
(Заб.: Справката е само на база обработена и вписана в Регистъра информация към 13.02.2004 г. В поръчките "по договаряне" не са включени търгуваните на стоковата борса)
Автор: КОНСТАНТИН КАРАДЖОВ