Технологични злоупотреби с вота на избирателя
(в.СЕГА) - 2005/3/16
Интегралната бюлетина може да нанесе много вреди и у нас, ако не се поучим от чуждия опит

Напоследък експерти и политици усилено обсъждат как да се промени начинът на гласуване у нас. Основните оформили се предложения за "Избори 2005" са две: гласуване с "интегрална" (обща за всички листи и отделни кандидати) бяла бюлетина и възможност за дистанционно гласуване - по електронен път или по пощата.
Световната практика познава и много други варианти. Например, в САЩ има смайващо разнообразие от различни системи за гласуване:
---каре---
1. Механично-превключващи машини (в 5 различни модела) - използват се от 1890-те години, в момента обхващат около 13% от избирателните секции.
2. Перфорируеми хартиени бюлетини (също в 5 различни модела) - въведени масово през 60-те, сега присъстват в около 19% от секциите.
3. Хартиени бюлетини с ръчно маркиране на избора с химикалка или молив в предварително очертани места върху бюлетината и последващо автоматично оптично разпознаване на обозначения избор (19 модела машини) - използва се от 70-те години, днес са в 32% от секциите.
4. Машини за електронно гласуване (чрез натискане на клавиш или чрез докосване на опция направо върху компютърен екран, общо 10 различни модела) - въведени през 80-те, днес се използват в 29% от секциите.
5. Традиционните хартиени бюлетини - прилагат се в под 2% от избирателните секции и попадат в ръцете на под 1% от регистрираните гласоподаватели.
---
Последната категория са именно от онзи "интегрален" тип обща бюлетина с имената на всички кандидати, който се предлага сега у нас. Въпреки че според изследване на "Алфа Рисърч" от декември 2004 г. "за" този вариант са само 20% от анкетираните, докато в полза на досегашните цветни бюлетини се обявяват цели 52%.
Всеки начин на гласуване, приложен върху население с определени характеристики, дава определено отражение не само върху активността на избирателите, но и

върху самия краен резултат от изборите

Той зависи не само от това колко хора ще си направят труда да отидат да гласуват, но и колко от подадените от тях гласове ще бъдат признати за действителни.
Един от най-убедителните примери в тази посока ни разкрива проведено през 2002 г. в САЩ изследване на основата на данни от избирателни секции в щатите Южна Каролина и Луизиана (Публикувано в American Journal of Political Science през 2003 г.) Оказва се, че разликата в броя на недействителните подадени гласове, подадени от бели и чернокожи, е най-впечатляваща именно в районите, в които се гласува по два от общо петте прилагани в САЩ начина за гласуване - с оптично разпознавани ръчно маркирани хартиени бюлетини и с перфорируеми бюлетини. Докато в избирателните секции, където са били приложени "лостови" (механично превключващи) машини и директно регистриращи гласа електронни устройства (известни като "DRE"-машини), разликата при невалидните гласове, подадени от бели и чернокожи, спада близо десет пъти.
Друго изследване, публикувано през август 2004 г. в Journal of Politics показва, че независимо от етническата принадлежност и социалното положение на избирателите, самото оборудване в някои секции може да доведе до по-голям брой недействителни гласове.

Какво общо има това със ситуацията у нас?

Първо, у нас също броят на недействителните гласове на последните избори - за местна власт през 2003 г., се оказа обезпокоително висок. В 5-те общини, в които по официални данни от преброяването през 2001 г. над 90% от населението се самоопределят като "мюсюлмани" (Черноочене, Венец, Сатовча, Руен и Каолиново) средният процент на недействителните гласове за общински съветници през 2003 г. беше значителен (19,82%).
Второ, цитираното по-горе сравнително изследване ясно показва, че в САЩ именно при секциите с най-"ниска" технология - ръчно преброяване на хартиени бюлетини, се получава най-малък брой недействителни гласове.
Оказва се, че на практика целият извървян досега в САЩ технологичен прогрес - от първоначалните ръчно маркирани хартиени към механично превключващи лостови устройства, после към перфобюлетини, след това към машинно оптично разпознаваеми и накрая към най-съвременни електронни устройства, е

улеснявал предимно администрацията,

служителите в избирателните комисии, но не и самите гласоподаватели.
Нещо подобно се задава сега и у нас: въвеждането на "интегралната" бяла бюлетина се обосновава главно със съображения в интерес на администрацията - постига се икономия на средства за отпечатване на иначе милиони цветни бюлетини.
Трето, ако е въпрос само на икономии, българинът вече е обръгнал на това и ще го преглътне. Дали обаче след време няма да се окаже, че зад това и всички евентуални следващи предложения за промени в начина на гласуване всъщност се крие и нещо друго? Например в САЩ след драмата с изборите за президент през 2000 г. многократно бяха изказвани предположения, че в избирателни райони с население, състоящо се предимно от семейства с ниски доходи, от етнически малцинствени групи и от възрастни хора с "фиксирани доходи" (обобщено понятие за всички, получаващи само държавни пенсии и/или социални помощи) представители на Републиканската партия съзнателно са налагали именно такива системи за гласуване. Като например печално известните перфобюлетини от Флорида, които да увеличат недействителните гласове именно сред това население, което пък традиционно дава гласа си предимно за кандидати от Демократическата партия.
В резултат от преплитането на икономически и политически интереси мнозина американци са твърде подозрителни към технологизацията на вота. Неотдавна сенатор спечели изборите с неочаквано голяма преднина в щат, в който цялото електронно оборудване в секциите е доставено от фирма, в която този политик, макар и непряко, притежава значителен дял.
Големи съмнения в честността на самия подход към доставянето на ново оборудване за избирателните секции предизвика и фактът, че на практика ръководителите и на четирите най-големи фирми-доставчици на електронно оборудване за гласуване подкрепиха и "морално", и финансово кампанията на Буш миналата година.
Изследователи от Йелския университет дори изчислиха, че на изборите през 2000 г. е било достатъчно дадена

заинтересована страна да промени само по 1 глас

във всяка от машините за гласуване и изборният резултат щеше да е друг.
Какви проблеми може да създаде една зле оформена интегрална бюлетина? Нека разгледаме по-отблизо печално известната отпреди 4 години бюлетина тип "пеперуда" (двустранно разтворена), нашумяла след изборите за президент в САЩ през 2000 г., когато успя да заблуди хиляди избиратели. Резултатите в Палм Бийч привлякоха вниманието на медиите, тъй като там се получи неочаквано висок резултат за иначе не особено популярната кандидатска листа N4 ("Пат Бюкенън - Езола Фостър"), която във всяка от останалите околии на щата получи средно по 209 гласа, а единствено в Палм Бийч - цели 3407 гласа! Този факт придоби решаващо значение, след като при повторното преброяване на гласовете във Флорида се оказа, че Джордж Буш печели щата само с 537 гласа разлика и това остана като официален резултат.
Имената на кандидатите са изписани в две колони - една вляво и една вдясно, а овалите (белите кръгчета), които трябва да перфорираш, за да отбележиш за кого гласуваш, са разположени само в една колона - по средата между двете колони с имената на кандидатите. При това кандидатските листи са номерирани, а отворите, които следва да се перфорират - не. Преди изборите в помощ на избирателите е бил разпространен примерен образец с изписани имената на кандидатите, като при реалната бюлетина, но с отсъствието на най-важното - средната колонка с кръгчетата, които трябва да се перфорират при гласуването.
Поддръжниците на интегралните бели бюлетини подчертават как това ще доведе до избягване на някои широко разпространени порочни изборни практики, но премълчават, че тъкмо тази бюлетина дава добри възможности за превръщането на един действителен глас в недействителен. "Мръсните трикове" не са на изчезване дори и през 21-ви век. Миналата година американски професор припомни пред участниците в авторитетен международен форум в Южна Америка, че при преброяването на този вид бюлетини (интегралните) членовете на секционни избирателни комисии всъщност НЕ ТРЯБВА да се допуска да имат под ръка около себе си никакви моливи, химикалки и други предмети, които биха могли да оставят следи върху хартия. И посочи примера със следната неувяхваща "висока технология": член на секционна избирателна комисия

напъхва под нокътя си парче графит от молив

и при преброяването на бюлетините с едно движение на пръста прави невалидни онези от тях, на които има отбелязан глас за противната партия.
Размерът на интегралната бюлетина също може да предизвика проблеми. Използваната през 1999 г. в изборите за парламент на австралийския щат Нов Южен Уелс интегрална бюлетина (която още тогава съвсем уместно бе наречена "покривка за маса") е съдържала имената на 264 кандидати, разположени в 81 колони. Наложило се дори членовете на избирателни комисии в изборния ден с подръчни средства да уголемяват отворите на избирателните урни.
Интегралната бюлетина сама по себе си не е зло, но може да се превърне в такова, ако не се поучим от негативния чужд опит с нея. Ако се стигне до въвеждането й, добре ще е то да бъде предшествано от широки експертни и публични дебати.



Автор: Любомир Сирков, Център за изследване на демокрацията

Go back BG Online